Решение № 23292 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23292 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110167435 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.

422 ГПК от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /с последващо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ срещу М. Г. Ц. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 48991/2021 г. по описа на СРС.

След извършено преобразуване, правоприемник на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /с последващо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД – заличен търговец/ е „Обединена българска бА.“ АД.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответника М. Г. Ц., че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.08.2021 г. по ч. гр. д. 48991/2021 г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1487,72 лева, представляваща редовно падежирала главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г. по договор за студентски кредит от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до погасяване на задължението; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 6391,61 лева, представляваща предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта 13.08.2021 г. по договор за студентски кредит от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до погасяване на задължението; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1259,69 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва за период от 20.01.2019 г. до 12.08.2021 г.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 179,19 лв., мораторна лихва върху редовно падежирала главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г.; 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17,75 лв., мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 13.08.2021 г. до 22.08.2021 г.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не достигне до извод за 1 предсрочно настъпила изискуемост на вземанията по кредита, исковете са предявени като осъдителни с правна квалификация по: чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК; чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между бА.та и М. Г. Ц., в качеството му на кредитополучател, договор за студентски кредит от 17.09.2011 г., съгласно който БА.та предоставила на кредитополучателя, като последният усвоил банков кредит в размер на 19800 лева, с краен срок за погасяване:

20.01.2029 г. Кредитът бил предоставен за заплащането на 12 броя такси за обучение, всяка от които 1650 лева. Съгласно условията по договора, кредитополучателят ползвал 89 месеца гратисен период, през който не дължал заплащането на главница и лихва, като в този период се начислявала възнаградителна лихва, която се капитализирала годишно. След изтичане на гратисния период, кредитът следвало да бъде издължен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 318,55 лева, считано от 20.02.2019 г. до 20.01.2029 г. Била уговорена годишна лихва от 7 %, а при забава в плащанията, кредитополучателят дължал лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума. На падежните дати 20.02.2019 г. и на 20.07.2021 г. не постъпило плащане, поради което бА.та се възползвала от правото си по чл. 6.2 от договора и обявила предсрочната изискуемост на кредита. Уведомлението било изпратено на посочения от кредитополучателя адрес, като с оглед на уговореното, следва да се счита, че е налице фингирано връчване, макар и съобщението да не е получено от адресата.

Алтернативно прави изявление за предсрочна изискуемост с исковата молба.

Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в заповедното производство. В условията на евентуалност, в случай че съдът не достигне до извод за предсрочно настъпила изискуемост на вземанията по кредита, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми по евентуално предявените осъдителни искове. Претендира разноски.

Ответникът, в законоустановения срок, подава отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. На първо място прави възражение за унищожаемост на договора поради факта, че към момента на сключването му не е бил способен да разбира и ръководи действията си. Прави възражение за липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Намира, че задължението е недължимо и поради разпоредбата на чл. 8.2 от договора, тъй като след като е уведомил ищеца, че с ЕР на ТЕЛК от 18.03.2019 г. му е призната 80 % трайна намалена работоспособност за срок от 3 години, бА.та е следвало да отправи искане до Министъра на образованието и науките за погасяване на задължението. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност на вземанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

С отговора на исковата молба се прави възражение за недействителност на извършените от ответника действия по време на развитие на заповедното производство по ч. гр. дело № 48991/2021 г. по описа на СРС, като се твърди, че към този момент последният е бил недееспособен. Сочи се, че с действията си последният е превърнал заповедното производство в двустранно, поради което настоящото исково производство е недопустимо. Видно от данните по ч. гр. дело, извършените от длъжника М. Г. Ц. действия касаят единствено подаване на възражение по реда на чл.

414 ГПК, с което се оспорва дължимостта на претендираните от него суми и се прави 2 възражение за изтекъл давностен срок. Дееспособността на ответника към момента на подаване на възражението би имала значение за развитието на исковото производство единствено в случай че възражението не се поддържа в цялост или частично от ответника чрез назначения му настойник. В случай че възражението за недължимост се поддържа от ответника и чрез неговия настойник, респ. упълномощени адвокати С.

П. и С. Б., то тогава възражението за недопустимост на настоящото производство би било неоснователно.

С определение от 30.03.2022 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК – когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните, като е уведомена Софийска градска прокуратура. С писмо с вх. № 23514/24.01.2024 г. от СГС, по делото е постъпило препис от Решение № 1833/08.04.2023 г. по гр. дело № 11507/2022 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 10.05.2023 г. От същото се установява, че ответникът М. Г. Ц. е поставен под пълно запрещение.

С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение, че с действията си, изразяващи се в подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, длъжникът в заповедното производство е превърнал процеса в двустранен исков такъв, съдът, с определение от 19.02.2024 г., е указал на ответника М. Г. Ц., чрез процесуалния му представител, че в едноседмичен срок от съобщението следва да посочи дали поддържа подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 48991/2021 г. по описа на СРС. Указано му е освен това, че в случай че не го поддържа, изрично следва да го заяви, като съдът ще приеме, че срещу заповедта за изпълнение не е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, като производството по настоящото дело ще бъде прекратено поради влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В изпълнение на указанието, с молба от 29.02.2024 г., ответникът, чрез неговите процесуални представители, е посочил, че поддържа подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ответникът е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение от 10.05.2023 г. Дори да се приеме, че същият не е бил дееспособен към момента на подаване на възражението, то извършеното от него действие е санирано в момента на потвърждаването му от неговите процесуални представители с депозираната молба от 29.02.2024 г. От друга страна учредената представителна власт на двамата процесуални представители е потвърдена от назначения настойник на ответника с молба от 07.02.2024 г. Ето защо, при положение, че възражението срещу издадената заповед за изпълнение е потвърдено от законния представител на ответника, респ. неговите пълномощници, то съдът не може да приеме, че образуваното исково производство е недопустимо.

По направеното от ответника възражение за унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ответника по направеното възражение е при условията на пълно и главно доказване да установи, че към момента на сключване на процесния договор за кредит не е бил способен да разбира и ръководи действията си.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

За основателността на възражението следва да се установи, че ответникът не е бил способен да разбира и ръководи действията си към момента на сключването на договора – 17.09.2011 г. За установяване на това обстоятелство по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, като е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза.

3

От показанията на свидетелката М – приятелка на майката на ответника, се установява, че ответникът основно си стои вкъщи, не излиза никъде, като казва единствено „добър ден“, не контактува с други хора. Сочи, че е в това състояние от около 2013 година, като преди 2013 година имал съвсем нормално поведение. През 2013 година започнал да се изолира. Сочи, че няма впечателние за състоянието на ответника през 2011 година, тъй като не е контактувала с него през този период.

От показанията на свидетелката Б – С – колега на майката на ответника, се установява, че същата не познава лично ответника. Работи заедно с неговата майка, като я познава от 2021 г., от който момент е запозната и за състоянието на ответника.

Неговата майка била споделила, че същият страда от шизофрения. Няма информация от кога назад във времето майката на ответника е наблюдавала особености в поведението му.

Съдът кредитира свидетелските показания, като счита същите за обективни и непротиворечиви.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че ответникът М. Г. Ц. страда от психично заболяване Параноидна шизофрения, като същото е с давност от 2016 година.

Отразено е, че това заболяване качествено е нарушавало и нарушава годността на Ц. да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава и защитава интересите си. Според експертното заключение обаче няма данни психичното заболяване да е налице и през 2011 година. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно дадено.

От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да не е бил способен да разбира и ръководи действията си към момента на сключването на договора – 17.09.2011 г. От свидетелските показание се установи, че най-ранният период, в който са констатирани поведенчески особености у ответника, датира след 2013 г., а от приетото експертното заключение се установи, че психичното заболяване е с давност от 2016 година. Ето защо съдът намира, че при сключването на процесния договор на 17.09.2011 г. ответникът е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Направеното възражение за унищожаемост на договора на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД е неоснователно.