Решение № 73 от 20.05.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Чирпан, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20235540100819 по описа за 2023 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В Районен съд гр. Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 5090 от 16.11.2023 година от И. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес: **, действаща чрез адв. А. Д. – САК, срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, с посочено правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД и цена на иска 151.64 лв.

В исковата молба се твърди, че на 13.10.2022 година между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 890917 от 13 октомври 2022 в съответствие със ЗПФУР.

Съгласно чл.1 от Договора кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на настоящия договор, както следва:

1 / Общ размер на кредита: 1500 /хиляда и петстотин / лв., представляващ размера на предоставената главница;

2/ Условия за усвояване на кредита: подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за кредит;

3/ Лихвен процент по кредита: 21.6 %;

4/ Годишен процент на разходите (ГПР): 23.87 %;

5/ Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на 1 сключване на договора за кредит: 1812.81 лв.;

6/ Срок за погасяване: 18 месеца.;

7/ Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен план към настоящия договор;

8/ Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10% 9/ Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, неразделна част от настоящия договор са Приложение 1 - Заявление за кредит, Приложение 2 - Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние (наричани по-долу за краткост „ОУ“).

Съгласно чл.2, ал.2 от Договора Приложение 2 - Погасителен план съдържа условията за изплащане на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски (показващи погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи) и общия размер на тези плащания.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчтиелство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Договора третото лице – поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В случая страните са „уговорили“, че по договора ще има обезпечение, по причина, че когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерният продукт на ответното дружество генерира автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор, в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. независимо какво пише в договора, на практика потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора. Съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора 2 неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Неустойката се дължи само за периода през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Общо дължимата сума по кредита (главница и лихва ) възлиза на 1812.81 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 1137.28 лв. (75.81 % от общо дължимата сума). Ищцата е изтеглила кредит в размер на 1500 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора е длъжна да върне 2 950.09 лв., почти 200 процента от изтеглената първоначално сума. Към 04.11.2023 година ищцата е заплатила сума в размер на 1 651.64 лв. по Договора.

Ищецът твърди, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Посочва, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 890917/13.10.2022 година е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като клаузата за представяне на гаранция по кредита в тридневен срок от сключването на договора на практика е неизпълнима както с оглед на срока, така и с оглед на самите изисквания за обезпечението. Възнаграждението /неустойката за непредоставянето на такъв/ за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условия за получаване на кредита. Записването в договора за кредит на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за 3 защита на потребителите /ЗЗП/. Не е посочено кои точно разходи формират ГПР, както и посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Ищецът твърди, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора е недействителна клауза на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Клаузата за дължимостта на неустойката по чл. 27, ал. 1 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Моли съда да обяви за недействителен както целия Договор за потребителски кредит, така и клаузата, уреждаща неустойката при непредоставяне на обезпечение. Посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредина, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 1500 лв., като ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 1 651.64 лв. При условие, че процесният договор за кредит е недействителен, ищцата е надплатила 151.64 лв. До същия резултат ще се стигне, ако съдът приеме, че клаузата, уреждаща неустойката при непредоставяне на обезпечение е нищожна. Съгласно чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. ал. 2 от ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС.

Представя с исковата молба писмени доказателства: Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 890917 / 13 октомври, 2022, Общи условия на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, Преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр към Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 890917/13 октомври, 2022, Погасителен план към Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 890917/13 октомври 2022. Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „СТИК-КРЕДИТ" АД относно потребителски кредити, отпускани от дружеството; Справка за изплатени и дължими суми от ищцата по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 890917/13 октомври, 2022; Справка за регистрация по ДДС на адвокат Антоний Д..

Моли съда да постанови съдебно решение, с което ответно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 151.64 лева на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху забавата от датата на подаване на исковата молба, както и сторените по делото разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, с който ответното дружество излага доводи, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

Ответникът не оспорва, че е сключен между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 890917 от 13.10.2022 година, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв., която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план.

Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора и при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответното дружество е погасило служебно задължението на ищеца по предходен негов кредит и е предоставило на разположение на ищеца остатъка от сумата по посочена от ищеца банкова сметка в Първа Инвестиционна банка.

Ответникът твърди, че съгласно чл. 20 и следващите от горепосочения договор, при неизпълнение от страна на поети от негова страна договорни задължения, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави уточнява следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.

Съгласно приложимите към настоящия договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ" АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.