Решение № 3721 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3721 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330104718 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Ник М Транс“ ЕООД против „Арнаудов Билд“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1628/16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2303/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, за сумата от 5 520 лв., представляваща възнаграждение за извършени товаро-разтоварни услуги, услуги с багери и други транспортни услуги, за които са издадени фактура № 793/20.11.2018 г. и фактура № 776/31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

С Определение от 20.04.2022 г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ е спрял производството по делото, доколкото по отношение на ответника „Арнаудов Билд“ ЕООД, ЕИК 201675796, е открито производство по несъстоятелност с постановяване на Решение № 260197/11.05.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – на основание чл. 632 ГПК.

1

С Определение № 4162/03.04.2024 г. производството по делото е възобновено, доколкото вземането, предмет на делото, не е включено в списъка на приетите вземания в откритото производство по несъстоятелност, поради което е прието, че са налице предпоставките по чл. 637, ал. 3. т. 1 ТЗ за възобновяване на делото.

Ответното дружество „Арнаудов Билд“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с Решение № 260197/11.05.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че за периода от 31.10.2018 г. до 20.11.2018 г. е извършил по възложение на ответника товаро-разтоварни услуги, услуги с багери и други транспортни услуги, за които са издадени фактура № 793/20.11.2018 г. и фактура № 776/31.10.2018 г. за сумата от общо 5 520 лв.

Твърди, че услугите са осъществени с 20-тонен багер „Либхер“ в обект на ответника, представляващ строителен обект зад МОЛ „Пловдив“. Сочи, че въпреки отправените покани, сумата останала непогасена. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „Арнаудов Билд“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД.

В производството по делото следва да бъдат съобразени и представените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2303/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, писмени доказателства, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422. ал. 1 ГПК представлява продължение на заповедното.

От приложената по делото фактура № 0000000776/31.10.2018 г. на стойност от 4 560 лв. с ДДС, с падеж на 20.11.2018 г., в която е обективирано извършването на услуга с багер „Либхер“.

По делото е представена и фактура № 0000000793/20.11.2018 г. на 2 стойност от 960 лв. с ДДС, с падеж на 20.11.2018 г., в която е обективирано извършването на услуга с багер „Либхер“.

Тези частни свидетелстващи документи не носят подписа на посочения получател на стоката “Арнаудов Билд” ЕООД.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че вещото лице не е осъществило връзка със счетоводството на ответника „Арнаудов Билд“ ЕООД, но е осъществил справка в ТД на НАП – Пловдив, Сектор „Архиви“ – Дневник за покупки и Справка – декларация по ДДС на „Арнаудов Билд“ ЕООД за отчетни периоди на м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. При осъществяване на справката вещото лице е установило, че фактура № 776/31.10.2018 г. е включена в дневник за покупките и справка – декларация по ДДС с право на приспадане на данъчен кредит за м. 10.2018 г., както и фактура № 793/20.11.2018 г. е включена в дневник за покупките и справка – декларация по ДДС с право на приспадане на данъчен кредит за м. 11.2018 г.

Експертизата е установила, че процесните фактури са осчетоводени и от страна на ищеца „Ник – М Транс“ ЕООД, като не са налице данни за плащане на последните и е налице задължение в общ размер от 5 520 лв.

При изготвяне на заключението вещото лице е работило с постъпилите по делото, съгласно издадено в полза на вещото лице, съдебно удостоверение, документи от Националната агенция по приходите, съдържащи дневник на покупките и справка – декларация по ЗДДС за м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. по отношение на ответника „Арнаудов Билд“ ЕООД.

Съдът намира заключението по допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза за компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени за разрешаване въпроси, поради което възприема фактическите

(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за изработка с предмет осъществяване на товароразтоварителни услуги и услуги с багер срещу възнаграждение от общо 5 520 лв.

Правното действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни 3 правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши работата съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Съдът намира, че след като процесните фактури са постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираната в тях облагаема доставка (извършване на товаро-разтоварителни услуги) веднага след нейното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и същият е включен в дневника на покупките. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи на договора за изработка – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор, по който в изпълнение на задължението на изпълнителя е получил и приел без възражение работата, предмет на това правоотношение – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

В този смисъл е констатнтната практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 114/26.07.2013 г. по търг.д. № 255/2012 г., ТК, I т.о. , Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., ТК, І т. о. на ВКС , с която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на 4 ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал.

2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. С аргумент от обратното основание възложителят не дължи заплащане на уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.

Съдът намира, че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е надлежно приета без възражения.

Приемането на работата се установява от обстоятелството, че процесните фактури, представляващи вторичен счетоводен документ, са надлежно осчетоводени от страна на ответника – възложител.

С Решение № 30/08.04.11 г. по т.д. № 416/10 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.

Установява се, че претендираните за заплащане на извършената работа са приети и одобрени от ответника, с оглед доказателственото значение на счетоводно отразените фактури, тяхното надлежно деклариране и ползване на 5 данъчен кредит, поради което исковата претенция с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа следва да се уважи, поради нейната основателност.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 2303/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 716, 40 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 240, 40, от които сумата от 110, 40 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 130 лв. – депозит за вещо лице.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл.

258 ЗЗД, че „Арнаудов Билд“ ЕООД – в несъстоятелност, обявена с Решение № 260197/11.05.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ЕИК 201675796, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Жолио Кюри“ № 18, представлявано от синдика М. Г. С., с адрес гр. С. З., ул. "Х. Д.