Решение № 338 от 15.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Перник, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231720101897 по описа за 2023 година и за да се произнесе, намери за установено следното:

Съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност от Национална агенция по приходите, ТД на НАП София, гр. София. ул.

„Триадица“ № 2. ет. 6, като процесуален субституент на държавата, представлявана от Р. В. Б.-С. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, с правно основание чл. 216, ал.1, т.6, т.2 и т.4 от ДОПК, евентуално по чл.216, ал.3, вр.чл.135 от ЗЗД - за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт, вписан в СВ под № 192, т. 5, вх. рег. № 1773/02.05.2018 г., с която

М.

М.

К.,

ЕГН

**********,

***********************, К. М. К., ЕГН **********, ***************** са прехвърлили на Д. С. И., ЕГН **********, ************************ притежаваните от тях 786/1469 ид.ч. от УПИ с площ 869 кв.м., находящ се в ***************, като извършена във вреда на публичните взискатели, по която страна е свързано с длъжника лице (купувачът е майка на прехвърлителите), евентуално – доколкото даденото по възмездната сделка значително надхвърля по стойност полученото, евентуално – като извършена с намерение да се увредят публичните взискатели. При липса на установяване на специалните предпоставки по чл. 216, ал. 1 ДОПК, в условията на евентуалност е предявен и отменителен иск в общата хипотеза на чл.216, ал.3 ДОПК, вр. чл.135 ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че към момента на извършване на сделката ответниците М. К. и К. К. имали неуредени публични задължения, установени по надлежния ред – съответно в общ размер на 77409,47 лева - за първата ответница и 8750,70 лева - за втория ответник, подробно описани по 1 основание и размер в исковата молба. Въпреки наличието на непогасени публични задължения, на 02.05.2018 г. двамата отчуждили свои недвижими имоти, като продали на своята майка Д. И. (третия ответник) собствените си идеални части от следните имоти: УПИ с площ 869 кв.м., находящ се в *************** и УПИ с площ 600 кв.м., находящ се в землището на ************, за сумата от 2800 лв., с което лишили кредиторите си възможността да се удовлетворят от съответното имущество и ощетили държавния бюджет. Изложени са подробни правни и фактически съображения, че сделката е извършена със свързано с длъжника лице, след установяване по надлежен ред на публични задължения, които не са погасени; че даденото значително надхвърля по стойност полученото и че е налице намерение за увреда на публичния взискател.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен. В същите се признават обстоятелството за сключване на покупко-продажбата между страните и родствената си връзка с купувача – тяхна майка, но се акцентира върху обстоятелството, че продажната цена не е за целия имот, а за идеални части (малко над ½) от него и е била изцяло заплатена от купувача, като се оспорва да е налице намерение за увреда на държавата. В допълнение се посочва, че купувачът вече е притежавал по наследство останалите 683/1469 ид.ч. от процесния УПИ, а всеки от продавачите е притежавал по 393/1469 ид.ч., като целта на сделката е била прекратяване на съсобствеността.

Изложени са съображения, че към датата на сделката прехвърлителите не са имали подлежащи на принудително изпълнение и установени по надлежен ред публични задължения, респ. към този момент не е била връчвана заповед за възлагане на ревизия и ако такива са били налице, това се е осъществило след сключване на сделката. В тази връзка се акцентира върху относимата историческа редакция на чл. 216 ДОПК, която предвижда различна последователност, за да бъде приложима в отношенията между страните, както и че нормата има материалноправен характер. Твърди се, че ответникът К. К. е погасил изцяло всички свои публични задължение към датата на образуване на настоящия процес. Представя удостоверение от НАП, видно от което към 31.07.2023 година няма задължения.

Молят исковете да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от представените от ищеца официални справки за задължени лица, непогасените и към датата на завеждане на иска – 02.05.2023 година задължения на ответницата М. М. К. са установени с Решение за налагане на финансова корекция № 14/112/01490/04/01 от 20.03.2017 г., издадено от

Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, влязло в сила с окончателно решение № 9078/08.07.2020 година, на ВАС, ІV-то отд., постановено по адм.д.№ 6351/2019 година, Данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2015 г.;

Декларация образец № 6 за периода от м.01.2019 г. до м. 12.2021 г.;

Декларация образец № 1 за периода от м.09.2017 г. до м.12.2018 г., подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за плащане, в справката към 27.04.2023 г.

Публичните задължения на К. възлизат в размер на в размер на общата сума от 77409.47 лева, от които главница в размер на 48 456.69 лева и лихва в размер на 28952.78 лева - към 27.04.2023 г.

Непогасените към датата на завеждане на иска – 02.05.2023 година задължения на К. М. К. са установени с Наказателно постановление № F280363/23.12.2016 г., издадено от Национална агенция за приходите, влязло в сила на 31.01.2017 година; Декларация по ЗДДФЛ за 2015 г.; Декларация образец № 1 за периода от м.10.2017 г. до м. 12.2018 г.; Декларация образец № 6 за периода от м.07.2019 г. до м. 12.2021 г.; Декларация образец № 7 за периода: м.02 - м.03.2023 г.; Акт за установяване на задължения № 202205-1/08.12.2020 г., издаден от Община Перник, подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за плащане, съгласно справката на задълженото лице към 28.04.2023 година.

Публичните задължения на К. възлизат в общ размер на сумата от 8 750.70 лева, от които главница в размер на 6 235.13 лева и лихва в размер на 2 515.57 лева - към 28.04.2023 г.

Ответникът К. К. обаче представя удостоверение от НАП от 31.07.2023 година, видно от което към тази дата, т.е. – след датата на завеждане на иска – 02.05.2023 година и след справката от НАП към 28.04.2023 година, но преди приключване на настоящия правен спор, същият е погасил и към момента няма публични задължения.

Въпреки наличието на установени и непогасени публични задължения, на 02.05.2018 година, задължените лица М. М. К. и К. М. К. отчуждили свои недвижими имоти, като продават на майка си Д. С. И. с ЕГН ********** собствените си 786/1469 идеални части (или по 393/1469 ид.части за всеки един от тях) от Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 869 кв. м., находящо се в землището на **************** и означено по скица като УПИ ******** в квартал 57 по плана за регулация и застрояване на *********, утвърден със Заповед № Ш234 от 09.04.1976 г. и № 551 от 05.04.2018 г., при граници: от североизток ******. от изток - ****** и поземлен имот извън плана, от югозапад - **** и от северозапад - улица- ***** и ***** и УПИ. представляващ дворно урегулирано място с площ от 600 кв. м., находящо се в землището на 3

******* и означено по скица като ****** в квартал 57 по плана за регулация и застрояване на **********, утвърден със Заповед № 111-234 от 09.04.1976 година и № 551 от 05.04.2018 година за сумата от 2800,00 (две хиляди и осемстотин) лева.

Цената по данъчна оценка е била в размер на 2780,50 лева към момента на изповядване на сделката.

Основателно се явява обаче в случая възражението на отв.К., че към 31.07.2023 година бил погасил публичните си задължения към фиска, въпреки че към датата на изповядване на сделката – 02.05.2018 г., към датата на завеждане на иска – 02.05.2023 г. и към справката на НАП към 28.04.2023 година за задължено лице същите не са били изплатени, тъй като съгласно чл.235, ал.3 от ГПК до приключване на делото съдът следва да съобрази и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото несъмнено се явява удостоверението от НАП от 31.07.2023 година, установяващи липса на публични задължения от страна на втория ответник към фиска.

В тази връзка, в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 година ищецът се е отказал от исковата претенция срещу ответника К. К., поради което съдът е прекратил съдебното производство в тази част, досежно атакуваната от държавата продажба за 393/1469 ид.части от процесния имот.

Тъй като обаче ответникът К. е дал повод за завеждане на делото, следва да понесе в тежест припадащата се част от разноските, сторени и претендирани от ищеца по казуса, като съдът ще се произнесе в тази насока с настоящото решение при определяне и възлагане на разноските по казуса.

Не се спори по делото, че купувачът по сделката (третият ответник) се явява майка на прехвърлителите (първият и втория ответник), т. е. налице е свързаност, съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. чл. 3. б. „а“, с което са изпълнени условията на чл. 216. ал. 1. т. 6 от ДОПК.

Вторият имот, с площ 600 кв. м. бил продаден на 24.03.2022 година на трето лице за сумата от 5 000 лева, на стойност близо два пъти по-висока от продажната цена по процесната сделка за първия по-голям имот, от 869 кв.м.и втория, взети заедно, поради което не се явява предмет на спора.

Наред с горното, ответниците М. М. К. и К. М. К. били попълнили декларации по чл. 264. ал. 2 от ДОПК, че нямали непогасени публични задължения, които видно от приложените доказателства в справки за общите им задължения са с невярно съдържание.

Според заключението на приетата по делото съдебно оценителната експертиза пазарната стойност на УПИ, представляващ дворно урегулирано място с площ 869 кв. м., находящо се в землището на *************** и означено по скица като УПИ ******** в квартал 57 по плана за регулация и застрояване на ******, утвърден със Заповед № 111-234 от 09.04.1976 г. и № 551 от 05.04.2018 г., към 02.05.2018 година възлиза в размер на 62310,00 (шестдесет и две хиляди триста и десет) лева, а видно от заключението на последващата комплексна съдебна експертиза – 52490,00 (петдесет и две хиляди четиристотин и деветдесет) лева, отчитайки наличие на 4 подпочвени води, които увреждат терена.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2, вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК публичния взискател и публичния изпълнител могат да предявят иск за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

В настоящия случай са предявени в условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 216, ал.1, т.6, т.2 и т.4 от ДОПК, евентуално по чл.216, ал.3, вр.чл.135 от ЗЗД - за прогласяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 02.05.2018 година., с която М. М. К., ЕГН **********, *********************** е прехвърлила на Д. С. И., ЕГН **********, ************************ притежаваните от нея 393/1469 ид.ч. от УПИ с площ 869 кв.м., находящ се в ***************, като извършена във вреда на публичните взискатели, по която страна е свързано с длъжника лице (купувачът е майка на прехвърлителя), евентуално – доколкото даденото по възмездната сделка значително надхвърля по стойност полученото, евентуално – като извършена с намерение да се увредят публичните взискатели. При липса на установяване на специалните предпоставки по чл. 216, ал. 1 ДОПК, в условията на евентуалност е предявен и отменителен иск в общата хипотеза на чл.216, ал.3 ДОПК, вр. чл.135 ЗЗД.

Първата обективна предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, към относимата законова редакция за казуса е сделката да е сключена след датата на установяване на публичното задължение.