Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 444 от 13.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2636/2025
Вид
Решение № 444
Подписан
13.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Виктория Валентинова Грънчарска, Емил Дечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.

Членове:

Емил Дечев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602636 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с Глава XXI НПК.

С Решение № 3175 от 04.07.2024 год. по НОХД № 7232/2023 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 5 състав, обвиняемата Н. Д. В. е била призната за виновна в това, че:

На 09.10.2020 г. в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика“, ул. ****, в сградата на Столична община, район „Илинден“, в условията на продължавано престъпление извършила три деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, като са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

- на 09.10.2020 г., в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика“, ул. ****, в сградата на Столична община, район „Илинден“, съзнателно е ползвала пред служител на Столична община, район „Илинден“ – Д.Г.М. (главен специалист, отдел Административно информационно обслужване), неистински официален документ – удостоверение № 340/08.10.2020 г., издадено на името на Н. Д. В., по силата, на което същата да се снабди от Столична община, район „Илинден“ с копие от акт за собственост на недвижими имоти – два броя апартаменти в гр. София, собственост на А.Ч., за да й послужи пред нотариус 1 за обявяване на саморъчно завещание, на което е предаден вид, че е издадено от нотариус И.Д. с район на действие Районен съд гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

- на 09.10.2020 г., в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика“, ул. ****, в сградата на Столична община, район „Илинден“, съзнателно е ползвала пред служител на Столична община, район „Илинден“ – Д.Г.М. (главен специалист, отдел Административно информационно обслужване), неистински официален документ – удостоверение № 329/08.10.2020 г., издадено на името на Н. Д. В., по силата, на което същата да се снабди от Столична община, район „Илинден“ с препис извлечение от Акт за смърт на А.Ч., за да й послужи пред нотариус за обявяване на саморъчно завещание, на което е предаден вид, че е издадено от нотариус И.Д. с район на действие Районен съд гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

- на 09.10.2020 г., в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика“, ул. ****, в сградата на Столична община, район „Илинден“, съзнателно е ползвала пред служител на Столична община, район „Илинден“ – Д.Г.М. (главен специалист, отдел Административно информационно обслужване), неистински официален документ – удостоверение № 328/08.10.2020 г., издадено на името на Н. Д. В., по силата, на което същата да се снабди от Столична община, район „Илинден“ с удостоверение за наследници на А.Ч., за да й послужи пред нотариус за обявяване на саморъчно завещание, на което е предаден вид, че е издадено от нотариус И.Д. с район на действие Районен съд гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С обжалваното Решение, на основание чл.78а НК В. е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000.00лв. /пет хиляди лева/, а направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза на производството са оставени в нейна тежест.

Срещу решението, в законоустановения срок за обжалване е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемата – адв. Л. Г. от САК.

С депозираната въззивна жалба се атакува изцяло постановеното първоинстанционно решение, като се излагат доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, както и че не почива на събраните по делото доказателства и се иска неговата отмяна.

След изготвяне на мотивите, към решението е била предоставена възможност на защитата да допълни въззивната си жалба, но това не е сторено.

С въззивната жалба, не са направени искания за допускане на нови доказателства.

2

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание от 16.05.2025г. пред настоящата инстанция, обв. Н. Д. В. не се явява. За нея се явява адв. Л. Г..

В хода на съдебната прения, адв. Л. Г. – защитник на обв. В. моли съдебният акт да бъде отменен. Счита, че не са събрани доказателства, от които да е видно, че обвиняемата съзнателно се е ползвала с документ, тъй като от доказателствата по делото не се изяснява, че същата е знаела, че документа, който й е представен е с невярно съдържание. С оглед горното моли за съдебен акт в този смисъл.

Прокурорът счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че престъплението е извършено чрез три отделни деяния при условията на чл. 26 от НК. Намира го за доказано от обективна и субективна страна, видно от събраните писмени и гласни доказателства.

Същевременно, посочва, че са били отчетени всички обстоятелства, свързани с личността на дееца и извършеното от нея престъпление. Според прокурора наложеното наказание съответства по размер и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Делото е образувано пред Софийския районен съд по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на Н. Д. В. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С протоколно определение от 26.03.2024 год., постановено в разпоредително заседание, съдебният състав е постановил делото да бъде разгледано по реда на глава 28 от НПК и го е насрочил незабавно с оглед разпоредбата на чл. 252, ал.1 от НПК.

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава 28 НПК и е приключило с решение, с което съдът е признал обвиняемата за виновна в инкриминираното престъпление, като същата е била освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева.

Първоинстанционният съд не е установил нови фактически положения различни от изложените в обвинителния акт на прокурора.

3

За да постанови атакуваният съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници.

Пред въззивната съдебна инстанция не са представени нови доказателствени материали. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приобщени в хода на съдебното следствие и чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи.

С оглед горното, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна, не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Обвиняемата Н. Д. В., ЕГН **********, е родена на **** г. в гр. София, българка, с българско гражданство, средно образование, омъжена, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. **** и е неосъждана.

Обв. В. полагала грижи за А.Ц.Ч., която нямала близки роднини. Това обстоятелство било известно на обв. В.. Ч. притежавала два недвижими имота – апартаменти, находящи се в гр. София. Тя живеела в единия апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. ****, а другият се намирал на адрес: ж. к. „Гевгелийски“, бл. ****.

На 01.08.2020 г. А.Ч. починала.

На 09.10.2020 г. обв. В. и друго неустановено по делото лице от женски пол отишли в Столична община, район „Илинден“, на гише в отдел „Административно информационно обслужване“. На гишето работела св.

Д.Г.М. – „главен специалист“. Лицето, придружаващо обв. В. се представило като помощник –нотариус и заявило на св. М., че В. желае да подаде заявление за издаването на следните документи: удостоверение за наследници на А.Ч., препис - извлечение от акт за смърт на Ч. и копие на акт за собственост (договор за покупко - продажба) на двата, притежавани от Ч. апартаменти. Посочените документи били необходими на В. за обявяването на саморъчно завещание на Ч. в полза на В. от нотариус. Св. М. им предоставила заявление и искане за издаване на горепосочените три вида документи.

Предоставените заявление и искане били попълнени от неустановеното по делото лице, след което то ги подало на В., която положила подписа си в графа „С уважение“ на заявлението и в графа „подпис“ на искането. Към тях били приложени три удостоверения, на които бил придаден вид, че са издадени от 4 нотариус И.Д., с район на действие Районен съд гр. София, вписан в регистъра на HK под № 039, издадени на основание чл. 19 от Закона за нотариусите на Н.

Д. В., за да й послужат пред Община „Илинден“. Чрез тях В. трябвало да се снабди с документи от Община „Илинден“, необходими и за обявяване на саморъчно завещание - удостоверение изх. № 340/08.10.2020 г. по силата, на който В. да се снабди от Община „Илинден“ с копие на акт за собственост на недвижим имот на А.Ц.Ч., а именно за апартамент, намиращ се в гр. София, ж. к. „Гевгелийски“, бл. **** и за апартамент, намиращ се в гр. София, ж. к.

„Света Троица“, бл. ****; удостоверение изх. № 329/08.10.2020 г. по силата, на което В. да се снабди от Община „Илинден“ с препис извлечение от акт за смърт на А.Ц.Ч. и удостоверение изх. № 328/08.10.2020 г. по силата, на което да се снабди от Община „Илинден“ с удостоверение за наследници на А.Ц.Ч..

Подаденото от В. заявление и искане с приложените към тях нотариални удостоверения № 340/08.10.2020 г, 329/08.10.2020 г. и 328/08. 10.2020 г. били приети от свидетелката Д. М. - главен специалист в отдел „Административно информационно обслужване“ в Столична община, Район „Илинден“. При обработването им, служители на Район „Илинден“ извършили проверка и установили, че приложените към заявлението и искането на В. Удостоверения № 340, 329 и 328 от 08.10.2020 г., всъщност не са били издавани от г-н Д. нотариус към Районен съд гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039. Предвид горното, бил подаден сигнал до MBP и СГП.

Установено било, че Н. Д. В. не фигурирала в общите регистри на нотариус Д. и не била правила никакви удостоверявания в Нотариалната кантора. Също така изходящите номера, посочени в удостоверенията не съществували в книгата с изходящи номера на нотариус И.Д.. Установено било и че В. не е била представяла саморъчно завещание пред нотариус Д..