Решение № 2895 от 30.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2*** гр. Варна, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110113079 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. Й. Р., ЕГН ********** срещу В. В. В., ЕГН ********** и К. В. В., ЕГН ********** конститутивен (павлов) иск за обявяване недействителността по отношение на ищеца на договор за покупко – продажба на недвижим имот от ****** г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот *** том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нотариус Д. С., рег. № *** в НК с район на действие РС – Варна, по силата на който В. В., ЕГН ********** е продал на К. В., ЕГН **********, 1/6 /една шеста/ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със съответните принадлежности към главната вещ и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, в която е ситуиран апартаментът.

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2015 г., ищецът в качеството му на заемодател сключил с ответника В. В. три договора за заем с нотариална заверка на подписите и съдържанието – договор № 1А с предмет заета сума в размер на 14 000.00 лева, договор № 2А също с предмет 14 000.00 лева и договор № 3Б с предмет 12 000.00 лева, като предаването на сумите по договорите било извършено в брой при тяхното подписване.

Съгласно договори за заем № 1А и № 2 А заемателят поел задължение да върне заемните суми в срок до 20.02.2017 г., а по договор № 3Б до 20.02.2018 г., като тези ангажименти били изпълнени само частично. Сочи се, че заемателят погасил по 7.200 лева от задълженията си по договор № 1А и договор № 2А, а по договор № 3Б погасил 3.600 лева.

В резултат на частичното погасяване на заемните суми ищецът депозирал до Районен съд – Варна три заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с кредитор К. Р. и длъжник В. В., като впоследствие били издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителни листи № 1785/06.03.*** г. по ч. гр. д. № 3318/*** г. за сумата от 6.800 лева и 606 лева разноски; № 1782/06.03.*** г. по ч. гр. д. № 3319/*** г. за сумата от 8.400 лева и 698 лева разноски, № 1723/05.03.*** г. по ч. гр. д.

№ 3320/*** г. за сумата от 6.800 лева и 606 лева разноски, както и за законните лихви върху главниците от момента на депозиране на заявленията в съда до окончателното изплащане на задълженията. Посочва се още, че въз основа на горепосочените изпълнителни титули с молба от 25.03.*** г. пред ЧСИ Л. С. с рег. № *** на КЧСИ било образувано изп. дело № 500/*** г., в което взискателят посочил начина на изпълнение с цел удовлетворяване на вземанията си от длъжника и въз основа на това на 28.03.*** г. съдебният изпълнител 1 отправил искане до СВ – гр. Варна за вписване на възбрана върху 1/6 ид. ч. от недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, като същата била наложена на 03.04.*** г.

На 20.07.2023 г., в хода на изпълнителното производство, била депозирана молба от К. В. – брат на длъжника, с която поискал прекратяване на делото и вдигане на наложената възбрана, тъй като считано от ****** г. идеалната част била негова собственост, а не собственост на В. В., за което било представено и писмено доказателство – нотариален акт за продажба на недвижим имот с вх. рег. № ***.*** г., дело № ***/*** г. на СВ – Варна. В молбата се твърди, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, като касателно купувача по сделката – К. В., действа и въведената в закона презумпция за знание, тъй като доколкото е брат на продавача същият попада в кръга на лицата, които са посочени в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД.

Твърди се, че към датата на продажбата – ****** г. е безспорно, че В. В. е длъжник по изпълнително дело, както и наличието на вписаната на 03.04.*** г. възбрана върху идеалната част от имота, което обуславя извода за формираната у продавача представа за увреждане на негов кредитор чрез затрудняване на удовлетворяването на неговото вземане.

По същество се моли за уважаване на конститутивния иск.

Обективирани са и доказателствени искания. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски по настоящото производство и по обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К. В., с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Не се оспорва фактът, че ответникът купил от брат си през *** г. 1/6 идеална част от апартамент № *** с идентификатор № ***, находящ се в ***, ***, като останалата 5/6 ид. ч. била негова собственост. Сочи се, че през *** г. К. В. е получил съобщение по изп. д. № 1826/2018 г. по описа на ЧСИ И. - Л. К. Е. относно насрочен опис на 1/6 ид. ч. от гореописания имот, като към него момент К. В. е бил съсобственик с брат си и притежавал 5/6 идеални части от този имот. Твърди се, че двамата братя рядко контактуват помежду си, тъй като В. В. пребивавал в чужбина от дълги години, а К. В. пътувал по корабите и отсъствал дълго време от дома.

Във връзка с това ответникът е упълномощил адв. Б. З. – ВАК, който се е свързал със съдебния изпълнител, за да разбере какви са задълженията на брат му К. В. и какво следва да бъде предприето, за да се спре описа и бъдещата публична продан на имота. Посочено е, че към него момент в имотния регистър при АВ съществувала вписана възбрана върху гореописаната ид. ч. единствено в полза на кредитора „***“ АД като взискател по изп. д.

1826/2018 г. и по инициатива на съдебния изпълнител е насрочен описа на ид. ч., собственост на длъжника В. В.. Твърди се, че посредством предоставените от ЧСИ Е. контакти процесуалният представител на К. В. – адв. З. се свързал с „***“ АД, за да бъде уточнен размерът на дълга и сумата съответстваща на стойността на описаната 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, като е отправена и молба до банката кредитор за даване на съгласие за доброволна продажба на имота срещу частично погасяване на дълга. Във връзка с това банката кредитор е предоставила писмо – съгласие с изх. № 08 – 006536/23.08.*** г., в което е уточнила размера на вземането си и се е съгласила да спре изпълнението спрямо процесната ид. ч., както и да вдигне наложената възбрана при плащане на сумата от 6.000 лева по сметка на ЧСИ И. - Л. Е. като цена на възбранената част от имота. Сочи се, че в съответствие със съгласувателното писмо е извършена продажба на ****** г. и сумата по нея е преведена на съдебния изпълнител и че съобразно справки, извършени от нея, „***“ АД към него момент се е легитимирал като единствен взискател. Излага се, че след първото посещение при ЧСИ Е. ответникът В. не е правил други справки в Имотния регистър, поради което не е знаел, че след като е започнал преговори с банката за погасяване на този дълг има наложена последваща възбрана от друг кредитор. Наведени са твърдения, че целта на разпоредителната сделка не е била да ощети кредитор на брат си, а единствено да спаси наследствения имот, като за целта е заплатил сумата, поискана със съгласувателното писмо от банката и е погасил дължимите такси и разноски по сделката, както и че е отправил към ищеца предложение за споразумение, с което последният не се съгласил. Излага становище, че бездействието на ищеца е станало причина за разпределяне на постъпилата сума в размер на 6 600 лева само в полза на взискателя „***“ АД, като това бездействие на ищеца 2 продължило не само до проданта на имота на ****** г., а чак до депозиране на молба от собственика К. В. на 20.07.2023 г. до ЧСИ С. по изп. д. № 500/*** г. за вдигане на възбраната, за която той е разбрал едва тогава.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника В. В., с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва факта, че през *** г. е продал на брат си 1/6 ид. ч. от апартамент № *** с идентификатор № ***, находящ се в ***, ***. Твърди се, че ответникът от дълги години живее и работи в чужбина, както и че през *** г. е разбрал от брат си К. В. за наложената възбрана върху идеалната част от имота, на който той е съсобственик. Посочва, че брат му се е свързал със съдебния изпълнител, за да разбере какви са задълженията на В. В. и какво следва да бъде направено, за да се спре описа, съответно публичната продан на имота, като към този момент е съществувала единствено вписана от „***“ АД възбрана. Твърди, че са водени преговори с „***“ АД, уточнен е размерът на дълга, както и каква сума съответства на 1/6 ид. ч. от недвижим имот, която банката е възбранила, като впоследствие е извършена продажбата и сумата е преведена на ЧСИ Е. на ****** г. В.

В. сочи, че не е правил справки в Имотния регистър и не се е интересувал, дали съществуват други изпълнителни дела или какво е движението по тях и че брат му е проявил инициатива за спасяване на наследствения имот, като затова е заплатил сумата, която е договорил с банката по сметката на съдебния изпълнител. По-късно, когато взел решение за продажба на имота, потенциалният купувач направил справки в имотния регистър и покрай това установил, че има друга вписана възбрана след тази, вписана от „***“ АД, но преди сделката по прехвърляната на идеалната част. Оспорва се твърдението, че В. В. е знаел за втората възбрана и че целта на продажбата е била да затрудни удовлетворяването на кредитора К. Р..

Посочва се още, че ищецът е разполагал и с други способи да събере търсената от него сума, които не е приложил и че не е проявил достатъчен интерес за събиране на вземанията си, не е предприемал действия във връзка с това, поради което е прекратено и изпълнителното дело при ЧСИ С..

В хода на о.с.з. ищецът се представлява от адв. В. Г., чрез който поддържа подадената искова молба.

Ответниците се представляват от адв. Д. К., чрез която поддържат депозираните писмени отговори.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представените по делото три договора за заем, сключени на 01.08.2015 г., е видно, че ищецът К. Р. е предоставил на ответника В. В. в заем сумата в общ размер на 40 000.00 лева, формирана, както следва: 14 000.00 лева по договора за заем № 1А; 14 000.00 лева по договора за заем № 2А и 12 000.00 лева по договора за заем № 3Б. Сумата е получена от ответника в брой при подписването и на трите договора на 01.08.2015 г. Страните са договорили по заемните правоотношения заемателят да върне сумата разсрочено. Крайният падеж по трите договора е, както следва: по договор № 1А и договор № 2А – 20.02.2017 г., а по договор № 3Б – 20.02.2018 г.

От представената по делото молба с вх. № 03815/25.03.20219 г. е видно, че против ответника В. В. по искане на К. Р. е образувано изп. дело № 500 по описа за *** г. на ЧСИ Л.

С., вписан в КЧСИ под рег. № ***, с район на действие ОС-Варна, за принудителното удовлетворяване на вземанията на последния, материализирани в изпълнителни листи, издадени по ч. гр. д. № 3319/*** г., ч. гр. д. № 3320/*** г. и ч. гр. д. № 3318/*** г. всички по описа на РС-Варна.

Видно е от ангажираното искане за вписване на възбрана с изх. № 4631 от 28.03.*** г., че съдебният изпълнител в размките производството по изп. дело № 500/*** г. е наложил възбрана върху собствените на длъжника-ответник В. В. 1/6 ид. ч. от Апартамент № ***, находящ се в ***, ***, с идентификатор по КККР № ***, като възбраната е вписана в СВ-гр.

Варна на 03.04.*** г.

От приобщения нотариален акт за покупко-продажба *** том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. по описа на нотариус Д. С., вписана в НК под рег. № ***, с район на действие РС3 Варна, е видно, че на ****** г. длъжникът В. В. е продал на съсобственика си ответникът К.