Решение № 1450 от 31.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пловдив, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330116129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Съдът е сезиран с искова молба от П. П. И., ЕГН **********, срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 337.20 лева – недължимо платена по клауза за договорна /възнаградителна/ лихва по договор за паричен заем № ********* от 19.05.2020 г., както и сумата от 756 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ********* от 19.05.2020 г., както и сумата от 504 лева - недължимо платена сума за такса „експресно разглеждане“ по договор за паричен заем № ********** от 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда /03.11.2023 г./ до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ********** от 19.05.2020 г., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер от 1200 лева, при уговорена договорна /възнаградителна/ лихва от 40.32 % и ГПР – 49.37 %. Общо дължимата сума следвало да бъде платена в периода от 02.06.2020 г. до 15.06.2021 г. на погасителни вноски. Твърди се, че е начислена и неустойка в размер от 756 лева поради това, че в тридневен срок от сключването на договора, ищецът не е учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция или поръчител, както и че на ищецът е събрана такса експресно разглеждане на договора, в размер на 504 лв.

Твърди се, че сумите по процесния договор за заем са платени изцяло, но договорът е 1 недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложените в исковата молба съображения е отправено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите за възнаградителна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане по договора, които се твърди, че са недължимо платени от потребителя. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представлява скрито възнаграждение по договора. Сочи, че с подписване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските за погасяване на задълженията по договора.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД, като иска се оспорва като недопустим и неоснователен . Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ГПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като последната представлява цената на предоставената услуга и е свободно договорена между страните, като годишният лихвен процент е съобразен със законоустановения максимум на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в който смисъл се позовава на практика на СЕС. Сочи, че не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи условия. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че услугата за експресно разглеждане на документи е доброволна услуга по усвояване или управление на кредита, която не представлява такса за отпускане на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените разноски ,като са изложени доводи , че ищцата не е материално затруднено лице и не следва да се присъжда възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В случай, че бъде присъдено такова възнаграждение, моли същото да бъде присъдено без начисления ДДС.

При изложените факти , води се един иск по чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД във връзка с чл. 23 от Закона за потребителския кредит – за връщане на суми , недължимо платени по нищожен договор за потребителски кредит. Тъй като правопораждащия факт е само един – твърдяната нищожност на един договор или отделни негови клаузи, то и иска за 2 репариране на недължимо платеното е само един , с цена от 1597.20 лева. Механичното му разделяне на отделни суми за целите на разноските е недопустимо.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът – по фактите - съобрази следното:

Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 21 от делото.

От удостоверението за липса на задължения по договора и справката за платени суми, съдът прави извод , че ищеца е заплатил всички дължимо по договора суми , доколкото тези изходящи от ответника частни документи , които закрепват неизгодния за това дружество факт на плащането кореспондират с направеното в отговора признание на същия факт.

По правото :

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., като се има предвид , че договора е сключен на дата 19.05.2021г.

Договорът е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в съдържащия се в него погасителен план няма посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница).

Липсата на посочване на отделните компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не знае какво (лихва или главница ) плаща с конкретната вноска. Действително , към дадената от ответника справка е представен план с отделни посочвания на главница лихва и дати на падеж , но справката е създадена за целите на процеса и носи неоспорената дата 23.11.2023г, докато самия договор, каза се , е сключен на дата 19.05.2021г.

Само заради изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл.

22 от Закона за потребителския кредит.

Всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. В договора е посочен годишен процент на разходите по него от 49.37 % . Този процент обаче не отговаря на действително приложения такъв , тъй като не включва плащанията за такси и неустойки по договора. Така, в конкретиката на случая , приложение намира и даденото от Решение на съда на ЕС (девети състав) от дата 21 март 2024 година по дело C‑714/22 разрешение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги 3 потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед казаното , договора следва да бъде прогласен за нищожен в целостта си На следващо място, сама по себе е недействителна - нищожна – и клаузата на чл. 1 ал.3 от договора, която предвижда заплащане на сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така или иначе ще оцени кредитното досие на кредитоискателя безвъзмездно. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

По аналогични съображения ,нищожна е и клаузата ,с която е договорено плащането на неустойка при непредставено обезпечение.

Искът е основателен, след като плащанията са извършени , но не намират основание – претендираното такова всъщност не е осъществено, доколкото при нищожен договор , длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита ( чл. 23 от ЗПК ).

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 459.72 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да заплати на П. П. И., ЕГН **********, от ********* , сумата от 1597.20 лева , недължимо платени (неустойка , такса за експресно разглеждане и възнаградителна лихва ) по нищожен договор за паричен заем № ************ от 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от дата 03.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г да заплати на П. П. И., ЕГН **********, от *********, сумата от 63.89 лева разноски по делото.

4

Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да заплати на адвокат К. Й.

К. , АК ********** , адрес на дейност ул. „********* , сума от 459.72 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5