Определение № 722 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 3973/21.10.2024, подадена от "Сити Кеш" ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. Х. М. - САК срещу Определение № 513/ 02.10.2024 г. на Районен съд - Оряхово по гр.дело № 20241460100243, с което съдът е оставил без уважение молба вх.№ 3003/09.08.2024 г. на ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Х. М. - САК за изменение на Решение № 144/24.07.2024г. по гр.дело № 243/2024 г. (№20241460100243) в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен в противоречие със съдебната практика. Поддържа се, че съдът е длъжен да следи за наличието на предпоставките за присъждане на разноски, като ако не са налице последните, е налице липса на правно основание същите да бъдат присъждани в полза на страната, която ги претендира.

Оспорва се лицето А. С. Л., ЕГН ********** да е материално затруднено, като се твърди, че същият има доходи в размер на 4800 месечно - 2000 лева личен доход и 2800 лева доходи на партньора. Посочва се също, че тъй като разполага със собствено жилище, ищецът Л. няма разходи за наем и се представя изчисление на разполагаемите разходи, според жалбоподателя. Излага се, че лицето има автомобил.

Прави се извод, че поради посоченото той не е материално затруднен.

Твърди се още, че така представения договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по всички дела между страните, поради което не може да породи желаните 1 от ищеца правни последици.

Жалбоподателят намира присъдените разноски за прекомерни, като излага, че разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните.

Цитира съдебна практика.

Прави доказателствени искания да бъдат изискани справки: от Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите относно регистрираните работодатели на А. С. Л., ЕГН **********, както и осигурителния/трудов доход за периода май 2023 г. до април 2024 г.; от данъчната служба към община Оряхово, отдел Приходи и администриране на местните данъци (ПАМДТ) относно декларираните от А. С. Л., ЕГН **********, недвижими имоти; от ОДМВР, Пътна полиция, гр. Враца относно броя, вида, марката и годината на регистрация на регистрираните в полза А.

С. Л., ЕГН **********, моторни превозни средства, както и да бъде задължен ищеца да декларира по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото си състояние, за да се потвърдят или отрекат данните, които сам е декларирал в Исканията за сключване на кредит от 2023 г. както и да се провери тяхната валидност към датата на образуване на настоящото дело.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. Л., подаден чрез пълномощника му адв. Р. Н. Р., вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: ***, в който се оспорва основателността на частната жалба.

Счита за недопустимо съдът да изследва материалното затруднение на страната, доколкото преценката за това е на адвоката, съгласил се да извърши поръчката безплатно и това са вътрешни отношения между адвокат и клиент. В тази връзка цитира практика на ВКС. На следващо място, счита, че съдът е съобразил новата практика на СЕС по дело С- 438/22г. относно действието на Наредба № 1/2004г., като е присъдил адвокатско възнаграждение само по един от предявените искове в отклонение на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.

Моли да бъде потвърдено атакуваното определение и да му се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд - Оряхово е сезиран по предявени от А. С. Л., с ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. Р. Р. от АК - Пловдив, против "Сити Кеш" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/26.11.23 г.

Образувано е гр.дело № 243/2024 г. по описа на РС-Оряхово, по което с Решение № 144/24.07.2024 г. съдът уважил исковата молба на А. С. Л., с ЕГН:**********, като е приел за установено, че сключеният между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и 2

„Сити Кеш” ООД, ЕИК: *** Договор за потребителски кредит №***/26.11.23г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ответното дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. Р. Н.

Р. от АК – Пловдив, с адрес: *** сумата в размер на 1403.36 лв., за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. Л. от с. ***, общ. Мизия, обл. Враца.

По делото е депозирана молба от ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като съдът отхвърли искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, с което „Сити Кеш” ООД гр. София е осъдено да заплати на адв. Р. Р. възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, тъй като последният не е материално затруднен.

С обжалваното РС - Оряхово е оставил без уважение молбата на ответното дружество за изменение на Решение № 144/24.07.2024г. по гр.дело № 324/24 по описа на РС - Оряхово в частта за разноските, поставени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в тежест на "Сити Кеш" ООД, гр.София.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

С разпоредбата на чл.38, ал. 2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Разпоредбата е ясна и сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение като дължими в исковото производство разноски се възлагат на насрещната страна, в случай, че е осъдена за разноски.

В случая пред първата инстанция е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който между ищеца А. Л. и адв. Р. Р. от АК - Пловдив е договорено процесуално представителство по гражданско дело срещу "Сити Кеш" ООД и безплатно възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Съществуващата последователна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. и много други, отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

3

Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК.

Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора.

Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв., очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал.2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Т. е., в хипотезите на чл. 38, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай, че са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК за осъждането й за разноски, като дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя и от факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв. случаи, като на основание чл.9 ЗЗД във вр. с чл.20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от 4 страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

За пълнота следва да се изложи, че наведеното твърдение във въззивната жалба за месечен доход на лицето, сформиран от личния такъв и доходът на партьор не може да бъде споделено, предвид, че трудовото възнаграждение представлява личен доход.

Ето защо определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на ответното дружество за изменение съдебното решение в частта за разноските, като правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Адв. Р. Р. – процесуален представител на въззиваемата страна А. Л., е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за производството по чл.248 ГПК пред въззивната инстанция.

Настоящия съдебен състав намира, че такива разноски не се дължат на пълномощника на въззиваемата страна по следните съображения:

Процедурата за изменяне в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и следващите от ГПК.