Решение № 2777 от 30.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № ....

Гр. София, 30.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Ива Нешева при секретаря

Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 10116/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 59 от 27.07.2017 г. на ВКС, по гр. д. №

3684/2016 г. е прогласено за нищожно решение № 990 от 01.02.2016 г. по в. гр. д. № 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г" състав и е отменено определение № 8670 от 06.04.2016 г., по в. гр. д. № 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г“ с – в и делото е върнато на друг състав на СГС с указания за допускане на СТЕ за проследяване промените в кадастралния и регулационен статут на процесния имот, записванията в списъците към плановете от 1929 г. насетне (включително относно собствениците на съседните имоти) и установяване на обстоятелствата, касаещи приложението на одобрените за имота регулационни планове, както и тези по чл. 29 ЗСГ за изследване на заявеното придобивно основание – давностно владение върху реална част от парцела. Указано е също така, че въпросът за разноските на страните в производствата следва да се разреши съобразно изхода от спора.

С решение от 30.05.2014 г. на СРС, 32 с-в, по гр. д. № 47172/2012 г. са отхвърлени предявените от Й.М.П., ЕГН **********,

А.М.П., ЕГН ********** и Т.М.К., ЕГН **********, срещу Й.С.Л., ЕГН ********** и И.И.Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

124 ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на имот, представляващ

УПИ IV - 101 по регулационния план на село Житен, при съседи: улица,

УПИ IV - 116, УПИ IV-102, УПИ IV - 100. Ищците са осъдени за разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищците Й.М.П., А.М.П. и Т.М.К. (починала на 10.02.2018 г. - в хода на въззивното производство и заместена от наследниците си по закон – останалите двама ищци), чрез представителя им с доводи, за недопустимост на решението, допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон, неправилна преценка на доказателствата и необоснованост. В жалбата се поддържа, че доклада на съда e непълен и неточен. В него не е дадена правна квалификация и не е разпределена доказателствена тежест по втория предявен от ищците иск - конститутивният иск за отмяна на издадения в полза на ответника Л. констативен нотариален акт за собственост по давност. Неправилно в доклада било посочено, че в тежест на ответниците е да реализират пълно и главно доказване на обстоятелството, че са собственици на имота на твърдяното от него основание, както и че следва да установят възраженията си. Твърди се, че доколкото е предявен положителен установителен иск за собственост, в предмета на доказване не се включва установяване правото на собственост на ответниците, а само това на ищците. Ответниците имат право да правят само правоизключващи възражения. Неправилно съдът е приел, че наследодателят на ищците не е придобил по давност процесния имот. Действително, вписването в разписния лист към плана не се ползва с материална доказателствена сила относно основанието за придобиване на правото на собственост, но то представлява декларация на лицето пред съответните държавни органи, че счита себе си за собственик на имота. Излагат се съображения, че разписният лист не прехвърля права, но обективира факта на владение върху имота, а съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. По силата на самия регулационен план от 1966 г. имотът е бил отреден изцяло на наследодателя на ищците М.П.К.и тъй като регулацията е била приложена, собствениците на останалите имоти, части от които били включени в парцела на наследодателя на ищците, имали право само на парично обезщетение по реда на ППЗТСУ. От показанията на разпитаните свидетели също се установява, че от 1948 г. до смъртта си наследодателят на ищците, той непрекъснато е владял процесния имот. Неправилно СРС се е позовал на съдържащата се в чл. 29 ЗСГ забрана за придобиване на имот по давност, тъй като след отмяната на тази разпоредба през 1990 г. нямало пречка владелците да се позоват на изтекла в тяхна полза давност от 1990 г. до приключване на устните състезания по делото. Не било взето предвид и дали за с. Житен, в чието землище са намира процесният имот, не е изключен редът за придобиване по глава 2 от ЗСГ. Процесното дворно място не е имало характер на общински или държавен имот, поради което спрямо него не следва да се прилагат ограниченията на чл. 86 от ЗС. Неправилно било прието от съда и че не може да се придобие по давност реална част от парцел съгласно ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ, тъй като тази забрана касаела само случаите, в което владяната част не може да сформира самостоятелен парцел, съгласно утвърдените ЗРП и правила за съответния регион. По тези и допълнителни съображения молят да се обезсили решението, като постановено по непредявен иск или да се отмени и да се уважи иска по чл. 124 ГПК. Претендират разноски. Възразяват по разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - ответниците Й.С.Л. и И.И.Л. оспорват жалбата в писмен отговор. Поддържат, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства в цялост. Ищците не са доказали осъществяване на давностно владение от наследодателя си в периода

1900 г. - 1966 г. След приемане на ЗСГ - според чл. 29 ЗСГ и до отмяната на закона пред 1990 г. давност не е текла. Процесният имот е образуват при регулацията от 5 отделни имота, като не се установява придобиване на конкретна част от имота от страна на ищците. От приетите по делото писмени и гласни доказателства не се установява ищците да са придобили реална част от имота по давност. С приетото пред СГС заключение на СТЕ се установява, че понастоящем имотът е съставен от няколко поземлени имота, включително - този на ответниците, като на място частта, за която претендират ищците, няма необходимата площ за обособяване на самостоятелен парцел по ЗУТ. Молят настоящата инстанция да потвърди решението на Софийския районен съд. Претендират разноски, съгласно списък и правят възражение по разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците са искали и отмяна на съставените в полза на ответниците н. а. № 24/2001 г. за собственост на основание давност и отказ от наследство, касаещ УПИ

IV - 101 от кв. 3 по плана на гр. София, с. Житен (с площ 555 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 70 кв. м.), както и на н. а. № 8/2008 г. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация (за ПИ с площ 32 кв. м., бивша собственост на н-ци на Б.М.В.).

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно.

СРС се е произнесъл по предявения положителен установителен иск за собственост на имот, придобит въз основа на давностно владение и наследство - както е било заявено в исковата молба.

Въззивният съд намира, че решението е и процесуално допустимо. Тъй като искът е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес у ищците за установяване принадлежността на правото на собственост, като възникналият между страните правен спор за собствеността на имота обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди основно доказателствата, относими към спора пренесен във въззивнто производство, както и приетите пред тази инстанция доказателства, събрани във връзка с указанията на ВКС.

По делото се установява, от удостоверение за наследници № 23/10.10.2011 г. на СО - с. Житен, че П.К.П. е починал на 25.02.1947 г., като сред оставените от него множество наследници по закон е и синът му М.П.К..

Същият е починал на 17.06.1990 г., видно от удостоверение за наследници 19/23.04.2012 г. на СО - с. Житен и за наследници по закон е оставил преживяла съпруга – ищцата Т.М.К. (починала в хода на процеса) и синовете си - ищците Й.М.П. и А.М.П..

Пред

СРС е представен констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност № 29, том 1, peг.

№ 1056, дело 23 от 02.04.2009 г. на 300/550 идеални части от УПИ IV - 101 от кв. 3 на с. Житен с площ от 550 кв. м. при съседи по скица : улица, УПИ V

- 99, УПИ XІІ -100, УПИ

VІ - 102 и УПИ XVI -116 от кв. 3, издаден на името на ищците - Т.М.К., Й.М.П. и А.М.П..

Като доказателство е приет и констативен нотариален акт за собственост по давност и отказ от наследство, по обстоятелствена проверка № 24, том І, рег. № 1479, дело 107 от 12.07.2001 г., с който ответникът Й.С.Л. е признат за собственик на УПИ ІV - 101 от кв. 3 с площ от 555 кв. м. , с неуредени сметки по регулация за 70 кв. м., при съседи : улица, В.М.М., Д.М.В., А.и К.Б.С..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 8, том 1, рег.2053, дело 166 от 21.05.2008 г. ответникът Й.С.Л. е признат и за собственик на недвижимите имоти, придадени по регулация към собствения УПИ IV-101 от кв. 3, по плана на с. Житен, столична община, както следва : ПИ от 32 кв. м., която придаваема част е собствена на В.Б.В.и М.Б.П., наследници на Б.М.Б.; ПИ от 38 кв. м., собствен на К.Д.М..

От удостоверението за наследници, приложени към документите за обстоятелствена проверка в полза но ответника (л. 119 от делото на СРС) е видно, че ответникът Й.С.Л. е наследник - син на С.Л.Д., починал на 28.10.1965 г.

Във връзка с дадените указания от ВКС пред настоящият състав е допусната и приета без възражения от страните СТЕ, която съдът намира за компетентно изготвена и кредитира.

Според експертизата процесния по делото недвижим имот е УПИ IV - 101 от кв. № 3 по регулационния план на с. Житен с площ от 575 кв. м. по действащия регулационен план одобрен със Заповед РД 16 - 075/09.04.1990 г.

Вещото лице е констатирало, че в регулационния план одобрен със Заповед 2317 от 15.08.1929 г., процесният имот е бил част от парцел VI - 195. Този план няма данни да е прилаган по отношение на дворищната регулация. Имотът попада върху части от имоти с пл. № - ра 195 и 194 по този план

По следващият кадастрален план от 1962 г. процесният имот попада върху части от нанесените в този план имоти с пл. № 57 - записан като собственост на С.Л.Д. (наследодател на ответниците), пл. № 58 - записан като собственост на Н.В.П., пл. № 59 - записан като собственост на М.П.К. (наследодател на ищците) и пл. № 60 - записан като двор на наследници на Д.Г.И.. Копие от разписния лист към плана е приложено на л. 19 гр. дело 47172/2012 г. на СРС.

Съгласно регулационния план, одобрен със Заповед № 78 от 10.03.1966 г. процесният имот попада върху парцел

(УПИ) IV - 51,

59 от кв. 3.

От анализа на плановете и документите по делото вещото лице е установило, че регулационните планове от 1929 г. и 1966 г. не са били приложени по отношение на дворищната регулация за процесния имот.

Площта от ПИ 59, която е попадала в обхвата на парцел IV - 51, 59 по плана от 1966 г. е 290 кв. м., а лицето на тази част от ПИ 59 е 21 м. Според експертизата тази площ е по - малка от минималната изискуема по ЗТСУ/ЗУТ/ за образуване на самостойтелен парцел. Именно по тази причина в парцел IV

- 51, 59 са включени части и от други имоти. От общата площ на ПИ 59 в улица са попаднали 146 кв. м. и в парцел V - 60 - 5 кв. м. Лицето на ПИ 59 отговаря на изискванията на минимално лице за парцел. Вещото лице е посочило, че по отношение площта на имотите, необходима за образуването на самостоятелен УПИ няма разлика в изискванията за площ и лице между ЗУТ и ЗТСУ (отм.).