Решение № 263 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509140 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7342/10.05.2023 г. по гр. д. № 44692/2022 г. на СРС, 140 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32041/2021 г. по описа на СРС, 90 с - в, както следва : 1 083, 06 лв., стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* абонатен № ******* и сумата 24, 22 лв. - такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 07.06.2021 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

С решението исковете са отхвърлени над сумата от 1 083, 06 лв. до пълния предявен размер от 1 299, 67 лв. за топлинна енергия и за разликата над сумата от 24, 22 лв. до пълния предявен размер от 29, 06 лв. за услуга дялово разпределение. Изцяло са отхвърлени исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 147, 62 лв. – лихва за забава върху вземанията за доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. и 5, 25 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. В тази част решението не се оспорва от ищеца и е влязло в сила.

Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете срещу нея, е останала ответницата Р. Д. Н., която го оспорва като незаконосъобразно, постановено в 1 противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага основно съображения, че ищецът не е доказал, с изискуемите от практиката писмени доказателства - нотариален акт или договор/заявление за отриване на партида, че ответницата е клиент на ищцовото дружество - собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху имота и от там, страна по облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ в имота през процесния период.

Неправилно съдът е приел, че ответницата е потребител на ТЕ. Сочи още, че не е налице основание за начисляване и заплащане на суми за дялово разпределение в полза на ищеца, тъй като е установено, че такова е извършвано от фирмата за дялово разпределение, а не от ищеца. Не са представени доказателства за уговорения и съобщен на клиента ред за заплащане на тази услуга, нито е доказано основанието за заплащането й. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа доводи, че решението, в оспорената от ответницата част, е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и представените по делото доказателства в цялост. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Моли да не се присъждат разноски в полза на ответника, поради липса на доказателства, че такива реално са извършени в производството.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ООД не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил в мотивите си установената по делото фактическа обстановка и е обсъдил събраните пред него писмени доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената уважителна част по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Производството се развива след подадено от ответницата Р. Д. Н. възражение по чл. 414 ГПК.

Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Във връзка с основното съображение в жалбата, настоящият състав приема, че в съответствие със събраните доказателства в цялост СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл.

149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода.

Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа 2 или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

В обобщение съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, което е задължително за съдилищата, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че договорното отношение между страните в случая е възникнало от качеството на ответницата на собственик на процесния имот, което се установява от приетият по делото нотариален акт № 139, том I, peг. № 2719, дело №129/2015 г. по описа на нотариус Н.В. с район на действие СРС. Според него Р. Д. Н. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на основание договор за дарение.

При постановяване на решението СРС е съобразил обстоятелството, че една от дарителките - Й.М. Н. си е запазила правото на ползване върху даряваната от нея 1/6 идеална част от имота. Според справка в Национална база данни „Население" Й.М. Н. е починала на 06.11.2020 г., т. е. след процесния период. При така събраните доказателства първоинстанционният съд обосновано е направил извод, че за процесния период м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ответницата Р. Н. и лицето, което е запазило си право на ползване върху 1/6 ид. част от имота - Й.М. Н., са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен № *******, при квоти 5/6 за ответницата Р. Д. Н. и 1/6 за ползвателката Й.М. Н., респ. нейните наследници.

Следователно и доколкото не са ангажирани доказателства в обратния смисъла, обосновано СРС е приел, че за исковия период ответницата е собственик на съответната част от процесния имот и отговоря за тази част от задълженията за топлоенергия. Отделно следва да се посочи, че пред СРС ответницата не е оспорила своевременно, в отговора на исковата молба, качеството си на собственик на имота, респективно на потребител на ТЕ за него в процесния период. Едва с молба от 18.04.2023 г., след първото по делото съдебно заседание на 22.03.2023 г., ответницата е възразила относно качеството си на потребител на ТЕ за имота, но това възражение се явява преклудирано.

В съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е приел, че ответницата е потребител на ТЕ за процесния период по смисъла на чл. 153 от ЗЕ - като собственик на имота. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не се установява наличието на облигационно отношение с ответницата в периода.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.

От приетите пред СРС доказателства, включително тези, представени от ФДР се установява, че в сградата ЕС, в която се намира имота в исковия период ищецът е 3 подавал топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл.

139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че реалното потребление на топлинна енергия в имота, както и стойността й се установяват от всички събрани и обсъдени от СРС писмени доказателства в тяхната съвкупност.

На следващо място с определение № 5218/07.02.2023 г. по реда на чл. 146 ГПК по делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния топлоснабден имот през процесния период е доставена топлинна енергия на обща стойност от 1 299, 67 лв. Предвид изложеното основателно и в съответствие с материалния закон СРС е приел, че дължимите суми за ползвана топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. са в размер на общо 1 299, 67 лв., от които ответницата дължи 1 083, 06 лв. – 5/6 части от сумата, съответни на правата й върху имота.

Тъй като други доводи срещу решението и приетите стойности за доставена в имота ТЕ не са изложени във въззивната жалба, съдът не намира основание да излага различни съображения от тези, изложени вече в решението от СРС и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

За пълнота следва да се посочи също, че първоинстанционният съд е обсъдил и направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на вземанията съобразно с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вр. с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и законосъобразно го е приел за неоснователно.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният съд приема за обоснован извода на СРС, че стойността на доставената в имота на ответницата топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. е установен за размер от 1 083, 06 лв., до който размер исковете са уважени.

Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение, като съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :

Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139 в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.

139 а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. В чл. 36, ал. 1 от приложимите към договора Общи условия на ищеца, е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. При това е неоснователно възражението в жалбата, че не е налице 4 основание за начисляване и заплащане на суми за дялово разпределение.