Решение № 81 от 13.12.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Тополовград, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100153 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. Е. П., с ЕГН ********** с адрес: ***************, подадена чрез пълномощник адв.С. К. от АК-Ямбол, със съдебен адрес: ************ ПРОТИВ С. Н. Г. с ЕГН **********, от **************, с посочено правно основание чл.79 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2020 г., между ищеца и ответницата е сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя № 15, по силата на който на ответницата са отдадени под наем за селскостопанската година от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Чукарово: нива в м.Старо Село, масив 27, парцел 047, с площ 10,353 дка, 5 категория и нива в м.Лимана, масив 021, парцел 080, с площ 4,300 дка, 5 категория, като ответницата се е задължила да заплати годишен наем в размер на 80 кг. пшеница на декар или да заплати левовата равностойност в размер на 30 лв./дка. Общо дължимия наем е в размер на 439,59 лева, който се претендира от ищеца, дължим в срок до 01.10.2021 г.

Независимо от предприети действия от ищеца за разрешаване извънсъдебно 1 на спора, твърди се, че към момента на подаване на исковата молба не е получено плащане.

Поради което се претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъдена С. Н. Г. с ЕГН ********** да заплати на С. Е. П. сумата 439,59 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата молба изцяло и претендира за нейното уважаване със всички законни последици.

Ответницата лично и чрез процесуалния си представител и в писмения отговор и в съдебно заседание не оспорва предявения иск относно неговата основателност, а единствено оспорва размера на иска като твърди, че не дължи сумата която се претендира с исковата молба, а дължи много по-малка по размер сума и е правила опити извънсъдебно да издължи дължимото на ищеца, но той не е проявявал съдействие и не е допуснал това. Поради което се претендира да бъде уважен иска само до размера съответстващ на неговия дял, който според ответницата е в размер на 183,16 лева за него и сестра му, а само за него половината от тази сума.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е установено по делото и не се спори, че между страните е сключен договор за наем от 08.08.2020 г., с който са отдадени под наем от ищеца П. като „наемодател“ на ответницата С. Г. като „наемател“ земеделски земи находящи се в с.Чукарово, възстановени на наследниците на Д.Т.К. съгласно решение на ПК Тополовград, подробно описани в договора.

Договора е сключен за срок от една стопанска година от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. Уговорено е годишния наем за съответната година да е в размер на 80 кг. на декар или паричната равностойност. Наемното плащане съгласно раздел I т.6 се дължи до 01.10.2021 г. Между страните не се спори, че и към настоящия момент дължимия наем на ищеца не е платен. Не се спори също и че е налице валидно сключен договор за наем. Единствено се оспорва размера на дължимия наем.

Към делото са приложени решения

2 на

ПК-Тополовград за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.Т.К. върху земеделски земи, като в тези решения фигурират и процесните две ниви.

Приложено е и удостоверение за наследници на Д.Т.К. от което е видно, че последния е починал на 31.01.1974 г., и е имал две деца – дъщеря и син, които са починали и са оставили свои низходящи - наследници по заместване.

Ищеца е съответно син на починалия Е.Д.П., който е син на общия наследодател и след смъртта си е оставил свои наследници: съпруга – починала и две деца – син и дъщеря, като дъщерята - сестра на ищеца също е починала на 01.05.2021 г. и е оставила за наследник един син Тодор Иванов Желев.

От приложеното писмо на ОС – Земеделие Тополовград е видно, че процесните поземлени имоти са декларирани със заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2020 г.-2021 г. от С. Г..

По делото е разпитан един свидетел А. Г. – съпруг на ответницата, който посочва, че многократно са се опитали да се свържат с ищеца и да му предоставят дължимата рента, но той не е съдействал за получаването и в последствие дори е блокирал телефоните и е преустановил всякакви контакти с ответницата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че с оглед площта и местонахождението на процесните земи, както и с оглед средната пазарна цена, размера на дължимия наем за ползването на процесните земи е 25 лева за декар, или общо 366,32 лева.

Също така в заключението на вещото лице е посочено, че от тази сума, видно от ведомост за изплатена рента за 2020 г. - 2021 г., са изплатени 50% от сумата в лева, а именно 183,16 лева на лицето Р.А.А. срещу подпис на 08.09.2022 г., като е осчетоводено по 25 лева на декар. Освен това, вещото лице в заключението си посочва, че с оглед приложеното удостоверение за наследници съразмерността на годишната рента съобразно дяловете е по ¼ или в размер на 91,58 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото документи, които съдът кредитира, тъй като са документи, съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските показания на които съдът дава вяра, въпреки че свидетеля Г. е в близки отношения с ответницата неговите показания са 3 логични, последователни и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за неточно изпълнение на сключен договор за наем от страна на наемателя.

Действително се установява по делото и не се спори между страните, че ответницата не е изпълнила задълженията си по валидно сключен договор за наем на земеделски земи да изплати дължимия наем на ищеца.

Съдът приема, че договора за наем е валидно сключен като са спазени изискванията на чл.4а, ал.2 от ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който няма пречка когато договора е със срок от една година какъвто е случая да бъде сключен от единия от съсобствениците на земеделската земя. От друга страна, безспорно е установено, че земеделските земи предмет на договора са наследствени и съсобствени на всички наследници на Д.Т.К. и всички те следва да се ползват от правните последици на сключения договор за наем, въпреки, че той е сключен от само от един от наследниците. Като в тези случаи когато е налице съсобственост изрично е посочено в закона – чл.4а, ал.2, изреч.Последно, че отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. В този законов текст е посочено, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно дори и договора за наем да е сключен само с един от съсобствениците в случая ищеца, то всички други наследници на общия наследодател имат право и могат да се ползват от ползите които им дава този договор, а именно да получават съответната рента/наем/ за ползване на общата вещ съразмерно на своята част. Безспорно се установява по делото, че общия наследодател е имал две деца които са оставили свои низходящи наследници по заместване и с оглед приложеното удостоверение за наследници съдът приема, че действително частта на ищеца в общата вещ е ¼. Установено е от заключението на вещото лице с оглед площта на процесните земи, тяхното местонахождение и пазарната цена, че общия дължим наем за процесната стопанска година е в размер на 366,32 лева, т.е. от този общ дължим наем на ищеца се полага ползата съразмерна на неговата част съгласно разпоредбата 4 на чл.30 ал.3 от ЗС, която възлиза на ¼ от тази сума, или 91,58 лева. В този размер се дължи и наема на ищеца. Останалата част от наема е дължима на другите съсобственици, като е установено че единия от тях е получил част от рентата в парична равностойност, но ищеца не е получил такава.

За това съдът счита, че следва да се уважи предявения иск в размер на 91,58 лева, а за разликата над тази сума до претендирания размер да се отхвърли. Сумата се претендира със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане и така трябва да бъде присъдена. В случая обаче не се претендира лихва за забава която би следвало да се изчислява от момента когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска. Нито се претендира такава лихва с петитума на исковата молба, нито е посочен някакъв размер на такава лихва за забава, въпреки, че в обстоятелствената част и в писмената защита ищеца и неговия представител посочват тази терминология/стр.1 от исковата молба „и лихва за забава каквато доверителя ми претендира от деня на предявяване на настоящия иск“/. От деня на предявяване на иска не може да има лихва за забава. Това е законната лихва върху претендираната сума. Така е и посочено в петитума. За това съдът счита, че не може да се произнася по непредявен иск, такъв по чл.86 от ЗЗД и да присъжда лихва за забава след като такава не се претендира, нито е посочен някакъв размер и период на забава.

При този изход на делото следва да се присъдят и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, така както и разноски на ответницата съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като и двете страни претендират разноски.

В случая разноските в полза на ищеца ще са в размер на 138,54 лева, като се има предвид, че уважения размер на иска е 91,58 лева, а цялостните разноски направени от ищеца възлизат на 665 лева/включващи адвокатско възнаграждение – 400 лева, държавна такса – 50 лева и внесен депозит за вещо лице – 215 лева/.

А разноските в полза на ответницата ще са в размер на 566,04 лева, като се има предвид, че отхвърления размер на иска възлиза на 348,01 лева, а цялостните разноски направени от ответницата възлизат на 715 лева/включващи адвокатско възнаграждение – 500 лева и внесен депозит за вещо лице – 215 лева/.

5

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Н. Г. от ********* с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. П. от *************** с ЕГН **********, сумата: 91,58 лева/деветдесет и един лева и 58 ст./ - представляваща наемно плащане за стопанската 2020/2021 г., съгласно договор за отдаване под наем на земеделска земя № 15/08.08.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 138,54 лева/сто тридесет и осем лева и 54 ст./ на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Иска за разликата над 91,58 лева до претендирания размер от 439,59 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ОСЪЖДА С. Е. П. от *************** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Г. от ********* с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 566,04 лева/петстотин шестдесет и шест лева и 04 ст./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6