Протокол № 503 от 21.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 503 гр. Пазарджик, 21.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103888 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:41 часа, се явиха:

Ищецът Б. С. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Б. З. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Т., с пълномощно приложено към писмения отговор.

Явяват се допуснатите свидетели при режим на довеждане от ответната страна.

АДВ. Г.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: – Моля да дадете ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Т.: – Ходихме в имота, от наша страна, дори бих казала, че и от колегата, се положиха усилия да се разберат страните, но ищецът категорично отказва и предявява някакви претенции, които не фигурират в настоящото дело, и смятаме, че от тук нататък опитите ни ще бъдат загубено време.

Желанието ни е налице, но не е достатъчно.

АДВ Г.: – Да, действително не можахме да постигнем спогодба.

1

Поддържам исковата молба и искането за допускане на експертиза. Да се приемат изисканите документи по реда на чл. 192 ГПК. Ищецът се явява лично и имаме готовност да бъде изслушан по реда на 176 от ГПК.

АДВ. Т.: – Оспорваме претенцията с доводите изложени в отговора.

Моля след разпитите на свидетелите, които водим днес, да допълним въпроси към експертизата, която вече е допусната от съда с Определение от 13.11.2024г. и ние имаме въпроси към експертизата. Водим трима свидетели.

Единият е **, моля те да кажат вторите си имена, ** и **ев. Доверителят ми се явява и има готовност да бъде изслушан по реда на чл. 176 от ГПК.

Тъй като в предходното съдебно заседание съдът е отложил делото именно във връзка с изпълнението на процедурата по даване възможност на страните да постигнат спогодба, но в днешното съдебно заседание се установява, че такава не е налице, съдът на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО.

Исковата претенция е с правно основание чл. 109 от ЗС.

В подадената искова молба от Б. С. П., ЕГН: **********, адрес с. И**, чрез адв. А. Г., вписан в АК Пазарджик с личен № **, със съдебен адрес гр.

Па** против ответника Б. З. Б., с адрес общ. **, с цена на иска 500 лв., се твърди, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ** по КККР, съставляващ УПИ IV-329 в кв.32 по плана на с. **, ул."11-та" № 26, и сградите върху него, включително сграда с идентификатор **. Твърди се, че ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV-328 в кв.32 по плана на с. ***, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори ** и **. Твърди се още, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор ** по КККР, една от стените на която е била разположена на регулационната линия с имота на ответника. Твърди се, че тази стена се ползвала от ответника, за окачване на различни аксесоари – осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., като се иска, съдът да осъди ответника да преустанови ползването на вещта, на която ищецът се твърди да е единствен собственик. Твърди се, че на 15.08.2020 г., при монтаж на стенна окачалка ищецът пробил с пробивна машина изцяло процесната стена, като част от свредлото на машината навлязло в помещението на ищеца и в опасна близост до електрическа разклонителна кутия. Твърди се, че стаята на ищеца 2 станала мръсна, върху масата му се изсипали камъни и ищецът преживял силен стрес. Твърди се, че стойността на имуществените вреди от това била в размер на 500 лв., като сочи, че до края на първото съдебно заседание ще бъде предявен допълнителен петитум за репариране на тези вреди. Твърди се, че пробиването на дупки отвън, които достигат до вътрешността на помещението на ищеца, създавало пречки на ищеца-собственик да упражнява правото си на собственост. Твърди се, че с жалба с вх. № 44-1419/20.04.2023 г. ищецът бил сезирал Община Пазарджик за незаконно строителство на имотната граница с ответника, както и, че бил получил отговор от Община Пазарджик с изх. № 44-1419-003/22.08.2023 г. (приложение № 1 към исковата молба), че за строителството има издадени строителни книжа, а ако правата му са били накърнени, да ги защити с иск по чл. 109 ЗС. Твърди се, че от протокол с изх.

№ 238/14.07.2024 г. на кмета на с. ** (приложение № 2 към исковата молба) се установявало, че ответникът е собственик на УПИ VI-238 в кв. 32 на с. ** съгласно Нотариален акт № 11, т 1, рег. № 375, дело 10 от 25.03.20216 г., както и, че от протокол с изх. №

44-2610-001/26.09.2023 г. на Община

Пазарджик (приложение № 3 към исковата молба) се установявало, че са налице одобрени проекти за допълващо застрояване - навес с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на главния архитект на Общината, съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено изпълнение на зид в собствения УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция.

Твърди се, че е проектът не е бил изпълнен съгласно строителните книжа, като несъответствието се състояло в това, че въпреки проекта за навес на дървени колони е бил изграден и зид, както и, че част от зида се намирал в имота на ищеца (ПИ **). Иска се съдът да осъди ответника да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор **.

Твърди се още, че в същия протокол е било констатирано още, че в имота на Б. Б. било констатирано, че по стената на стопанската постройка – собственост на Б. П., са били окачени различни аксесоари – осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи и т.н., с което се нанасяли щети върху чужда собственост, както и, че в стената на стопанската постройка на г-н П. е била пробита дупка, която била в опасна близост до електроразклонителна кутия.

Твърди се, че от Съобщение, рег. № 729300-738/03.11.2023 г. на ГД 3

„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР (приложение № 4 към исковата молба) се установявало, че на стената на сградата е разположен контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър и мазниноуловители.

Твърди се, че на границата между сграда ** на ищеца и сграда ** на ответника е била изградена законна обща за двата имота, тухлена ограда, както и, че ищецът бил взел нотариално заверено съгласие от съседа си през 1997 година, за да построи тази ограда между двата имота (приложение № 5 към исковата молба). Твърди се още, че след това ищецът построил сградата си като долепена до оградата, но изяло и само в своя собствен имот, т.е. не бил извършил калканно застрояване. Твърди се, че ответникът бил построил своята сграда освен в своя имот, и върху общата тухлена ограда, като бил долепил сградата си калканно до тази на ищеца. Твърди се, че сграда ** на ответника „стъпвала“ върху оградата и се долепвала калканно до сграда **, което било незаконно, като се сочи, че издадените строителни книжа не предвиждали строителство върху оградата и свързано калканно застрояване.

Твърди се, че това налагало тази част от сграда ** да се премахне.

Оформен е петитум с който се моли съдът да осъди ответника да преустанови ползването на стената на сграда с идентификатор ** по КККР, която стена е разположена на регулационната линия с имота на ответника, както и да осъдите ответника да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор **, който попада в имота на ищеца с идентификатор **. моли се съдът да осъди ответника да премахне тази част от сграда с идентификатор **, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда и сградата на ищеца **, както и да плати разноските по делото. Формулирани са доказателствени искания. Сочат се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изразено становище, че исковете са вероятно допустими, но неоснователни. Сочи се, че ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови ползването на стената на сграда с идентификатор ** по КККР, която стена е разположен на регулационната линия с имота на ответника; Да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор **, който зид попада в имота на ищеца с идентификатор **; Да премахне тази част от сграда с идентификатор **, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда и сградата на ищеца **.

4

Изложено е становище, че ответникът не възразява, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV- 328 в кв.32 по плана на с.**, с адм.адрес: с.** 4, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори ** и **. заявява, че вярно било, че една от стените на сграда с идентификатор ** по КККР е разположена на регулационната линия с имота на ответника. Твърди, че категорично, не било вярно, че ответникът бил ползвал тази стена за окачване на различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., както твърдял ищецът в исковата молба. Твърди се, че по протежението на процесната стена ответникът бил изградил законно навес на площ 36,00 кв.м, с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, Архитектурен и Конструктивен проекти, и Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Твърди се, че съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено изпълнение на зид в собствения на ответника УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция. Твърди се, че такова било и действителното изпълнение на навеса. Твърди, че никога не е имало аспирационен чадър с мазниноуловители, монтирани на стената на регулационната линия с ищеца, както и, че аспирационният чадър се намирал на стената на друга негова сграда, която била перпендикулярна на стената на регулационната линия с ищеца, а именно на сграда с идентификатор **. Твърди, че там се намирал и контактът тип „Шуко“. Твърди се, че в резултат на подавани неоснователни жалби срещу ответника от ищеца Б. П. до различни институции във връзка с твърдян от него незаконен строеж - навес, извършен от ответника, в дома му, били идвали проверки, както от Община Пазарджик, в т.ч. чрез Кмета на с.**, така и от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пазарджик. Твърди, че резултатите от проверките били видни от приложените към исковата молба приложения. Твърди още, че при проверките от Община Пазарджик било прието, че на стената на стопанската постройка, която била собственост на Б. П., като уточнява, че това била стената на регулационната линия с имота на ответника, имало окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, с което се нанасяли щети върху чужда собственост. Твърди, че въпреки, че посочените аксесоари били много 5 малки и окачени не на стената, а на дървените колони на новоизградения навес, за да има мир и добросъседство ответникът бил откачил тези аксесоари в деня на проверката на 12.02.2024 г. и още от тогава нямал окачени такива аксесоари, поради което и ответникът твърди, че нямал какво да премахва и нямало какво да премахва и към деня на подаване на исковата молба - на 16.09.2024 г.. Сочи, че в исковата молба се твърдяло, че на 15.08.2020 г. при монтаж на стенна окачалка ищецът бил пробил с пробивна машина изцяло процесната стена в опасна близост до електрическа разклонителна кутия, стаята му станала мръсна, върху масата му се насипали камъни и ищецът преживял силен стрес, като твърди, че в приложения № 3 към исковата молба - Протокол с изх.№ 44-2610- 001/26.09.2023 г. на Община Пазарджик , също било посочено, че ,,в стената на СТОПАНСКАТА постройка на г-н П. е пробита дупка, която е в опасна близост до електроразклонителната кутия“.