Решение № 150 от 28.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Свиленград, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200524 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Х. Ф. И. Й. с ЕГН ********** от град ***********, ул. *****.. № *******, със съдебен адрес: град София, район Витоша, ж.к.„ Манастирски ливади”, бул.„България” № 98, вход „Д”, етаж 9, офис № 17/18 – законен представител на „Куварс лоу” ЕООД с ЕИК 204929538 и със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к.

„Манастирски ливади”, бул.„България” № 98, вход „Д”, етаж 9, офис № 17/18, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия СС № 0007628 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Й. в качеството й на законен представител (управител) на „Куварс лоу” ЕООД за извършено нарушение по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 51,13 евро (100 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – мястото не било достатъчно конкретизирано, не било индивидуализирано времето и се оспорва годността и законосъобразното използване на автоматизираните технически 1 средства или системи (АТСС).

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Х. Ф. И. Й., н е се явява. С Писмена защита иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата (, които доразвива), като допълнително сочи, че оспорва начина на изчисляване на твърдяната средна скорост, че не била доказана идентичността на автомобила в началната и крайната точки на контролирания участък и т.н.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 22.10.2025 година на извъннаселено място, а именно: по път автомагистрала (АМ) „Марица” (А-4), с АТСС - контролни устройства (технически средства) с идентификатор № 20351 (стационарна контролна точка (СКТ) 2035, Любимец, посока 1), разположено при км. 83+554 и с идентификатор № 20381 (СКТ 2038, Момково, посока 1), разположено при км.

89+476 (част (елемент) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” - автономно устройство за заснемане на изображения, оптимизирано за разпознаване на регистрационни табели и за документиране на ситуации от пътния трафик, т.е. стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока от град Любимец към село Момково пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ГЛС 450 Д 4 матик” с държавен регистрационен номер СВ 79 76 МО, като автомобилът е 2 собственост на „Уникредит лизинг” ЕАД и с ползвател „Куварс лоу” ЕООД с управител Х. Ф. И. Й. (видно от Справката за собствеността, приложена по делото). Т.е. деянието е довършено на територията на община Свиленград, област Хасково (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5б от ЗДвП).

След обработване на информацията от заснемането, от Агенция „Пътна инфраструкрура” (АПИ) са изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР – Хасково с констатация за движение в посочения участък (от км. 83+554 до км.

89+476) със средна скорост 167 км/ч, при разрешена такава 140 км/ч, съответно превишена стойност на средната скорост 27 км/ч, за времето от 08.02.02 часа до 08.04.05 часа.

След получаване на информацията от заснемането от АПИ, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия СС № 0007628 на името на жалбоподателя Х. Ф.

И. Й. в качеството й на управител на дружеството-ползвател на ПС - „Куварс лоу” ЕООД, т.е. на законния представител на юридическото лице, на което е предоставено П С , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (както вече бе посочено) и Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя Х. Ф. И. Й.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034 от 20.08.2025 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част н а ЕФ съобразно отразените данни за установена с р е д н а скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Й. в качеството й на законен представител (управител) на дружеството-ползвател на процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лв.).

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените снимки от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR”, като са налични две снимки, на които е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер СВ 79 76 МО с техническо средство с идентификатор № 20351, разположено при км.

83+554 в 08.02.02 часа (начален момент) и с техническо средство с 3 идентификатор № 20381, разположено при км. 89+476 в 08.04.05 часа (краен момент), като се установява, че средната скорост на движение в посочения участък е 167 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 %, тъй като скоростта е над 100 км/ч) и разрешена такава от 140 км/ч. Поради изложеното възражението, посочено в Писмената защита на жалбоподателя Х. Ф. И. Й., касаещо недоказана идентичност на ППС в началната и крайната точки на контролирания участък, е неоснователно.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR ” е одобрен тип, вписан под № 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, т. е . сертифицирана е като разполага със знак за одобрен тип средство за измерване: 5237, със срок на валидност от 23.06.2025 година до 23.06.2027 година. Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 23.06.2025 година и е валидно до 23.06.2027 година.

Фишът е връчен на лицето н а дата 10.05.2 0 2 6 година (, видно от изявлението, направено в Жалбата, от Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата, от Разписката, приложена в преписката и от Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 о т ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Й. не представя в съответното ОДМВР Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (както вече бе посочено), а г о обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград (след изпращане на Жалбата по подсъдност от Районен съд – Хасково).

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от 4 която жалбоподателят Й. (като физическо лице) има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за различни нарушения на ЗДвП.

Приложени са по делото и актуални Справки от Търговския регистър относно дружеството–собственик и дружеството-ползвател на процесното МПС.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Й. в качеството й на управител (законен представител) на дружеството–ползвател на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на МПС с превишена средна скорост в процесния пътен участък, като разрешената скорост е въведена като общо ограничение.

Доказателствената сила на ЕФ и всички документи, въз основа на които е издаден, не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя Й. относно годността и законосъобразното използване на техническите средства не бе проведено успешно.

Т.е. не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на по-подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 о т НПК, приложима на основание чл. 84 о т ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства Съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят 5 приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Хасково, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – лично законният представител на дружеството-ползвател на процесното МПС, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд (след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд – Хасково). Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.