Решение № 339 от 30.12.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Елин Пелин, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100401 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а при евентуалност по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от прокурор в РП Елин Пелин срещу Л. И.

И., ЕГН **********, с адрес: с. Р.п., о.Е.П., ул."П.м.№... с която се иска лишаване на ответницата от родителските права по отношение на детето Н.В.Г., ЕГН **********, поради особено тежък случай на поведение на родителя, което представлява опасност за здравето н детето. Твърди се, че е образувана пр.пр.№ 484/2024г., въз основа на постъпило в прокуратурата предложение от Петя Пашкурова - директор на ДСП Елин Пелин за предприемане на действия от страна на прокуратурата, по реда на чл.133 СК, по отношение на Л. И. И., ЕГН **********. Твърди се, че според горепосоченото предложение, както и от Решение № ........г. на PC Елин Пелин, копие, към момента Л. И. И., ЕГН ********** е настанена в „ЦПЗ София“ ЕООД за провеждане на задължително лечение, на основание чл.155 ЗЗ, за срок от три месеца, при стационарна форма на лечение. И. имала малолетно дете - Н.В.Г., на 12 години, като бащата на детето бил починал през 2020г., вследствие на самоубийство. През 2021г. психичното състояние на И. се влошило и тя била настанена за задължително лечение в ЦПЗ „проф.Н.Шипковенски“, а детето й — в кризисен център. През 2022г. детето било реинтегрирано в семейството на майката. И. не поддържала отношения с близките си, с които била в конфликт, заплашвала ги, а те се страхували от нея. В неустановен момент И. спряла да приема предписаната й медикаментозна терапия и психичното й състояние отново се влошило. Започнала да забранява на детето си да посещава училище, вменявала му вина за смъртта на баща му и го заплашвала, че ще свърши като него, горила дрехите и учебниците му, внушавала му страх от околните, 1 забранявала му да има приятели и да общува със странични хора. След насТ.ването на И. за лечение, малолетното й дете било настанено по спешност в ЦНСТДМБУ - с. Л.. Видно от приложеното предложение на Петя Пашкурова - директор на дирекция „Социално подпомагане“ Елин Пелин, Агенция за социално подпомагане, когато постъпил в ЦНСТДМБУ - с.Л. Н.В.Г. бил стресиран и не желаел да споделя за живота си с И., но след 12 дни престой в центъра, започнал да разказва за преживяното, като изразил притеснение за момента, в който отново ще бъде върнат при майка си, предвид предходния му опит, с предишното му насТ.ване. Споделил пред социалните работници, че се страхува за бъдещето си и желае майка му завинаги да остане в болница. При изслушването в съдебно заседание по ЧНД №35/2024г. на PC Елин Пелин на вещите лица, изготвили съдебно-психиатрична и психологична експертиза, същите са били категорични относно тежкото психично състояние на И., като са предупредили, че същата застрашава живота и здравето на детето си, като дори след преминато лечение, при ново обостряне на болестта, детето ще бъде поставено в опасност. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 131 СК, посочени както в ал. 1, като поведението на Л. И. И. представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на детето й Н.В.Г., така и в ал.2, като, поради продължителна душевна болест родителят Л. И.

И. не е в състояние да упражнява родителските си права. Налице са и предпоставките на чл.132, ал.1, т. 1 и ал.2 от Семейния кодекс, тъй като се касае за особено тежък случай наличие на психично болно лице, което единствено упражнява родителски права спрямо детето, отглежда го и го възпитава.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. И. И. не подава писмен отговор.

В съдебно заседание прокурорът изразява поддържа искането за лишаване на ответницата от родителски права, а евентуално за тяхното ограничаване.

В съдебно заседание директорът на ДСП Елин Пелин счита, че лишаването от родителски права е в интерес на детето.

В съдебно заседание ответницата Л. И. И. чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. В писмено становище се сочи, че не отговарят на истината твърденията, че майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето и се касае за особено тежък случай. Сочи се, че Л. изживяла труден период и била настанена за кратко лечение, след което води нормален начин на живот е град Драгоман и зарежда рафтове във ФРЕШ МАРКЕТ ИНОВЕЙШЪН ЕООД. Твърди се, че Л. проявява отговорно и социално поведение, получава стабилни доходи и живее в къща с двор в гр. Драгоман. Твърди се, че искането на прокуратурата не е подкрепено с преки доказателства. Твърди се, че не са налице основания за ограничаване на родителски права, а още по малко за лишаване от такива.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В сигнал от директора на ДСП Елин Пелин се сочи, че детето Н.В.Г., ЕГН **********, е 2 настанено по спешност в ЦНСТДМБУ - с. Л., съгласно Заповед № ЗД/Д-СО-ЕП008/01.03.2024 г. на Директора на ДСП - Елин Пелин, поради влошено психично здраве на майката. Докато детето е живяло с майка си, е било свидетел на неадекватното й поведение и често е поставено в ситуации на стрес и опасност за живота и здравето му. Първоначално след постъпване в резидентната услуга Н. е видимо стресиран и неразположен да дава информация за начина си на живот, но след 12-дневен престой в ЦНСТДМБУ, детето се отпуска и разказва на какво е било подложено, докато е живяло с майка си. Поради влошено психично състояние, напоследък г-жа Л. И. е забранявала на детето да посещава училище.

Майката е вменявала на Н. вина за смъртта на баща му и го заплашвала, че ще свърши като него. Детето е било свидетел на неадекватни действия на майката като изблици на гняв, изгаряне на учебниците и дрехите му. Детето е слушало измислени истории за несъществуващи опасности, внушаван му е страх от околните. Било е свидетел на неприлични сцени в магазини и автобусни спирки и скандали на майка му с непознати хора, обвинения и др. По данни на детето, майката е забранявала да има приятели и детето не е общувало с деца извън училището. Прави впечатление, че отначало детето се страхува да бъде настанено в резидентната услуга, предвид опита му от престой в Кризисен център в миналото. Впоследствие детето се поуспокоява и оценява обстановката на сигурност и спокойствие. Към момента малолетният се терзае от въпросите за бъдещето си. Изпитва страхове какво ще се случи с него и къщата му, когато майка му бъде изписана от болница.

Детето спонтанно споделя, че иска майка му да си остане завинаги в болница. По данни от досието, Н. е роден извънбрачно. Семейството е живяло в с. Равно поле, а впоследствие в гр.

Нови Искър. През 2020 г. бащата е починал /самоубийство/. През 2021 г., поради влошено психично състояние, майката е настанена за принудително лечение в ЦПЗ „Н.

Шипковенски“, гр. София, а Н. - в Кризисен център в гр. София. През 2022 г. детето е реинтегрирано в семейството на майката. Към онзи момент г-жа И. е живяла в с. Равно поле, но от м. юни 2022 г. се е преместила с детето в гр. София / ж.к. „Сухата река“/. Н. е посещавал 5-ти клас към 143-то СУ „Георги Бенковски“, гр. София. Г-жа И. е в конфликтни отношения с роднинския си кръг /майка, сестра/. Поддържа връзка само с бабата на детето по бащина линия, живуща в гр. София. От есента на 2023 г. Н. и г-жа И. живеят на адреса в с. Равно поле, но майката отказва достъп до жилището. Социални работници от ДСП/ОЗД Елин Пелин неколкократно са посещавали адреса /и с полицейски служители/, но г-жа И. отказва срещи, не се отзовава на уведомителни писма. По данни на нейната сестра - г-жа Теофилова, същата е преустановила медикаментозната терапия и се държи странно с близките си. По подаден сигнал от ДСП - Елин Пелин към Районна прокуратура - Елин Пелин е заведено дело срещу г-жа Л. И. за въдворяване за лечение в Център за психично здраве. Н. получава пенсия от починалия си родител в размер на 392,28 лв., която по думите на детето, майката разходва за цигари и кафе.

Според справка за съдимост Л. И. И., ЕГН **********, не е осъждана.

Според приложеното решение № ........ г. по ЧНД № 35/2024 на PC Елин Пелин, на основание чл. 155 от Закона за здравето Л. И. И., ЕГН **********, е настанена на 3 задължително лечение - стационарна форма за срок от 3 месеца, което следва да се проведе в „ЦПЗ София“ ЕООД“, като решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето.

Според справка от ЦПЗ София ЕООД Л. И. И., ЕГН **********, е лекувана многократно в ЦПЗ София ЕООД, като последната хоспитализация е от 04.09.2024 г. до 18.09.2024 г. с диагноза „параноидна шизофрения“, като след изписване няма данни Л. И. И. да е идвала на контролни прегледи. Приложена е епикриза за лечение на Л. И. И. от 18.06.2024 г. до 04.09.2024 г. с окончателна диагноза „параноидна шизофрения“.

Видно е от трудов договор № 405/ 11.09.2024 г., че на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 2 КТ (трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя), е сключен между ФРЕШ МАРКЕТ ИНОВЕЙШЪН ЕООД, ЕИК ......., и Л. И. И., ЕГН **********, за длъжност работник зареждане на рафтове с работно време 8 часа при основна заплата от 1100 лева.

Представени са договор № 119/ 21.03.2024 г. и индивидуален план за ползване на услуга в ЦОП гр. Елин Пелин от Н. Г.В. за периода от 21.03.2024 г. до 21.03.2025 г. В доклад № 1/ 21.06.2024 г. се сочи, че Н. е дете, което е стресирано силно от поведението на майка си, нейната емоционална нестабилност и пороци, както и от смъртта на баща му. Той споделя, че е малтретиран от родителката си. Н. има интереси да се справи успешно с учебния процес, иска да бъде полезен на децата, с който живее в ЦНСДМБУ - с. Л.. НасТ.ването му в дома е полезно за него, чувства се в защитена и сигурна среда. С детето предстои още работа за неговото стабилно емоционално състояние. Н. има нужда от психо-емоционална подкрепа. В доклад № 2/ 24.09.2024 г. се сочи, че Н. има необходимост от допълнителна индивидуална работа за цялостно развитие на детето. Дейностите заложени в плана за предоставяне на услугата се ефективни и работата по тях дава необходимия положителен резултат.

Установява се от показанията на свидетелката И. Г. В., баба на детето Н. Г.В., че последното живеело с майка си Л. И. И. в с. Равно поле след смъртта на мъжа на свидетелката В. през 2021 г. и сина й през 2020 г. Свидетелката И. Г. В. сочи, че социалните търсили Л., но телефонът й бил изключен. Свидетелката В. сочи, че мъжът й В.В. и тя писали жалби до РП София, а детето било в риск и не ходило на училище. През първия срок на 2023 г. Л. нападнала учителката по математика и директорката на училището, където учил Н. в „Сухата река“, защото учителката искала от Л. да купува тетрадки. Свидетелката В. сочи, че след насТ.ването в дома Н. положил много усилия да овладее материала, който пропуснал.

Свидетелката В. сочи, че Л. постоянно се криела в МОЛ Сердика и не се грижила за детето, а за десетте си котки. Л. не давала на Н. да се храни и да учи. Свидетелката И. Г. В. сочи, че след насТ.ването в социалния дом Н. имал синини по краката и бил хващан за гушата, като Л. му е казала, че ще го удуши като баща му. Свидетелката И. Г. В. сочи, че през лятото на 2023 г. Л. я нападнала за ключ на апартамент, които продали, но Л. не помнела.

Свидетелката И. Г. В. сочи, че пред нея Л. ударила Н. с ръка през лицето, при което на детето потекла кръв от носа и му станало лошо, а нея изгонила от къщата в с. Равно поле.

4

Свидетелката В. сочи, че Н. й разказал, че Л. го била с пръчка, затварян на тъмно в банята и го хващала за гушата. Н. разказал на баба си, че се чувства защитен в дома, но се притеснява за нея. Свидетелката В. сочи, че Л. нападнала две полицайки пред Билла в МОЛ Сердика, но детето ги помолило да я арестуват. След това Л. се нахвърлила срещу свидетелката В., като й казала да не се меша и я обвинила, че убила брат й, който починал от рак. Съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК и кредитира показанията на свидетелката И. Г. В., като логични, подробни и последователни, като не са налице доказателства, които да им противоречат.