Решение № 247 от 10.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261200600446 по описа за 2026 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К. М. от Б. чрез защитника му – адв.Р. Б. против постановената на 19.02.2026г. присъда по НЧХД № 751/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, поради противоречие със събрания доказателствен материал и като постановена в нарушение на материалния и процесуален закони, в който смисъл се иска отмяната й и постановяване на нова, по силата на която жалбодателят бъде оправдан, а гражданският иск- отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

В с.з. жалбодателят се явява лично, като поддържа жалбата, в право на лична защита отрича да е бил на местопрестъплението и да е изрекъл думите, описани в тъжбата и моли да бъде признат за невиновен. Защитникът муадв.Б. също поддържа жалбата, допълва я със съображения за липса на безспорни доказателства, сочещи на авторството и вината на клиента му, както и че първостепенният съд е отхвърлил показанията на свидетелите на защитата, установяващи, че на инкриминираните време и място подсъдимият 1 не е бил на местопрестъплението и че не може да се изведе извод за умисъла му от представената кореспонденция между него и тъжителката за конкретното деяние.

В с.з. пред тази инстанция не се явява въззиваемата М., представлява се от повереника си –адв.Д., която оспорва жалбата на подсъдимия и по същество пледира присъдата на БлРС да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна, излага съображения за доказаност на обвинението, за липса на процесуални нарушения, за това, че правилно е уважен, макар и частично гражданския иск и възложени върху жалбодателя, сторените от тъжителката разноски, а също и за това, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. Претендира заплащане на разноските, направени пред настоящата инстанция в размер на 1022,58 евро.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда подсъдими ят К. В. М. е признат за виновен затова, че на 24.11.2024г. около 14.30 – 15.00 часа пред салон за красота „Маникюрница“, находящ се в гр.Благоевград, ул.“14-ти полк“ № 2а, е изрекъл публично, включително в присъствието и на Д. М., Г. М. и В. С., унизителни за честта и достойнството на М. Р. М., в нейно присъствие обидни думи, като й казал „*****!“ - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК състав на РС-Благоевград го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 515 /петстотин и петнадесет/ евро. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя М. М. сумата 300 /триста/ евро, представляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като е отхвърлен предявения от нея иск над уважения размер, като неоснователен; осъден е да заплати на тъжителката и сумата от 1278,23 евро, представляващи направени от същата разноски по делото /адвокатско възнаграждение/ и по сметка на Районен съд – Благоевград сумата о т 25,56 евро, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 2,56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този съдебен акт, първостепенният съд е приел за 2 установена следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства:

Подсъдимият е ********** е.

Тъжителката е омъжена за св.Д. М., от когото има две деца – св.Д. К. и Г.

Д.. През есента на 2021г. подсъдимият К. В. М. и М. Р. М. се запознали и станали ***, като връзката им продължила до лятото/есента на 2023г. /за която връзка знаели свидетелите М., К., С., С., Т., П./. Дори през 2023г. св.К. и тя живеели съвместно с подсъдимия в жилището на последния. Жалбодателят обаче не могъл да понесе раздялата с тъжителката и постоянно й звънял и пращал съобщения по мобилни приложения от различни телефонни номера, за които по делото има справка от „А1 България“ ЕАД, че са на подсъдимия.

Част от тази кореспонденция е приложена на хартиен носител към тъжбата и видно от нея е, че съдържа обидни квалификации към М. /“***“, „***“, „***“, ***“ и пр.“/, откровени заплахи /“***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, ***“ и др./, пишел й, че я следи както чрез мобилни приложения, така и чрез агенция /“***“, „***“, „*** ***“, „***“ и т.н./. В тази насока са и показанията на свидетелите С., М. и К.. Подсъдимият не се задоволил с изпращане на съобщения от различни телефонни номера до тъжителката, но и започнал да пише съобщения и да звъни и на децата й /“Г. ***“/, ударил веднъж св.К., докато пазарувал с майка си и ги напсувал, а също и на приятелите на тъжителката /сред които и св.С./, които съобщения съдържали обидни и заплашителни реплики, като дори св.С. присъствала как на едно от работните места на М. жалбодателят я е дърпал за ръцете, псувал я и я обиждал, поради което тя била принудена да напусне работата си.

На 15.11.2023г. М. подала жалба до Районна прокуратура – Благоевград, по която била образувана пр. пр. 10213/2023г., но с постановление за това от 10.01.2024г. е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена, като подсъдимият е предупреден с протокол от 21.11.2023г. да не упражнява психически тормоз и да не отправя обиди и закани спрямо М.

М. и нейното семейство. Последната подала до началника на 02 РУ – Благоевград следваща жалба от 18.03.2024г., по която била образувана преписка УРИ 189900-169/2024г. на 01 РУ – Благоевград (пр. пр. 2996/2024г. на Районна прокуратура – Благоевград, приложена по делото), по която отново било отказано образуване на досъдебно производство от 16.08.2024г., 3 като подсъдимият М. пак бил предупреден с протокол за това от 22.03.2024г. да не отправя обидни думи и заплахи към М..

На 24.11.2024г. около обяд тъжителката М., заедно със съпруга си – св .Д.

М. решили да отидат на разходка до Благоевград, където да пият кафе заедно с приятелка на пострадалата – св.В. С., както и междувременно да отидат до салон за красота „Маникюрница“, находящ се в Благоевград, ул.“14-ти полк“ № 2а, за да й бъде поправен счупен нокът на ръката. За целта, след като бил уговорен час за прием във въпросния салон, тъжителката заедно със съпруга си- св. Д. М. и малолетната им дъщеря Г. се придвижили с автомобила им от с.Ц. до Благоевград, където първо се отбили до жилището на св.В. С.. 0коло 14.30 – 15.00 часа тъжителката, свидетелите М. и С. и малолетната тогава Г. почти били стигнали адреса на салон за красота „Маникюрница“ на ул.“14 полк“ № 2а, когато към тях се приближил подсъдимият . Последният, виждайки пострадалата М. М. /в присъствието на свидетелите Д. М. и В. С., малолетната дъщеря на тъжителката Г. и преминаващи по улицата граждани/ при разминаването си с нея на висок глас й казал „*****!“. Думите на подсъдимия К. М., отправени към тъжителката М. М. били възприети и чути от всичките присъстващи в компанията, както и от преминаващи наблизо хора по тротоара, вследствие на което малолетната Г. започнала да пищи и реве, а пострадалата се притеснила, почувствала се засрамена, вдигнала кръвното налягане, получила главоболие, а впоследствие и паник атаки.

Горните обстоятелства се установяват както от показанията на разпитаните по делото свидетели- М., С., К., П., С., Т., П.. Първите двама са свидетели на инцидента на ул.“14 полк“ на 24.11.2024г., а показанията на св.К. са косвени досежно случилото се на инкриминираната дата, като всички свидетели дават показанията за отношенията между тъжителката и подсъдимия /че били *** между 2021г. до края на 2023г., а св.Т., че й бил * през 2020г./. Неоснователни са упреците на защитата, че присъдата и мотивите към нея са необосновани.

Напротив, районният съд е направил детайлен и подробен анализ на доказателствената маса, събрана по делото и е посочил защо и в коя част кредитира показанията на свидетелите С., П. и П.. Последният между впрочем не дава показания относно това, че е бил на инкриминираната дата с подсъдимия и свидетелите С. и П. в заведение „Амизаде“, а че предната вечер и нощ са били четиримата заедно в дома на св.С., а после са посетили 4 дискотека. Ирелевантни са и показанията на този свидетел, че чул разговор между подсъдимия и тъжителката на 19.01.2024г., защото нямат отношение към казуса и касаят един значително по-ранен период от процесната дата.

Абсолютно без отношение към процесния инцидент са и отношения на св.Т., който като бивш * на тъжителката, се опитва да я покаже като използвачка и че уж загрижен за подсъдимия, го е предупредил, „че ще страда“ /на същия свидетел, въпреки че твърди, че познава М. от дете и знае характеровите й особености, че е омъжена и с две деца към 2020г., не му е попречило да й бъде */. Липсват основания да не се кредитират показанията на свидетелите С. и П.

/доколкото първата, макар и приятелка с подсъдимия, не може да се приеме априори за необективна, въпреки негативното й отношение към М., а втората свидетелка е безпристрастна, тъй като е познавала М. едва от скоро преди инкриминираната дата и няма близки отношения с него/, че на инкриминираната дата следобяд подсъдимият е бил с тях в заведение „Амизаде“ в Благоевград. Това не пречи обаче в един промеждутък от около половин час последният да е напуснал това заведение и да е отишъл пред салон „Маникюрница“ на ул.“14 полк“, доколкото –видно от приложените по делото съобщения от него до тъжителката- същият е знаел /следял постоянно/ местонахожденията й и с кого е /“*** М.“, „Г. ***“/. В този смисъл правилно не е дадена вяра от първостепенния съд на показанията на св.П., че „К. не е напускал заведението“ /“Амизаде“/ за времето от 13ч. до 17ч. на 24.11.2024г., тъй като е житейски нелогично за четири часа който и да е от тримата /въззивникът, св.П. и св.С./ да не отиде до тоалетна и/или посети детския кът, където се твърди, че са играели децата на под.М. и св.С. /апропо с автомобил разстоянието от „Амизаде“ до „Маникюрницата“ е 6 мин., респ.- толкова и в обратната посока спрямо справка в Google maps, а срещата между подсъдимия и тъжителката е продължила не повече от минута/.

Така, независимо от близкото приятелство между тъжителката и св.С. и факта, че св.М. е съпруг на първата, правилно първостепенният съд е възприел като достоверни техните показания за случилото се в ранния следобед на 24.11.2024г.- срещата на ул.“14 полк“ в близост до салон за красота „Маникюрница“ между тях тримата и подсъдимия и отправените обидни реплики от последния към М.. Същите се подкрепят и от косвените такива на св.К. /на когото за инцидента са му разказали освен баща му и майка му, а и сестра му, неразпитана по делото/, а и изречените обиди „***“ са напълно в 5 речника на въззивника, използван спрямо пострадалата след раздялата им, не само съгласно показанията на тази група свидетели, но и видно от телефонната кореспонденция.

Законосъобразно не са кредитирани от БлРС обясненията на подсъдимия.

Действително, те освен средство за защита, са и доказателствено такова, но същите са изолирани /относно това, че не е бил на инкриминираните място и време и не е отправял обиди към тъжителката/ и в противоречие с показанията на свидетелите С. и М. и косвените такива на св.К., които пък са дадени под страх от наказателна отговорност. Напълно като защитна позиция и теза са възприети от решаващия съд, а и от настоящия въззивен състав обясненията на дееца /вкл. и тези, дадени в настоящото производство/, че той никога не е обиждал тъжителката, че продължавал да има връзка с нея до преди месец /преди с.з. пред БлОС/, че тя го е търсила и тормозила, тъй като доказателствата са в противна насока /а именно, че под.М. е търсел контакт с тъжителката, че непрекъснато я е подлагал на телефонен и физически тормоз и поради това тя е трябвало да напусне две работни места, обиждал я е и е заплашвал, вкл. и чрез децата й, като дори е ударил шамар на св.К. и за да се защити М. е подала няколко жалби и сигнали до ОДМВР-Благоевград срещу него, което не представлява нито изнудване, нито полицейски тормоз спрямо жалбодателя/.