Присъда № 7 от 25.07.2024, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 7 от 25.07.2024 г., постановена по НОХД № 96/2024 г. по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу Д.Т.К. за това, че на 01.05.2024 г. в с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, след предварително сговаряне, в немаловажен случай с К.З.С., ЕГН: **********, и чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв. и 7 800 (седем хиляди и осемстотин) евро, с равностойност към 01.05.2024 г. – 15 255,47 лв. (петнадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), и една бутилка от един литър уиски марка „Джони Уокър“ на стойност 95 (деветдесет и пет) лв. и една бутилка от един литър уиски марка „Чивас Регал“ на стойност 69 (шестдесет и девет) лв., всичко на обща стойност 35 419,47 лв. (тридесет и пет хиляди четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), от владението на А.П.К. от с. Татарево, общ. Първомай, обл.

Пловдив, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, както и срещу К.З.С. за това, че на 01.05.2024 г. в с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, след предварително сговаряне, в немаловажен случай с Д.Т.К., ЕГН: **********, и чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв. и 7 800 (седем хиляди и осемстотин) евро, с равностойност към 01.05.2024 г. – 15 255,47 лв. (петнадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), и една бутилка от един литър уиски марка „Джони Уокър“ на стойност 95 (деветдесет и пет) лв. и една бутилка от един литър уиски марка „Чивас Регал“ на стойност 69 (шестдесет и девет) лв., всичко на обща стойност 35 419,47 лв. (тридесет и пет хиляди четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), от владението на А.П.К. от с. Татарево, общ.

Първомай, обл. Пловдив, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.

371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимите Д.Т.К. и К.З.С. са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Предлага да бъде постановен акт, с който подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК между минимума и средата за подсъдимия К., и около минимума за подсъдимия С., които след намаляването им с 1/3 да се изтърпят при първоначален строг режим.

Частният обвинител и гражданският ищец – А.П.К., моли да бъде уважен предявеният граждански иск за заплащане на сумата от 33 470,94 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Защитникът на подсъдимия Д. К. – адв. З.Т., не оспорва авторството на извършеното престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено към предвидения в закона минимум предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства – оказаното съдействие в хода на разследването, 1 възстановяването на част от вредите и семейната ангажираност.

Подсъдимият Д.Т.К. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия К. С. – адв. С.Я., също не оспорва авторството на извършеното престъпление, като счита, че определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде в минимален размер.

Подсъдимият К.З.С. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума също моли наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.Т.К. е роден на 03.03.1980 г. в гр. Елхово, с постоянен адрес:

***, и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, с начално образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН: **********.

Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост спрямо подсъдимия Д.Т.К. през периода 1998 г. – 2019 г. са постановени общо 16 осъдителни присъди преобладаващо за престъпления против собствеността. Последното му осъждане е със Споразумение № 142 от 09.05.2019 г., постановено по НОХД № 366/2018 г. по описа на РС Елхово, в сила от 09.05.2019 г., за извършено на 30.11.2017 г. престъпление по чл.

343в, ал. 2 НК, за което са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, и „глоба“ в размер на 250 лв. Наказанието „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 02.11.2020 г.

Подсъдимият К.З.С. е роден на 01.12.1982 г. в гр. Ямбол, с адрес: ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН:

**********.

Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост спрямо подсъдимия К.З.С. през периода 2004 г. – 2024 г. са постановени общо 15 осъдителни присъди преобладаващо за престъпления против собствеността. Последните две осъждания са, както следва:

1. С Определение от 15.11.2012 г., постановено по ЧНД № 12556/2012 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 01.12.2012 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията по НОХД № 2202/2009 г. на Софийски районен съд, НОХД № 3196/2009 г. на Софийски районен съд, НОХД № 14188/2008 г. на Софийски районен съд, НОХД № 7476/2009 г. на Софийски районен съд, НОХД № 1611/2010 г. на Софийски градски съд и НОХД № 1157/2010 г. на Софийски районен съд, като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл. 24 НК е увеличено с една година. Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест години е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Общоопределеното наказание е изтърпяно на 08.08.2014 г.;

2. Със Споразумение № 100 от 29.04.2024 г., постановено по НОХД № 309/2024 г. по описа на РС Ямбол, в сила от 29.04.2024 г., за извършено на неустановен ден в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.08.2018 г. престъпление по чл. 316, вр. чл.

308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от десет месеца.

2

Към инкриминираната дата, пострадалият – свидетелят А.П.К., живеел сам в с.

Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, като работел в паткарник в с. Ягодово, общ.

Родопи, обл. Пловдив. В тази връзка всяка сутрин излизал от дома си около 06:30 часа, отивал с автомобила си до гр. Първомай, обл. Пловдив, откъдето със служебен автобус се придвижвал до работното си място. В гардероб в къщата си той съхранявал спестени от него пари – сумата от 7 800 евро и 20 000 лева. Последното, а именно – че съхранява голяма сума пари в дома си, бил споделял със свой колега по повод недоволството си от условията за влоговете в банките.

От около три години преди инкриминираната дата подсъдимият Д.Т.К. живеел със съпругата си – И.Й.К., в гр. Първомай, обл. Пловдив, като към 01.05.2024 г. също работел във въпросния паткарник в с. Ягодово. По този повод се познавал с пострадалия, но двамата не поддържали приятелски отношения. От свои колеги обаче подсъдимият Д. К. бил чувал, че свидетелят А.К. има много пари, както и че живее сам. Веднъж дори бил ходил в дома му в с. Татарево, но бил влизал само в двора.

Около месец преди инкриминираната дата с подсъдимия Д. К. се свързал негов познат – подсъдимият К.З.С., с когото се познавали, тъй като преди били работили заедно в Германия. Последният споделил с подсъдимия Д. К., че имал нужда от пари, тъй като искал отново да заминава в Германия. В разговорите им подсъдимият Д. К. споделил с подсъдимия К. С. това, което бил чувал за свидетеля А.К., а именно – че имал много пари. Тогава двамата решили да влязат в дома му и да откраднат пари, като се уговорили подсъдимият К. С. да отиде на гости в дома на подсъдимия Д. К., след което да извършат кражбата. На 30.04.2024 г. следобед подсъдимият К. С. пристигнал в гр. Първомай и отишъл в дома на подсъдимия Д. К.. Уговорили се на следващия ден, сутринта, след като пострадалият тръгне за работа, да отидат до дома му в с. Татарево и да откраднат пари. Същата вечер подсъдимият Д. К. се обадил на свой братовчед и го помолил да ги откара до с. Татарево, без да му казва защо, като намерението му било да покаже на подсъдимия К. С. къщата на пострадалия. Отишли с автомобила на въпросния братовчед, като двамата подсъдими слезли в началото на селото, а братовчедът продължил с автомобила си, за да обърне. Двамата подсъдими приближили къщата на свидетеля А.К. и огледали, след което братовчедът се върнал, те се качили в колата и си тръгнали.

На 01.05.2024 г., около 06:30 часа, както обикновено свидетелят А.К. напуснал дома си, за да отиде на работа. Излизайки, заключил входната врата на къщата си, гаража, както и пътната врата на двора. Забравил обаче да заключи вратата на лятната кухня, където в чекмедже на един скрин държал ключове за къщата си.

На същата дата – 01.05.2024 г., сутринта, двамата подсъдими отишли пеша до с.

Татарево. Спрели се до къщата на пострадалия, но тъй като наблизо имало хора, решили за изчакат малко. Предварително се били разбрали, че подсъдимият К. С. ще прескочи оградата и ще влезе, а подсъдимият Д. К. ще остане отвън, за да пази и в случай, че някой се приближи, да сигнализира първия, за да може той да излезе от къщата на пострадалия. Това и сторили – подсъдимият К. С. прескочил оградата на имота на пострадалия откъм пътя, а подсъдимият Д. К. останал отвън, на пресечката към дома на свидетеля А.К., за да може да наблюдава имота от всички страни. През цялото време двамата поддържали връзка по телефона, като подсъдимият Д. К. уведомявал подсъдимия К. С. кога преминават автомобили или хора, а последният от своя страна му описвал своите действия в имота на пострадалия – къде се намира, какво е намерил и пр.

3

След като влязъл в имота на пострадалия, подсъдимият К. С. отишъл до лятната кухня и установил, че вратата й е отключена. Влязъл вътре и започнал да тършува, при което намерил ключа за самата къща. Отключил и влязъл вътре, като продължил да търси пари и ценности. В гардероба, в една от стаите, намерил кожената чантичка, в която били прибрани парите на пострадалия – 7 800 евро и 20 000 лева и ги взел. В същата стая намерил една пазарска чанта и в нея сложил две бутилки уиски, които си били с кутиите – „Джони Уокър“ с червен етикет и „Чивас Регал“. През цялото време, подсъдимият К. С. бил с ръкавици, които предварително носели. След това тръгнал да излиза от имота, като уведомил за това подсъдимия Д. К.. Последният се приближил до оградата и поел пазарската чанта, която съдържала двете бутилки уиски, кожената чантичка с парите, паспорта и спестовна книжка на пострадалия, които подсъдимият К. С. също бил взел, след което подсъдимият К. С. излязъл, отново прескачайки оградата и двамата тръгнали към гр. Първомай. По пътя спрели, за да си разделят парите, като изхвърлили ръкавиците и кожената чанта, както и паспорта и спестовната книжка на пострадалия. След това се прибрали в дома на подсъдимия Д. К. в гр.

Първомай. По-късно на същия ден подсъдимият К. С. заминал за гр. София. Останал там няколко дни, като си купил билет за полет до Германия. Междувременно, разбрал от съпругата на подсъдимия Д. К., че последният е задържан от органите на полицията.

На 03.05.2024 г., отивайки на летището, за да пътува до Германия, подсъдимият К. С. също бил задържан от органите на полицията.

Същия ден, след като приключил работа, свидетелят А.К. се прибрал в дома си.

Влязъл първо в лятната кухня и веднага забелязал разхвърляните от подсъдимия К. С. вещи. Потърсил ключа за къщата и го намерил, но не на мястото, където го държал (в чекмедже в скрина), а върху скрина. Забелязал и липсата на двете бутилки с уиски и се досетил, че от дома му е извършена кражба. Отключил и влязъл в къщата си, където също всичко било разхвърляно. Веднага проверил в гардероба, където съхранявал парите си и установил, че ги няма. Обадил се на бившата си съпруга, като я попитал дали тя или синът им не е идвал в къщата, но тя отрекла. Тогава свидетелят А.К. сигнализирал органите на полицията. Бил извършен оглед на местопроизшествие и образувано настоящото наказателно производство. При проведените незабавни издирвателни мероприятия, чрез монтирана в близост до дома на пострадалия охранителна камера, били установени извършителите на деянието, а именно – двамата подсъдими. Още на същата дата подсъдимият Д. К. бил задържан, като същият направил самопризнания. Няколко дни по-късно – на 03.05.2024 г., бил задържан и подсъдимият К. С., който също признал за стореното.