Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 318 от 30.07.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 495/2024
Вид
Определение № 318
Подписан
30.07.2024
В сила
30.07.2024
Състав
МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, ИВЕТА ДИМЧЕВА ДЕРМЕНДЖИЕВА-ЙОРДАНОВА, СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. ХАСКОВО, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

ИВЕТА Д. ДЕРМЕНДЖИЕВАЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Д. ДЕРМЕНДЖИЕВА-ЙОРДАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600495 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 341 и сл. вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратураХасково, ТО - Ивайловград против протоколно определение, обективирано в Протокол № 443 от разпоредително заседание, проведено на 23.05.2024 г. по НОХД № 112/2024 г. по описа на РС - Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.

В частния протест се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че в диспозитива на повдигнатото обвинение фигурират всички обстоятелства, които са установени и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а те от своя страна кореспондират със събраните доказателства по досъдебното производство.

Отправя се искане да се отмени протестираното определение и делото да се върне на РС – Харманли за разглеждането му.

Съдът, като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест на прокурор от РП – Хасково е подаден в законния 1 срок, против подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт и поради това е допустим. Преценен по същество е основателен.

Съдебното производство по НОХД № 112/2024г. по описа на РС – Харманли е било образувано по обвинителен акт на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, с който против Х.Р.Ю. с ЕГН ********** от с. С., общ. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за това, че на 21.10.2020г. в с. С., обл. Х., противозаконно повредил чужди движими вещи: лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *******, собственост на В.С.И. с ЕГН ********** от с. С., като му счупил предно панорамно стъкло на стойност 160лв., стъкло на задна дясна врата на стойност 54лв., задно дясно стъкло /на багажно отделение/ на стойност 86лв., задно стъкло на пета врата на стойност 145лв., всичко на обща стойност 445,00 лв.; лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на рама *****************, собственост на Р.Е.М. с ЕГН ********** от с. С., като му счупил предно панорамно стъкло на стойност 160лв., стъкло на предна дясна врата на стойност 81лв., стъкло на предна лява врата на стойност 81лв., 2-ро дясно стъкло на стойност 80лв., 2-ро ляво стъкло на стойност 80лв., 3-то дясно стъкло на стойност 80лв., 3-то ляво стъкло на стойност 80лв., 4-то дясно стъкло на стойност 65лв. и 4-то ляво стъкло на стойност 65лв., стъкло на задна лява врата на стойност 84лв. и стъкло на задна дясна врата на стойност 84лв. или всичко на обща стойност 940,00лв., както и входна врата на къща на ул. „Т. м.“ №*, собственост на Р.Е.М., като счупил стъкло /прозорец/ с размери 85см х 80см на стойност 11,56лв. или всичко на обща стойност 1396,56 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 249, ал. 2 вр. ал. 1 НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП-Хасково, ТО Ивайловград. В проведеното на 23.05.2024г. разпоредително заседание по НОХД 112/2024 г. по описа на РС – Харманли страните не са направили доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а съдът служебно е констатирал такива.

Приел е, че са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Х.Ю., като нарушенията са допуснати при изготвяне на обвинителния акт. Формирал е извод, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 НПК, тъй като в него не са изложени фактически твърдения досежно начина на извършване на деянието.

2

Счита, че прокуратурата не е посочила конкретно кои стъкла на лек автомобил „Форд“ модел „Транзит“ е счупил подсъдимият с юмрук, както и че не е посочен механизмът, по който са счупени второ ляво стъкло, трето ляво стъкло и стъкло на предна лява врата на същия автомобил.

Въззивната инстанция, след като съобрази изложените доводи и извърши проверка на постановеното определение, намира подадения частен протест за основателен по следните съображения:

В настоящия случай с обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Негов обект на защита са обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216 ал.1 НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед първоначалното предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване по предназначение. В случая вещите – лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ са били засегнати по начин, че те са станали временно негодни за ползване по предназначение, доколкото всички стъкла са им били счупени, в което се изразява и престъпния резултат.

След внимателен прочит на изложеното в обвинителния акт на РП – Хасково, настоящият съдебен състав намира, че в същия се съдържат обстоятелства за всички обективни елементи от състава на престъплението, както по отношение на изпълнителното деяние, така и относно причинноследствената връзка между него и причинения престъпен резултат.

Не се споделя твърдението на първоинстанционния съд, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 НПК, тъй като в него не са изложени фактически твърдения относно начина на извършване на престъплението.

Съгласно чл. 246, ал. 1 НПК прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на 3 обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. С обвинителния акт се повдига окончателното обвинение, като с него се определят рамките на доказването, тъй като в наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.

С оглед значимостта на обвинителния акт законодателят е предвидил изрично реквизитите му в чл. 246 НПК. Съдържанието му се състои от три части – обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка една има различно значение. В обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 Н П К следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е да се изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.

В настоящият случай престъплението е описано, като на първо място са посочени датата и мястото на извършване на деянието – 21.10.2020 г. в с. С., обл. Х., а след това и начина на неговото извършване. В изложението на фактите в обвинителния акт, за които е ангажирана отговорността на обвиняемия, е налице посочване на това по какъв начин и чрез какви действия от страна на последния се е стигнало до повреждането на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“. На стр. 4 от обвинителния акт се казва, че първоначално подс. Ю. е ударил с юмрук и е счупил три от стъклата на прозорците от лявата страна на лекия автомобил „Форд“, модел „Транзит“.

По-надолу в обвинителния акт е описано, че при повторното си връщане до дома на пострадалия М., използвайки малка брадва, е счупил и останалите здрави стъкла, като от левия край на автомобила здрави са били само четвърто ляво стъкло и стъкло на задна лява врата. От тук, а и с оглед диспозитива на 4 обвинителния акт, съдът прави извод, че първоначално повредените стъкла, за счупването на които подсъдимият е използвал удар с юмрук, са второ ляво стъкло, трето ляво стъкло и стъкло на предна лява врата.

Настоящият съдебен състав счита за изяснен и механизма, по който са счупени последните. Държавното обвинение е посочило в обстоятелствената част, че подс. Х.Ю. е повредил чуждите движими вещи, като на първо време е нанесъл удари с юмрук по стъклата, а след като се е върнал отново до дома на пострадалия е използвал малка брадва, за да счупи останалите здрави прозорци на леките автомобили. Второ ляво стъкло, трето ляво стъкло и стъклото на предна лява врата на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ са били счупени още първия път, в който подсъдимият е нанесъл удари на автомобила. Въздействието върху елементите на веща е било осъществено посредством удар с юмрук и това се извлича в достатъчна степен от описаното в обвинителния акт.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че от изготвения от РП – Хасково, ТО Ивайловград обвинителен акт може да се изведе за какво точно е обвинен Х.Ю. и правата на последния не са нарушени. На подсъдимия е осигурена възможност да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който му позволява да организира адекватно защитата си.

Необходимо е да се посочи, че нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т.1 НПК гарантира спазването на правата на подсъдимия.

Процесуалните права са субективни правни възможности, които се упражняват по усмотрение на носителя им. В проведеното на 23.05.2024г. разпоредително заседание по НОХД 112/2024г. по описа на РС – Харманли защитата е изразила становище, че в досъдебната фаза не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Въззивната инстанция счита, че щом първоинстанционният съд е възприел обратната теза при липса на съответно искане от страна на защитата, то следва да направи солидна аргументация за изводите си, а в случая такава не се установява.

Въз основа на тези мотиви съдът приема, че не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия Х.Ю.. Приема, че частният протест е 5 основателен, а обжалваното определение следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, обективирано в Протокол № 443 от разпоредително заседание, проведено на 23.05.2024 г. по НОХД № 112/2024 г. по описа на РС – Харманли, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на РС – Харманли, I V Наказателен състав, за продължаване на разпоредителното съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6