Решение № 18 от 04.02.2022, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20214150100243 по описа за 2021 година

Иск по чл.108 от ЗС

Ищецът В. Г. АЛ. , чрез адв.Б.Г. твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 175 кв.метра, с административен адрес- гр. С, на ул. “*“№32, както и на построената в имота жилищна сграда. Номерът по предходен план е 5011123, а границите му са:

***,

***,

***,

*** и

***.Правото на собственост е придобито на два пъти - през 2003 година - 70/176 ид.части от имота, а през 2020 година – останалата част от него. До 2002 година по плана на гр. С три поземлени имота – тези на ищеца, на ответниците и на трети за спора лица, са били обединени в общ поземлен имот с номер 1117, целия с площ 840 кв.метра. През 2002 година със Заповед № 300-4-55/10.07.2002година на Агенцията по кадастъра е одобрена промяна на кадастралната карта досежно имот № 1117. От него са образувани три имота: пл.№ 1117 – собственост на наследници на М.И. Ч. с площ от 300 кв.метра, пл.№ 1123 – на ищеца с площ от 176 кв.м. и имот пл.№ 1124 – собственост на трети за спора лица.След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С, имотът на ответниците има идентификатор *** и 1 граничи от юг и от изток с неговия. Имотът е собственост на ответниците Х.Ч. и Х.Ч. и върху него има учредено право на ползване на третия ответник майка им А Ч.. За времето до 2019 година между имотите на страните не е имало трайна ограда.

През 2019 година установил, че ответниците са насадили плодно дърво на разстояние около 60-70см. от северната стена на жилищната му сграда. Поискал от съседа си – ответника Х.Ч., да премахне това дърво, защото било нарушено законовото отстояние и израстването му застрашава жилищната сграда. Последвал словесен конфликт между двамата, завършил с категоричния отказ на Ч. да премахне насаждението. Дървото не било премахнато и след предписание от Община С.

През месец юли същата година поискал да бъде извършено трасиране на притежавания от него поземлен имот с цел поставяне на прозирна ограда към имота на ответниците от север. Дошлият на място геодезист определил точната граница между имотите и трасирал линията, по която е следвало да бъде прекарана оградата.

Оказало се, че посаденото от ответниците дърво попада в имота му.

Ответникът Х.Ч. не се съгласил с установената граница от геодезическото заснемане. Последвал още един словесен скандал. Ответникът Х.Ч. и майка му А Ч. твърдели, че част от имота му, находяща се в северозападната му част била тяхна и те я обработвали. Спорът бил прекратен след намесата на полицията. Действията на ответниците не м у позволили да изгради оградата по северната граница между имотите им не по граничната линия, а по линия, която в западния си край навлиза с около 40 сантиметра в имота му. По този начин, счита че част от имота му /триъгълна ивица с площ от около 1,2 кв.м.

/ попаднала в очертанията на имота на ответниците.Последните категорично отказвали да освободят това място, като го считат за тяхно и го обработват.

Не могли да разрешат спора си, включително и след изпращане на нотариална покана.Моли съда да постанови решение ,с което да го признае за собственик н а част от терена с площ от около 1,2 кв.метра, разположена по границата между имот с идентификатор ***, собственост на ищеца и имот с идентификатор *** – собственост на ответниците, заключена по триъгълната ивица между точка 5 с координати Х – 4730568.02 и У – 9432853.00, точка 4 с координати Х – 4730569.67 и У – 9432845.82 и точка, намираща се на около 0,4 метра на юг от точка 4 по приложената Скица на поземлен имот ***, № 2184/12.04.2010 година на СГГК

В.Търново, като осъди ответниците да му отстъпят собствеността и предадат 2 владението. Претендира да се присъдят направените по делото разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК е постъпил отговор от ответникът ХР. М. Ч.,чрез адв.Ирина Илиева, в който навежда доводи за недопустимост на исковата молба, както и за неоснователност на иска.

Ответниците ХР. М. Ч. и АЙШ. М. Ч. не са подали отговор.

В съдебно заседание и в писмена защита адв.Ирина Илиева поддържа същото становище, искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. До 2002година имотът е бил общ между страните по делото и трети лица при съответни идеални части. Впоследствие бил разделен на три отделни поземлени имота, като всяка от страните , и третите лица притежават съответната идеална част върху трите новообразувани имота. Оспорва твърденията, че владее частта от имота, предмет на спора. Освен това, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в случая е налице допустимо отклонение при измерване,съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и регистри,. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното :

Не се спори по делото, че общият поземлен имот № 1117 в кв. 76 по ПУП на гр. С, през 2002 година е бил разделен на три отделни имота, като на ищеца е даден номер 1123, а на ответниците – 1117. Същото се установява и о т приложената скица № 345/31.05.2010 година на Община С, с Решение № 348/2008г. на Общински съвет С, е одобрен регулационен план относно спорните имоти. На притежавания от ищеца имот е даден номер ХХХIII1123, с площ от 176 кв.м., а на имота на ответниците е даден номер XXXI1117. След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С през 2009 година, на имота на ищеца е даден идентификатор ***, целия с площ от 175 кв.метра, стар номер 5011123 , а на ответниците - идентификатор *** с площ 300 кв.м., стар номер 50111 17 .

Ищецът В. Г. АЛ. се титулува за собственик на имота въз основа на Нотариален акт № 87/2003г. на СвРС, съгласно който Г и В А.и са му дарили 70/176 ид.части от притежавания от тях поземлен имот пл.№ 1123. Съгласно 3

Нотариален акт № 132/2013г. на Нотариус Ангелова, В Т.М. е призната за собственик по давностно владение на 83/175 ид.части от имот ***, а през 2020 година е дарила тази идеална част на ищеца, видно от Нотариален акт № 161/2020г. на Нотариус Ангелова.

Ответниците са собственици на имот с идентификатор *** с площ 300 кв.м. по силата на следните актове-Съгласно Нотариален акт №156/1997г. на СвРС , ответницата АЙШ. М. Ч. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на сина си

Х.М Ч. 1/4 ид.ч. от 93/840 кв.м. от дворно място с построени в него сгради. Видно от Нотариален акт № 173/2013 година, ХМ Ч., ХМ Ч. и АМ Ч. са били признати за собственици по давностно владение и наследство на Поземлен имот с идентификатор ***, като впоследствие с договор за доброволна делба АМ Ч. е получил парично уравнение на дела си.

Както се посочи по-горе собствеността на страните като цяло относно притежаваните от тях парцели не се оспорва, спорът е относно част от терена с площ от около 1,2 кв.метра, разположена по границата между имотите с идентификатор *** и с идентификатор ***. В тази връзка , видно от приложения Протокол за трасиране от 11.07.2019г. , ищецът е ангажирал геодезист, който да трасира границата между имотите на страните, с цел изглаждане на ограда . След като предприел действия по изграждане оградата по трасираната гранична линия, ответниците възразили.

Според свидетелката Д.А. възникнал скандал и ответниците не допуснали оградата да се сложи по отбелязаното със спрей от геодезиста място, и същата е направена по навътре към имота на ищеца. По делото са приети Молба до Община С от 06.04.2020г., Предписание от 04.05.2020г., Молба до Община С от 29.05.2020г., Писмо от 05.06.2020г., които свидетелстват за влошените отношения между съседите-страни по делото във връзка с използването на тази спорна част от терена, засаждане на дърво в близост до къщата и т.н.

През 2020 година отново е ангажиран геодезист от страна на ищеца и видно от приетата Комбинирана скица е отразена разликата между границата на място и кадастралната карта,заключена в триъгълник оцветен в червено с площ 1,2кв.м.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която по кадастрални данни северозападният

4 ъгъл на оградата между имотите на страните, следва да отстои на север на разстояние 1,24 метра от жилищната сграда на ищеца. В момента това разстояние било 0,65 метра или с 0,59 метра в този ъгъл, оградата е понавътре в имота на ищеца. Вещото лице е установило, че частта от имота на ищеца се обработва от ответниците, които са направили леха с цветя, заградена с бетонен бордюр. Вещото лице е посочило, че площта , с която спорната ограда би следвало да се премести е 3,2кв.м. към имота на ищеца, но не е дало точни координати на крайните точки на тези очертания.

Посочило е , че геодезическата снимка , съпътстваща протокола за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 702.1123 /л.16 от делото/ коректно посочва местоположението, което би следвало да заеме оградата по границата между двата съседни имота.

В мотивната част от заключението на вещото лице се споменава за законово регламентирано отклонение от измерените на място обекти в размер на 60 см.В писмените си защити и двете страни се позовават на това допустимо отклонение по чл. 18, ал. 4 т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.200 5г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и регистри, като ответниците заявяват че разминаването е в рамките на тази разпоредба, а ищецът ,че допустимите стойности на грешката в абсолютното положение на подробна точка при определяне на координатите им чрез геодезическо измерване, за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване е 30 см.

В случая, съдът намира че в това производство не следва да се преценява допуснати ли са грешки при измерването и същите в допустими стойности ли са. Действително съгласно разпоредбите на чл.18 ал.4, т.2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), действала към момента на одобряване на КК и КР и чл. 18, ал. 4, т. 2, подт. б от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /действаща към настоящия момент/ са предвидени допустими грешки в измерването, но това има значение при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта. Евентуално допуснати грешки биха имали значение при предявен иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, който е положителен установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че е грешно заснета в 5 границите на имота на ответника или че въобще не е заснета като самостоятелен имот. В това производство по чл.108 от ЗС няма твърдения на разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на недвижимите имоти и в документа за собственост.

При така изложената фактическа обстановка ,съдът намира,че искът е основателен. За да може да се проведе успешно ревандикационният иск,от страна на ищеца е необходимо да се докаже, че е собственик на вещта,предмет на иска,че вещта се намира във владение на ответника и ответникът да владее вещта без правно основание.

До 2002 година страните са били съсобственици на един общ поземлен имот, като правото на собственост с л е д 2002 година търпи изменение.

Налице е обособяване от общия УПИ на три отделни УПИ. Всяка от страните от 2002 година е осъществила давностно владение върху съответния имот и с изтичане на давностния срок е придобила право на собственост върху него.

Това обстоятелство се установява от приложените констативни нотариални актове, които не са оспорени. От тях е видно, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, а ответниците – на съседния от север имот с идентификатор *** с посочените в актовете площи.

Налице е и втората предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС.