Определение № 5367 от 27.09.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26353/2021
- Вид
- Определение № 5367
- Подписан
- 27.09.2021
- В сила
- 27.09.2021
- Състав
- РУМЕНА ПЕНЕВА ФОТИ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5367 гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Р.П.Ф. като разгледа докладваното от Р.П.Ф. Гражданско дело № 20211110126353 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД против М. ВЛ. В..
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, както и ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че доказателствата са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения на страните и изясняване на спора от правна страна.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4854/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на ССчЕ за открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2021 г. от 12.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
1
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.
Състави следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 е предявило против М. ВЛ. В. с ЕГН ********** ,по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 350 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД Договор за паричен заем № 330700 от 25.06.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение 1 от 04.03.2020 г. към Рамков договор за цесия от 24.09.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 02.07.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 19,25 лв. за периода от 02.07.2019 г. до 17.09.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 111,88 лв. за периода от 18.09.2018 г. до 27.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.02.2021 г . по ч.гр.д.№ 4854/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „Сити Кеш” ООД е предоставило на ответника заем в размер на 350 лв., като последният се е задължил да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер от 39,00 лв. или общо сумата от 369,25 лева. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 17.09.2019 г., като ответникът дължи остатъка от непогасените вземания. Твърди, че вземанията са му прехвърлени от заемодателя с договор за цесия от 24.09.2019 г. и Приложение 1 към него от 04.03.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, озаглавен „Възражение“ от ответника с твърдения, че М.В. страда от психично заболяване – „Биполярно афективно разстройство“, в резултат на което изпада в състояния, за които няма реална представа и е изключително лесно манипулируем. Поддържа, че има лошо кредитно досие и никоя финансова институция не желаела да му предостави кредит. Въпреки това кредит му бил отпуснат от „Сити кеш“ ООД и то в офис в ж.к. „Младост“, като в договора било вписано обстоятелството, че М.В. получава трудово възнаграждение от 800 лева, а всъщност никога не е работил, поради заболяванията си и е получавал само социална пенсия в размер на 130 лева.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния цедент „Сити Кеш” ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем, в това число и предвид релевираните в отговора твърдения, че към момента на сключване на договора за заем ответникът М.В. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи действията си. В негова тежест стои установяването на факта на предоставяне на ответника посочената сума, както и че последният се е задължил да я върне в посочения срок. Следва да установи, че длъжникът е изпаднал в забава и дължимия размер на мораторната лихва. Следва да установи и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника стои установяването на положителния факт на заплащане на исковите суми на падежа.
Ответникът не сочи доказателства за поставените в негова тежест факти. Ищецът не сочи доказателства за поставените в негова тежест факти относно това, че към момента на сключване на договора за заем ответникът М.В. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи действията си.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2