Определение № 482 от 25.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Велико Търново, 25.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ИРЕНА К. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500390 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 82/17.01.2024 г. по гр. д. № 701/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Русенският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима молбата на Т. Г. Г. за осъждане на ищеца С. А. К. да му заплати направените в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 649/2022 г. на РОС разноски в размер на 29 лв.

Частна жалба против определението е подадена от Т. Г. Г.. Допуснатото обезпечение спрямо него е отменено и е обезсилена обезпечителната заповед. Не е съгласен с приетото от съда, че молбата е просрочена. Съдът е допуснал процесуално нарушение по чл. 81 от ГПК, тъй като в определението за прекратяване на делото не се е произнесъл по отговорността за разноски. Счита, че му се дължат разноски в размер на 29 лв., направени в обезпечителното производство. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК – т. 5.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Не е постъпил отговор от насрещните страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Пред Русенски окръжен съд е образувано гр. д. № 701/2022 г. по предявени от С.

А. К. против „Ем Ти Джи инженеринг“ ООД и Т. Г. Г. осъдителни искове.

С протоколно определение от 17.05.2023 г. исковете против ответника Т. Г. Г. са били оттеглени и производството по отношение на него е било прекратено на осн. чл.

232 от ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ответника адв. Р. е направил 1 искане за присъждане на разноски, като е конкретизирал, че следва да му бъде присъдено възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С писмена молба от 17.05.2023 г., депозирана след съдебното заседание, адв. Р., като процесуален представител на ответника Т. Г. Г., е конкретизирал искането си за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и основанието да претендира такова, предвид представеното по делото пълномощно (само).

С Определение № 497/31.05.2023 г., постановено по същото дело, съдът оставил без уважение искането.

В производство по чл. 248 от ГПК, предвид съдебния акт на ВТАС по в. ч. гр. д.

№ 372/2023 г., определението от 31.05.2023 г. е било изменено и в полза на адв. Д. Р. е било присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4 696.80 лв. с ДДС за защита на ответника Т. Г. Г., спрямо когото производството по делото е било прекратено (Определение № 81/17.01.2024 г. на РОС по гр. д. № 701/2022 г.).

На 22.06.2023 г. по делото е подадена молба от Т. Г. Г. с искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 29 лв., представляващи ДТ по частна жалба и ДТ за издаване на преписи, направени в производството по ч. гр. д. № 649/2022 г. по описа на РОС, образувано по молба по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

С обжалваното в настоящото производство определение молбата е оставена без разглеждане като недопустима.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Искането за присъждане на разноски, придружено от списък на разноските по чл. 80 от ГПК, трябва за бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция (Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Видно от делото, в съдебното заседание на 17.05.2023 г., в което производството по делото е прекратено по отношение на жалбоподателя, същият не е направил искане за присъждане на разноските, направени в обезпечителното производство по чл. 390 от ГПК. Заявеното от процесуалния му представител искане е за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, конкретно обосновано и в представената писмена молба, депозирана по делото след съдебното заседание. Тази молба също не съдържа искане за присъждане на разноските в обезпечителното производство, поради което искането за присъждането им, направено с молбата от 22.06.2023 г. е след срока и като такова е недопустимо за разглеждане по същество.

Жалбоподателят не е направил искане за допълване на определението за 2 прекратяване в частта за разноските и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Молбата от 22.06.2023 г. е подадена след изтичане на този срок, поради което не може да бъде разглеждана като такава за допълване на определението в частта за разноските.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 82/17.01.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 701/2022 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3