Решение № 1568 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501532 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против решение № 4315/19,12,2022 г., постановено по гр. д. № 10651/2021 г. на РС Пловдив. От съда се иска да отмени обжалваното решение – като незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и вместо това да уважи предявените искове.

Ответникът А. Г. Д., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.

София, ЕИК 175074752; против определение № 1522/06,02,2023 г., постановено по гр. д. № 10651/2021 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските като се намалят поради прекомерност присъдените на другата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От съда се иска да го отмени и 1 вместо това – да намали присъдените на ответника разноски.

Ответникът по частната жалба А. Г. Д., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със заявените становища на страните, съдът приема следното:

1/ Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение правилността на решението, проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.

Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против А. Г.

Д., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми, за които по ч. гр. д. № 5099/2021 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 3643/19,04,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва: сумата от 965,92 лв., представляваща дължим остатък от главницата, получена при липса на основание въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № *** г.; ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от предявяване на заявлението – 24,03,2021 г., до окончателното й изплащане; както и сумата от 378,04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от 12,01,2017 г. до 23,03,2021 г.

Ответникът оспорва основателността на иска. Признава, че посоченият 2 по-горе договор между страните е сключен, но оспорва посочената в него заемна сума реално да й е предоставена. При условията на евентуалност – ако се приеме, че сумата е получена от нея, предявява възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Евентуално – ако се приеме за дължимо, предявява възражение за прихващане с посочени в писмения й отговор насрещни вземания.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5099/2021 г. по описа на РС Пловдив , за посочените по-горе вземания ищецът се е снабдил със Заповед № 3643/19,04,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК .

Срещу същата в срок е постъпило възражение от длъжника и на кредитора е указана възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред РС е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** г., с който ищцовото дружество се е задължило да предостави в заем на ответницата сумата от 3000 лв., която последната се е задължила да върне при посочени в договора условия срещу посочено в договора възнаграждение. Страните не спорят относно сключването на посочения договор, спорно обаче е обстоятелството дали заемната сума е предоставена на ответницата. С обжалваното решение РС е приел този факт за недоказан и поради това е отхвърлил иска като неоснователен. Настоящата инстанция не споделя този извод поради следното:

Видно от приложеното гр. д. 6930/2015 г. на РС Пловдив, същото е образувано по искова молба от настоящия ответник – А. Г. Д., и трето лице – поръчител по договора, против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с която се претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че уговорените с процесния договор за потребителски кредит № *** г. вземания над размера на усвоената сума от 3000 лв. не са дължими, поради нищожност на договора за кредит. Исковата молба съдържа изрично изявление за това, че сумата от 3000 лв. е усвоена по процесния договор (вж. абзац първи от стр. 21 от исковата молба – л. 12 по приложеното дело). Това признание от страна на ответницата Д. на неизгоден за ищцата факт, извършено пред съд, макар и по друго производство, се ползва с доказателствена сила и е основание този факт да се приеме за доказан.

Поради това настоящата инстанция приема за установено, че посочената в процесния договор заемна сума от 3000 лв. е получена от ответницата.

3

С влязлото в сила съдебно решение по приложеното гр. д. № 6930/2015 г. на РС Пловдив е признато за установено в отношенията между страните, че кредитополучателят Д. не дължи заплащане на уговорените с процесния договор за потребителски кредит № *** г. задължения за разликата над усвоената сума до размера на общото задължение, поради недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. С това се установява и твърдението на ищеца, че сумата е получена от ответницата при липса на основание (доколкото установената между страните недействителност на договора е налице още при сключването му).

Въпреки посоченото обаче, исковете следва да се приемат за неоснователни, предвид предявеното от ответницата възражение за изтекла по отношение на претендираните вземания погасителна давност. Безспорно е, че давностният срок, необходим за погасяване на претендираните вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, е петгодишен. Неоснователно е обаче становището на ищеца, че този срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е призната недействителността на договора. Както се посочи, договорът е недействителен още при сключването му. Той не е породил права и задължения за страните и предоставената въз основа на него сума е получена при начална липса на основание. Същата е изискуема за връщане от датата на получаването й (31,03,2014 г.) и от тази дата тече и срокът на погасителната давност. Този срок не е прекъснат с предявяване на исковата молба по приложеното гр. д. № 6930/2015 г. (доколкото същото не е образувано по иск от дружеството-заемодател) и към датата на предявяване на заявлението по ч. гр. д. 5099/2021 г. – 24,03,2021 г., е изтекъл.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. До същия краен извод, макар и по други съображения, е достигнал първостепенният съд. Затова решението му следва да бъде потвърдено.

2/ По частната жалба:

С първоинстанционното решение, в съответствие с изхода на спора, са присъдени възнаграждения в полза на процесуалния представител на ответницата, предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, както следва: 388,92 лв. – за исковото производство и 360 лв. – за заповедното производство С молба по реда на чл. 248 от ГПК ищцовото дружество е поискало изменение на решението в тази част и намаляване на разноските поради 4 прекомерност.

С обжалваното определение това искане е оставено без уважение като неоснователно. Този извод е правилен и законосъобразен – присъдените възнаграждения са определени от съда в съответствие с нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

В полза на процесуалния представител на въззиваемата, предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, следва да се присъди възнаграждение за въззивното производство. Същото следва да се определи в размер на 522 лв. – съобразно предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4315/19,12,2022 г., постановено по гр. д.

№ 10651/2021 г. на РС Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1522/06,02,2023 г., постановено по гр. д. № 10651/2021 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр. София, ЕИК

175074752; да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К. и Д.“, БУЛСТАТ ***; адрес: ***; сумата от 522 лв., представляваща възнаграждение за предоставена във въззивното производство безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5