Решение № 156 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902435 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Х. К. Х. против решение № 240/13.06.2024 г. по в.т.д. № 194/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 16/12.01.2024 г. по т.д. № 30/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З.Н. Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Боздуганово, причинено виновно от водача на лек автомобил “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ - Й.И.Й., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане.

Решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на 1 въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства и конкретните обективни факти, които са от значение за действителния справедлив размер на обезвредата. Не са отчетени нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че поради това не е приложен правилно принципът на справедливост, което е довело до присъждане на неадекватен размер на обезщетението. Заявява се оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не е съобразил целия събран доказателствен материал и не е извършил задълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция допълнително за сумата от 60 000 лева, представляваща разликата между присъдените 120 000 лева и претендираните 180 000 лева - обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва подадената жалба.

Изразява становище, че атакуваното въззивно решение е правилно и не страда от релевираните от касатора пороци - нарушение на материалните и на процесуалните правила, необоснованост. Според него, въззивният съд е изложил подробни съображения, след задълбочен анализ на събраните доказателства, за да мотивира извода си за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 797/12.03.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои 2 обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за неимуществени вреди?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба. Акцентира, че в случая са налице особено близки отношения между ищцата и починалата й дъщеря – нейно единствено дете, които при определяне размера на обезвредата за неимуществени вреди са били недооценени от въззивната инстанция. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касация не се явява и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника, за да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 120 000 лева и да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е намерил, че с оглед влизането в сила на решението на ОС – Стара Загора в необжалваната част за уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера от 90 000 лева, следва да се приеме за установено, че на 23.08.2020 г. около 14.05 часа, на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Боздуганово, е настъпило ПТП между л.а. “Опел Кадет”, с рег. № СТ6761СС, управляван от Николай Василев Хубенов и л.а. “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ, управляван от Й.И.Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а.

“Опел” - З.Н. Х., дъщеря на ищцата. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно останалите правопораждащи факти по така предявения иск и до размера, до който решението е влязло в сила, а именно: виновното причиняване на ПТП от застрахован при ответника водач по валидна към датата на събитието застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, процесуалната и материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й до посочения размер от 90 000 лева. Отбелязано е, че от името на ищцата, пред ЗД “БУЛ ИНС“ АД е предявена писмена претенция с молба с вх.

3

№ ОК-14452 от 07.01.2021 г., с искане да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение от 200 000 лева във връзка със смъртта на дъщеря й при гореописаното произшествие, като към датата на завеждане на делото (31.01.2022 г.) застрахователят не е определил или изплатил такова по заявената извънсъдебна претенция. Въззивната инстанция е съобразила на основание чл. 300 ГПК присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на водача. Доколкото деянието е осъществено в условия на независимо съпричинителство от двама водачи, е преценил, че пострадалото лице може да насочи иска си за пълна обезвреда на причинените вреди към всеки един от извършителите – в случая водача на автомобил “Фолксваген Тигуан”. С оглед на това не е споделено възражението на застрахователя, че след като вината и на двамата водачи, участвали в ПТП, е определена от наказателния съд, то само на основание установеното с присъдата, обезщетението следвало да бъде определено на не повече от половината от общо претендирания от ищцата размер. Изложил е и допълнителен аргумент, че според данните по делото ответното дружество е застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и на другия водач Николай Василев Хубенов, което го определя като отговорен за действията и на този водач.

При тези данни апелативният съд е приел, че предявеният иск се явява безспорно доказан по основание, а по размер – до посочената по-горе сума от 90 000 лева. Във въззивното производство и с оглед повдигнатите от въззивника възражения с жалбата относно размера на претендираното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, е изследван въпросът за справедливия размер на обезвредата. Обсъдени са ангажираните по делото гласни доказателства, както и е приета съдебно-психологическа експертиза.

При анализа на свидетелските показания съдът е взел предвид на основание чл. 172 ГПК възможната заинтересованост на св. Хубенов - съпруг на ищцата, от позитивния за нея изход по делото, както и обстоятелството, че самият той е осъден също за причиняване смъртта на дъщеря му по непредпазливост. При съвкупната им преценка с показанията на другия свидетел Манчев, който няма родствена или друга връзка с ищцата, е преценил, че същите могат да се кредитират, тъй като са логични и се подкрепят като фактология от 4 показанията на незаинтересования свидетел. Въз основа на гласните доказателства, апелативният съд е намерил за установени по делото типичните за обществото ни добри отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с взаимно обич, уважение, взаимопомощ, както и характерните при загуба на дете страдания у ищцата, като родител на починала З. Х.. От факта, че починалата е била единствено дете на ищцата и е загинала на сравнително млада възраст (на 24 г.), е обусловил извод, че търпените от ищцата морални болки и страдания са били значителни. Отчел е, че ищцата е възприела пряко събитието, при което е загинала дъщеря й, без да може да направи нищо, за да й помогне. Същевременно, втората инстанция е подчертала, че макар да се касае за загуба на единствено дете, в случая дъщерята на ищцата вече е била голяма, създала е свое семейство в друго населено място, при което връзката с родителите й, в частност с майка й, не е била толкова силна, колкото в периода преди да навърши пълнолетие и да напусне семейството. Взети са предвид и показанията на свидетелите, че през 2018 г., след раждането на детето й, З. Х. се е върнала в дома на майка си и баща си, поради раздяла със съпруга си, при което в последните близо 2 г. преди смъртта си същата отново е била в много близки отношения с тях. Този извод не се опровергава от информацията за поС.ен и настоящ адрес на починалата в с. Сърнево, община Раднево, считано от 05.01.2018 г., с оглед свидетелските показания и установеното от справките от НОИ, според които последната й месторабота е в близост до с. Дълбоки – гр. Стара Загора, кв.

Зора, Оранжерия за цветя. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че след смъртта на дъщерята й, ищцата, заедно със съпруга си, са осиновили непълно внучката си Х. Николаева Демирева, което в определена степен е допринесло за известна утеха на скръбта й. Обобщил е, че преценката на заключението на СПЕ, в съвкупност със свидетелски показания, затвърждава извода, че вследствие смъртта на дъщеря й ищцата е претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания, както при настъпване на инцидента, така и след това, вкл. до момента, тъй като не е преживяла все още случилото се.

Съгласно заключението на СПЕ, касае се за преживявания от негативния регистър (тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отчужденост, избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания), като същите са с умерена степен на изразеност. Доказателства за някаква психична патология, развита при нея от случилото се, не са 5 събрани.

С оглед на така направените констатации апелативният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й е 120 000 лева, който съответствал на вида, интензитета и продължителността на увредата и е съобразен с икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие - 23.08.2020 г., обективен критерий за които са лимитите по чл. 492 КЗ за отговорност на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, приети с ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Отбелязал е съобразяването на съдебната практика относно присъждани обезщетения за неимуществени вреди при смърт от ПТП в сходни като фактология случаи, относима към годината на застрахователното събитие, където присъдените суми варират в порядъка между 100 000 и 150 000 лева в зависимост от конкретните обстоятелства, а по-високите обезщетения в отделни случаи са обусловени от наличието на конкретни обстоятелства. Въззивната инстанция е акцентирала и на данните по делото за материалното положение на ищцата, размера на получаваните от същата минимални доходи от осъществявана трудова заетост като работник в горско стопанство, с оглед на които обстоятелства, е счела, че обезщетение от 120 000 лева, върху което дължимата законната лихва към датата на въззивното решение възлиза на 46 654,82 лева, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в по-голям размер - претендирания от 180 000 лева, би било прекомерно, би надхвърлило обезщетителната си функция и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване. Ето защо решаващият състав на апелативния съд е приел, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 180 000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.