Решение № 690 от 01.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. С., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № -5530104122 по описа за - година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът (фирма) твърди в исковата си молба, че бил търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ с рег. № -, със заповед № - - - г. на подуправителя на -. Основната му дейност била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на посочения в исковата молба адрес, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, която била одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на ищеца се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер на 2000 лева. След 1 обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, му бил изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „-” № -/- г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на (фирма) срещу представена от него лична карта. С исковата молба представял копие от заявката, която била изпратена до дружеството му от ответника, справка извлечение за извършен превод, както и договор, който бил сключен между страните. Съобразно съдебната практика, електронното изявление, което било записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Считало се за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно било от данните, които били посочени в заявката на ответника, в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с него, който лично предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че бил неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласели в отношенията помежду си да придадели на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил случая.

Когато посочените предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписания писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В случая представял договора, който бил сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ 2 върху хартиен носител не променяло характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Въвеждането на лични данни от ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер, било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, който обективирал частни, подписани от страните, документи.

Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и посоченото в исковата молба решение.

Съгласно ЗПК, на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

Съгласно условията на сключения договор, ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върнел предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението бил платим ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 07.02.-, 07.03.-, 07.04.-, 07.05.-, 07.06.-, 07.07.-, 07.08.-, 07.09.-, 07.10.-, 07.11.-, 07.12.-,

07.01.2026, 07.02.2026, 07.03.2026, 07.04.2026. Първите три вноски били изцяло погасени от ответника, а по вноската с падеж 07.05.- г. било осъществено частично плащане. Общата платена сума преди образуване на заповедното производство била 830 лева. Към дата 21.08.- г. кредитополучателят не бил осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 07.04.-, 07.05.-, 07.06.-, 07.07.-, 07.08.-. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били sms-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не бил осъществил никакво плащане или индикация, че желаел да направи такова, на дължимата към дружеството сума. Процесните суми се претендирали на основание 3 предсрочна изискуемост. Предвид т. 9.2 от общите условия, които били приложими към договора за потребителски кредит, който бил сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не заплатял две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендирал всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски. С исковата молба представял извлечение от електронна система, което представлявало копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от общите условия, които били приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, всички уведомления и изявления от страните трябвало да бъдели направени в писмена форма, и щели да се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнели до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на договора.

Съгласно чл. 86 ЗЗД, ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 21.54 лева. Ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 29.08.- г. подал на основание чл. 410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Р. образувал ч.гр.д. № - г. и по същото издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от ответника в срок. Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била 1170 лева главница на основание сключен договор за потребителски кредит „-” № -/- г. С исковата молба ищецът по своя преценка претендирал само сумите, посочени в петитума, които представлявали част от издадената заповед за изпълнение. Моли съда да имал предвид също, че след образуване на заповедното производство, ответникът не бил извършвал никакви плащания по сключения договор за потребителски кредит. Към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК, в размер на 1030.85 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 1030.85 лева, и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Искането по същество е да се признае за установено по отношение на 4 ответника, че дължи на ищеца сумата от 1170 лева за съдебно предявена част от главница от предсрочно изискуем кредит договор за потребителски кредит „-” № -/- г., и законна лихва върху същата главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по частно гражданско дело № - по описа за - г. на И. районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производства разноски.

Ответникът (име) оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и писмено становище, а в съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесното вземане, но в размер от 1733.34 лева, заедно с други вземания за договорна, мораторна лихви по договора за кредит, и законна лихва и разноски по делото, посочени в заявлението, ищецът е подал по електронен път на 28.08.- г., чрез електронен формуляр, достъпен в ЕПЕП, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника. За разглеждането му е било образувано частно гражданско дело № - по описа за - г. на И. районен съд, по което на 01.09.- г. е издадена исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която на 09.10.- г., в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който поради това се смята предявен на 28.08.- г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

Страните не спорят, че на - г., по реда на ЗПФУР, ответникът, като кредитополучател, е сключил с ищеца, в качеството му на кредитодател, при общи условия, процесния договор за потребителски кредит „-“ № -/- г. По същият ищецът се задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 2000 лева, със срок на погасяване от 15 месеца, при 5 посочени в чл. 3.1 от договора – фиксиран годишен лихвен процент 9 %, а в чл. 3.2 - ГПР 49.7 %, както и посочени в погасителния план обща дължима сума по кредита в размер на 2225 лева без уговорената в чл. 7.1 от договора неустойка от 1500 лева, и в размер на 3725 лева с тази уговорена неустойка (л.

9-11). За ГПР в чл. 3.2 от този договор е посочен само процент – 49.7 %, като е добавено бланкетно, че при изчисляването му са взети следните допускания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК: началната дата на изчисляване на ГПР е тази на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, като се допуска, че договорът за кредит ще бъде валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и кредитополучателя ще изпълняват всички свои задължение в съответствие с условията и сроковете на договора.