Решение № 5207 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20241100508248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Столична община срещу постановление за разноски от 20.06.2024 г. на ЧСИ Г.К. по изп.дело N 20249240401548, с което е оставено без уважение възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото процесуалният представител на взискателя е извършил единствено действието по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е посочил изпълнителен способ като задължителен реквизит по чл.426 ал.2 ГПК.

Излага се и съображения, че изпълнителено дело е с ниска правна и фактическа сложност.

Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител, както и да се редуцира размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Ответницата по жалбата – А.В.В., която е взискател в изпълнението, е подала възражение, в което сочи, че уговореното адв.възнаграждение е не само за подаване на молбата за образуване на изпълнение, но и за процесуално представително за извършване на действия по удовлетворяване на паричното вземане. Сочи се, че за отношенията между длъжника и взискателя следва да се прилага правилото на чл.79 ал.1 ГПК, както и да се съобрази фактът, че длъжникът не е извършил доброволно плащане, поради което следва да се приложат нормите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба N 1/09.07.2004 г.

Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че длъжникът не е платил дължимата сума след влизане в сила на решението на административен съд София- 1 град, а процесуалният представител на взискателя е извършил и процесуални действия по подаване на становища по молите на длъжника.

Изп.дело N 20249240401548 на ЧСИ Г.К. е образувано по молба на А.В.В. за принудително събиране на сумата от общо 700 лв. по изп.лист, издаден от административен съд София-град на 27.10.2022 г. по адм.дело N 8009/2018 г. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ.

Представено е пълномощно от 10.05.2024 г., с което взискателят А.В.В. е упълномощила адв.Р. да я представлява при образуване и представителство по изп.дело срещу Столична община с цел удовлетворяване на паричните вземания по изп.лист. В пълномощното е отбелязано, че е платена в брой сумата от 220 лв. на 10.05.2024 г.

С разпореждане от 23.05.2024 г. съдебният изпълнител е приел разноски в полза на взискателя, сред които и 220 лв. – за адвокатско възнаграждение, а с постановление от 29.05.2024 г. е начислил такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 110,40 лв. при основа от 920 лв.

С обжалваното разпореждане от 20.06.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда по чл.435 ГПК е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл. 435 ал.2, т.7 ГПК.

Жалбоподателят длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него изп.лист, поради което е станал причина за образуване на изп.дело. Това означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.

С молбата от 23.05.2024 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя не е посочил изпълнителен способ като начин на изпълнение, а начинът на изпълнение е задължителен реквизит на молбата. Доколкото в молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ, молбата следва да се приеме за редовна, защото съдебният изпълнител е овластен от взискателя да определи способът за изпълнение. Съдът приема, че освен подаването на молбата за образуване на изпълнително дело от страна на процесуалния представител на взискателя не са сторени никакви други действия по процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело или действие с цел удовлетворяване на удостовереното с изпълнителния лист парично вземане.

2

Важно е да се отбележи, че при наличие на овластяване по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е предоставено от взискателя да определи начина/способа на изпълнението, поради което в този случай на взискателя не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по водене на изп.дело.

При тези факти съдът намира, че взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото при наличие на овластяване на основание чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител определя какви принудителни действия да се приложат спрямо имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист.

Размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя за образуване на изп.дело възлиза на сумата от 200 лв. – чл.10, т.1 Наредба N 1 от 09.07.2004 г., поради което приетата от съдебния изпълнител сума от 220 лв. не е необходимо да се намалява, защото този уговорен размер не се явява прекомерен. Жалбата в тази част е неоснователна.

По таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 700 лв., а при този размер на дълга пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 70 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая възлиза на 700 лв.

Размерът на таксата по т.26 от 70 лв. е в съответствие с правилото на т.27а от ТТРЗЧСИ, която не допуска таксата да надвишава една десета от размера на вземането /700 лв./. С прибавяне на ДДС таксата по т.26 възлиза на 84 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна и обжалваното постановление за разноските на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се намали размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 84 лв. с ДДС, а в останалата част жалба следва да се отхвърли. В настоящето производство, което има за предмет разноски в изпълнението, съдебни разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 29.05.2024 г. по изп.дело N 20249240401548 на ЧСИ Г.К. в частта, с която е определен размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над 84 лв. / с 3 включен ДДС/, възложена в тежест на длъжника Столична община.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Столична община в останалата част – по отношение на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя А.В.В., възложено в тежест на длъжника Столична община.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4