Решение № 298 от 19.04.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5030/2023
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 10в, ал. 2 · Закон за хазарта
- чл. 10г · Закон за хазарта
- чл. 10г, ал. 1 · Закон за хазарта
- чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за хазарта
- чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за хазарта
- чл. 10д, ал. 3 · Закон за хазарта
- чл. 110, ал. 1 · Закон за хазарта
- чл. 34, ал. 1 · Закон за хазарта
- чл. 45, ал. 2, т. 7 · Закон за хазарта
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за хазарта
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Бургас, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120205030 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на „*********” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от В.Т. против наказателно постановление № 734003-F711951/31.10.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закон за хазарта вр. чл. 10д, ал. 3 от Закон за хазарта (ЗХ) на основание чл. 110, ал. 1 от ЗХ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорват се фактическите констатации, както и се твърдят процесуални нарушения както и че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, намира, че е налице конфликт на интереси като е недопустимо регистрираното лице да извършва и проверка. Дружеството не притежавало списък на хазартно зависими лица. Акцентира се, че е трябвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата, счита че е доказано нарушението и НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
1
На 28.05.2023 г. в 17:18 ч. св. Г. П. заедно със своя колега Д.И. извършили проверка в игрална зала „***”, с адрес: ***, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от „*********” ЕООД с ЕИК: ***. За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0005669/28.05.2023 г. Не е спорно, че дружеството е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № ***/31.05.2022 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № *** от 12.05.2022 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.
Проверката била извършена в присъствието на лицата А.Ц.Д. - на длъжност „крупие” и Д.Н.Д. - на длъжност „управител на игрална зала”, който пристигнал малко по-късно.
На инспекторите от проверяващия екип при влизането им в обекта, от крупието А.Ц.Д. били изискани документи за удостоверяване на тяхната самоличност, но не била извършена проверка дали са вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ. След прегледа на документите им за самоличност били допуснати във вътрешността на игралната зала. Св. Г. Й. П., след влизане в обекта кредитирал сумата от 10,00 лв. на игрален автомат. С кредитираната сума лицето Г. Й. П. осъществило залози на игрален автомат. След изиграване на част от кредитирана сума лицето Г. Й. П. се възползвало от опцията „cash out” и е извадило от игралния автомат сумата от 6,00 лв., за която сума му е издаден разходен касов ордер с № 1/28.05.2023 г. от А.Ц.Д. с ЕГН: ********** на длъжност крупие, след което последвала легитимация на органа по приходите (ОП).
Св. Г. Й. П. - старши инспектор по приходите (СИП) бил вписан в регистъра по чл. 10г, ал.1 от Закона за хазарта считано от 04.05.2023 г. В хода на проверката било установено, че в игралната зала няма осигурено устройство, позволяващо достъп до данните на лицата, вписани в регистъра по чл.10г, ал. 1 от ЗХ, чрез което да се извърши проверка на лицата допускани в игралната зала дали са вписани в посочения регистър. Липсата на устройство, чрез което да бъде извършена проверка на лицата, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ се потвърждава и от разпитания по делото свидетел Д.Д., който заявява, че впоследствие било занесено устройството от друга игрална зала. „*********” ЕООД с ЕИК: ***, допуснало лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, да присъства в игралната зала и да участва в организираните от него хазартни игри, в игрална зала ***, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „*********” ЕООД.
На 21.06.2023г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ, вр. чл. 10д, ал.
3 ЗХ, а на 31.10.2023г. е издадено и обжалваното наказателно постановление (НП).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля – Г. Й. П., както и от св. Д.Д. като съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, намира от правна страна следното: АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗХ. АУАН и НП са издадени 2 при спазване на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 10г, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3. В чл. 10в, ал. 2 от ЗХ законодателят изрично е очертал кръга от уязвими лица, спрямо които евентуалното им участие в хазартни игри би могло да породи потенциални икономически, социални и личностни последици, както за тях, така и за техните близки. Уязвими лица по смисъла на посочената норма са: 1. малолетните и непълнолетните; 2. лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение; 3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта; 4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост.
Съгласно ал. 3 на чл. 10г вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 10д, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1. Посочената разпоредба вменява в задължение на НАП да предостави информация за вписаните лица, като по делото се установи, че след осигуряване на устройство в обекта е била извършена проверка и се е установило, че е възможно да се извърши проверка в НАП относно вписаните в регистъра лица, т.е. от страна на НАП е предоставена възможност да се извърши проверка в регистъра. Задължението на НАП да уведоми организаторите на игри не може да се сведе до това, както твърди жалбоподателят, да бъде предоставен списък, тъй като се касае за променлива информация, а освен това се касае за „чувствителна информация“ и се съдържат лични данни за лицата, вписани в този регистър. НАП е администратор на лични данни в регистъра по чл. 10г от ЗХ и по изричната разпоредба на чл. 10д, ал. 2 ЗХ достъп до данните в регистъра по чл. 10г, ал.
1 при спазване на Закона за защита на личните данни, имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1.
При спазване на ЗХ и нормативните изисквания за защита на личните данни организаторите на хазартни игри (ОХИ) трябва да имат само достъп до данните от въпросния регистър, администриран от НАП. Систематичното тълкуване на правните норми на чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ показва, че ОХИ имат право да бъдат уведомявани от НАП за конкретно физическо лице, заявило желание за конкретно участие в хазартни игри при конкретен ОХИ. Това произтича от общите принципи на законодателството за защита на личните данни. Предварителният, пълен и неограничен достъп до данните в целия регистър би представлявал сериозно нарушение на принципите за защита на личните данни, поради потенциалната възможност от обработване на данните на трети лица, различни от конкретно явилите се при съответното ОХИ и заявили участие за конкретни хазартни игри. Освен това получаването на данни и поддържането на паралелни регистри при ОХИ, от една страна, не отговаря на целите, регламентирани със ЗХ (недопускане на конкретни лица, вписани в регистъра, до конкретни хазартни игри при конкретен ОХИ в конкретен момент), а от друга 3
- би представлявало обработване на лични данни от ОХИ без правно основание. В изпълнение на изискванията на чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за хазарта, както и на принципите за обработване на лични данни, следва да предоставя на ОХИ възможност за проверка на данните на конкретно физическо лице, заявило желание за конкретно участие в хазартни игри при конкретен ОХИ. Предоставянето на ОХИ на предварителен, пълен и неограничен достъп до данните в целия регистър, поддържан от НАП, би противоречало на принципите за обработване на лични данни.
В случая се установява, че организаторът на хазартни игри е имал достъп до регистъра, воден от НАП като е разполагал, но в друга зала, с устройство, с което да извърши проверка, но това устройство не е било използвано преди допускане на лицето, вписано в регистра в игралната зала. От една страна устройството не е било в обекта, който е бил проверен, като по мнение на съда липсва и установено от закона задължение да се намира такова устройство именно в обекта, а задължение на ОХИ съгласно чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ е да не допусне в игралната зала присъствието на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1.
Лицето, извършило проверка на св. П. е проверило документа му за самоличност при влизане в игралната зала, но не е извършило проверката дали това лице, при доброволно предоставени от него данни, не е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. По мнение на съдебния състав предвид ограничения кръг от лица, които имат достъп до регистъра съгласно чл. 10д, ал. 2 ЗХ, е било възможно лицето, допуснало лицата в игралната зала да потърси съдействие от свой колега, оправомощен с достъп до регистъра, като се изиска съдействие макар и от другата игрална зала, да се извърши проверка на лицето, влизащо в залата дали не е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. Това обаче не е било сторено, поради което и ОХИ е допуснал в игралната зала лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ.
Съдът в това производство не изследва въпросът поради какви причини св. Г. Й. П. е вписан в регистъра по чл. 10г от ЗХ и дали това е със служебна цел или се касае за хазартно зависимо лице, като от значение за настоящото е, че лицето е имало правомощия да извърши проверка. По делото са представени доказателства, че актосъставителят е в служебно правоотношение с НАП съгласно заповед за преназначаване е назначен от длъжността старши инспектор по приходите на длъжност Главен инспектор по приходите като е представена длъжностна характеристика и в нея има правомощия да извършва проверки в обекти, в които се осъществява хазартна дейност.
Следва да се посочи, че мерките срещу хазартната зависимост са предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на разпоредбите на чл. 10б и сл. от закона. Целта на законодателя, съгласно мотивите по приемането на законопроекта, е създаването на мерки за самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица, за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази дейност им вреди. На тези лица е предоставена 4 правна възможност да заявят пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в нарочен регистър, а организаторите на хазартни игри са длъжни да не ги допускат до съответните обекти, а в случая като е бил допуснат свидетелят в игралната зала и не само е допуснат в нея, но и е участвал в организираните игри, дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 вр. чл. 10д, ал. 3 ЗХ като санкционната норма на чл. 110, ал. 1 ЗХ предвижда, че за нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл.