Определение № 4772 от 07.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4772 гр. София, 07.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002104195 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. П. и В. П.-К. - конституирани в качеството на универсални правоприемници на основание чл. 227 ГПК в правата на починалата в хода на производството първоначална ищца Ц. И. В., против решение № 289 от 02.07.2025 г. по в. гр. д. № 868/2024 г. на Окръжен съд - Плевен. С обжалвания съдебен акт е обезсилено първоинстанционното решение № 35 от 28.01.2023 г. по гр. д. № 956/2020 г. на Районен съд – Червен бряг, като същевременно е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свързани с погрешна преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства. Наред с това се релевират доводи за липса на мотиви в обжалвания акт, като се сочи, че съдът не е изложил съображения за нередовността на исковата молба, въпреки предприетите от ищцовата страна уточнения в изпълнение на дадените указания. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за разглеждане по същество на предявения иск за признаване за установено, че през 1940 г. И. Х. П. е станал собственик на дворно място от 869 кв. м., съставляващо *, кв. 43 по плана на [населено място], въз основа на проведен търг, владян от кметството без правно основание в периода от 1951 г. до 2019 г.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който да изпълнява изискванията на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са обосновали наличието на специфичните селективни критерии по т. 1 - 3 от 1 същата разпоредба или на критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК. Развитите в изложението съображения се свеждат до твърдения за неяснота относно приложимия към търга закон, действащ към 1940 г., до доводи за необсъждане и неправилно тълкуване на относими доказателства, както и до правни доводи, че постановлението за възлагане и последващото му вписване не съставляват елементи от фактическия състав на придобиването на собствеността чрез публичен търг.

В законоустановения по чл. 287, ал. 1 ГПК срок е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Община Червен бряг, в който се изразява становище за липса на общите и специфичните предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на подадената касационна жалба по същество. Претендира се присъждане на сторените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280 ГПК, поддържани в изложението към нея, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, в рамките на което е постановено обжалваното въззивно решение, е проведено по реда на чл. 294 ГПК, след като с касационно решение № 713 от 27.11.2024 г. по к. гр. д. № 3308/2023 г. на ВКС, I г. о., предходното въззивно решение е обезсилено като постановено по нередовна искова молба, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С касационния акт са дадени задължителни указания за предприемане на дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, с която ищцата Ц. В. е предявила два иска срещу Община Червен бряг. В решението изрично е указано, че при отстраняване на нередовностите в предоставения срок производството следва да продължи с произнасяне по съществото на въззивната жалба. При неизпълнение на указанията първоинстанционният съдебен акт подлежи на обезсилване като постановен по ненадлежно предявен иск, а производството по делото – на прекратяване, в съответствие с разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е предприел действия по отстраняване на констатираните от касационната инстанция нередовности на исковата молба. С определение от 16.12.2024 г. съдът е дал подробни указания на ищцата Ц. В. в следните насоки: 1.

Относно основанието на иска за собственост с уточняване дали наследодателят й И. Х. П. е придобил правото на собственост, като индивидуализира имота (вид, площ, местоположение), посочи придобивното основание и праводателя. Съдът изрично е указал, че плащането на определена парична сума не съставлява придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС, а фактическият състав на придобиването чрез търг изисква сключването на договор с продавача; 2. Относно фактическата власт като поясни дали наследодателят е 2 осъществявал фактическа власт върху имота след придобиването му, съответно след твърдяното му отнемане (отчуждаване), като посочи конкретните периоди и начини на упражняването й, както и дали, кога и как същият е изгубил правото си на собственост; 3.

Относно петитума на установителния иск за собственост, като формулира ясен петитум, съобразявайки, че липсва правен интерес от установяване на собственост към минал момент, освен в изрично предвидените от закона случаи, свързани с трансформиране на правото на собственост в други права, които се упражняват, и възможността по правило защитата на правото на собственост да се търси към настоящия момент. Указано е също да съобрази обстоятелството, че не е единствен наследник на И. Х. П.; 4. Относно осъдителния иск да заяви поддържа ли този иск и в случай, че го поддържа – да формулира съответния петитум, като е указано да съобрази, че ако е предявен основателен установителен иск за собственост към настоящия момент, не може да се претендира присъждане на получената от общината пазарна цена от продажбата на имота на трето лице, и 5. Относно съотношението между претенциите, като посочи в каква зависимост се предявяват двата иска, тъй като те се изключват взаимно и не могат да бъдат разглеждани при условията на кумулативно съединяване.

С последващо определение от 14.01.2025 г. въззивният съд е констатирал, че първоначалните указания са били дадени ненадлежно, тъй като към момента на постановяването им ищцата Ц. В. вече е била починала, а на нейно място – още в производството пред първата касационна инстанция – са били конституирани правоприемниците С. П. и В. П.-К.. Съдът е приел същевременно, че с подадената на 09.01.2025 г. от С. П. уточняваща молба (наименувана „отговор“) констатираните дефекти не са отстранени изцяло. Поради това са предприети действия по надлежно връчване на съобщенията с указанията на В. П.-К., като на С. П. е предоставена нова възможност за пълното им изпълнение. С определение от 13.02.2025 г. въззивната инстанция е намерила, че дадените указания отново не са изпълнени изчерпателно с подадения на 28.01.2025 г. нов „отговор“. Констатирано е още, че подалият го от името на двете ищци процесуален представител не разполага с надлежно учредена представителна власт по отношение на В. П.-К.. С цел гарантиране правото на защита, съдът е предоставил допълнителен срок за изправяне на всички нередовности, в рамките на който – на 26.02.2025 г. и 13.03.2025 г. – са постъпили самостоятелни уточняващи молби („отговори“) съответно от С. П. и В. П.-К..

Изложено е от въззивната инстанция, че в подадените уточняващи молби касаторите поддържат, че общият им наследодател И. П. е придобил правото на собственост върху дворно място с площ от 869 кв. м, съставляващо парцел * в кв. 43 по плана на [населено място] от 1924 г., въз основа на проведен през 1940 г. публичен търг. Твърди се, че с квитанция от 08.05.1940 г. същият е заплатил сумата от 630 лева, след което е бил поканен с писмо от 11.05.1940 г. на основание чл. 152 ЗБОП да се яви в 7-дневен срок в общинското управление за сключване на договор, с предупреждение за отнемане на имота и продължаване на търга. Посочвали, че такъв писмен договор е бил сключен, доколкото с последваща квитанция от 15.08.1940 г. е внесен и остатъкът от продажната цена в размер на 630 лева, но заявяват, че не разполагат с екземпляр от него, а при извършените справки в 3 общинските кметства и в Държавния архив не са открити запазени документи за периода след 1940 г. Според изложените фактически твърдения, И. П. е упражнявал фактическа власт върху имота от придобиването му до 1952 г., когато същият е бил отчужден въз основа на решение от 29.07.1951 г. за отнемане на имоти на член-кооператори, притежаващи земя над 5 декара, като впоследствие целият кв. 43 е бил предвиден за градински парк и стопанисван последователно от Община Реселец, Селския народен съвет и Кметство с. Реселец. Имотът последователно е попадал в парцел *, кв. 43 по плана от 1978 г. с отреждане за детски комбинат (с площ от 1 030 кв. м.), а по действащия дворищнорегулационен план на [населено място] е включен в УПИ * в кв. 43 с обща площ от 5 150 кв. м., за който е съставен акт за общинска собственост № 2247 от 2018 г. и впоследствие е продаден от Община Червен бряг на трето лице. Въз основа на тези обстоятелства е формулиран петитум за признаване за установено в отношенията между страните, че през 1940 г. И. П. е придобил по извънсъдебен ред (чрез търг) собствеността върху дворно място от 869 кв. м., съставляващо парцел * в кв. 43 по тогавашния план на [населено място], който имот през 1951 г. е бил отнет в полза на държавата (Селски народен съвет – [населено място], Б.) и е владян от кметството без правно основание. Изложени са съображения, че правата на останалите наследници на общия наследодател не са накърнени, тъй като евентуалното уважаване на иска би ползвало и тях. Уточнено е, че при условията на обективно съединяване се предявява и претенция за присъждане на паричната равностойност на имота, продаден на трето лице, тъй като Община Червен бряг е действала недобросъвестно, съзнавайки, че имотът е бил незаконно отнет.

Въз основа на така заявените от ищците обстоятелства и формулирани искания, въззивният съд е достигнал до извода, че с депозираните уточняващи молби (наименувани „отговори“) не са изпълнени неколкократно дадените подробни указания, а нередовностите на исковата молба са останали неотстранени. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявените искове са ненадлежно предявени, поради което е обезсилил изцяло първоинстанционното съдебно решение, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.

Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд е длъжен да извърши селекция на същата по реда на чл. 288 ГПК, като се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно критериите, разписани в чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване е предпоставено от формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. По отношение на този въпрос е необходимо да бъде обосновано и наличието на някое от допълнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Наред с това, по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдебният акт се допуска до касационен контрол и при констатирана от съда вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност.

В настоящия случай не са налице релевираните от процесуалния закон основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.