Решение № 22 от 06.02.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 567/2022
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 06.02.2023
- В сила
- 06.02.2023
- Състав
- Радка Димитрова Дражева Първанова, Пламен Димитров Стефанов, Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал. 1 т. 4 · Наказателен кодекс
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл. 132 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.41 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Сливен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Дражева Първанова
Членове:
Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600567 по описа за 2022 година С Присъда №50/18.10.22 г. постановена по ЧНД № 471/2021 г., Новозагорския Районен съд признал подсъдимия Н. М. Н., роден на ***, българин, български гражданин, живущ в ****, средно образование, неженен, земеделски производител с ЕГН ********** за ВИНОВЕН и го е ОСЪДИЛ за това, че:
- На 18.08.2021 г. в село М.,НО причинил на малолетното дете Д. Ф. Б. с ЕГН ********** ****, лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в „Контузия на десен долен крайник. Кръвонасядане и оток по дясното бедро с ограничено движение в областта на дясна тазобедрена става“,поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 4 от НК във вр. с чл. 130 ал. 1 и чл.54,ал.1от НК МУ И НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ месеца.
-На 18.08.2021 г. в село М. причинил на Д. Й. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес **** лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 с разстройство на здравето, изразяващо се в „Контузия на тялото и на лицето в областта на дясната скулна област. Оток и кръвонасядане по лицето в дясно.
Болезнен оток в тилната окосмена част на главата. Оток и кръвонасядане по гръдния кош в ляво, охлузвания по левия горен крайник“,поради което и на основание чл. 130 ал. 1 и чл.54,ал.1 от НК МУ Е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на три месеца.
На основание чл.23,ал.1 от НК на подсъдимия Н. М. Н. е наложено едно ОБЩО наказание-„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ месеца.
На основание чл.66,ал.1 от НК така наложеното общо наказание е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ години.
1
Със същата присъда е призната подсъдимата Д. Й. М., ЕГН **********, от **** за НЕВИНОВНА и е ОПРАВДАНА по повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 130, ал. 2 НК, затова че:
-На 18.08.2021 г. около 21.00 часа в с. М., обл. Сливен, ***, намираща се в центъра на селото, причинила на Н. М. Н. с ЕГН ********** от с. М., община Нова Загора, ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето,
ПРИЗНАТА Е ЗА НЕВИНОВНА И ОПРАВДАНА и по повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 146 ал.1 от НК, затова че:
-На 18.08.2021 г. около 21.00 часа в с. М. казала нещо унизително /думата- „боклук“/ за честта и достойнството на Н. М. Н.,в негово присъствие, от която се почувствал унизен, засрамен и огорчен.
Уважил е предявения от пострадалата Д. Й. М. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното си дете и двамата с настоящ адрес ****, иск в размер на 4000.00/четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.08.2021 година, до окончателното изплащане, като в останалата част до 5000.00/пет хиляди/лева. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Уважил е предявеният от пострадалата Д. Й. М. иск в размер на 3000.00/три хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 18.08.2021 година, до окончателното изплащане, като в останалата част до 4000.00/четири хиляди/лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В жалбата на защитника адв.М. Д., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява становище за неправилност, незаконосъобразност на присъдата в частта, в която е отхвърлена тъжбата на Н. М. Н., и необоснованост на присъдата на РС-Сливен, като излага подробни съображения за това. Счита, че с действията си Д. Й. М. е осъществила от субективна и субективна страна съставите на престъпленията поддържани в неговата тъжба по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 146 ал.1 от НК. Според жалбоподателя отговорността, която би следвало да бъде търсена, следва да е по чл.132 от НК предвид поведението на М.. Изразено е недоволство и от присъдения размер на обезщетенията по чл. 45 от ЗЗД.
В заключение се иска да бъде отменена атакуваната присъда в частта, в която е оправдана Д. Й. М. и същата бъде осъдена по поддържаните обвинения, а присъдата на жалбоподателя бъде изменена и същия бъде признат за виновен по чл. 132 ал.1 от НК, като бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК и му бъде наложено административно наказание.
Постъпило е допълнение към жалбата от адв. П.Н. от АК-Сливен, упълномощен от подс. Н. за въззивното производство, в която се заявява неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, доказателствено неподкрепена и необоснована, а наложеното наказание явно и категорично несправедливо. В шест пункта в допълнението към жалбата са изложени съображенията за заявеното от адв.Н., като в заключение от въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционната присъда, при което материалите по делото бъдат отделени по всяка една от предявените частни тъжби, като делото бъде върнато за ново разглеждане от други състави на 2 пърноинстанционния Районен съд Нова Загора по всяка от отделните частни тъжби. Алтернативно се иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда, в частите, с които подс.М. е призната за невиновна, както и в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен предявения от подс. Н. спрямо нея граждански иск, като бъде постановена нова присъда, с която бъде призната за виновна, а искът да бъде уважен.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд подсъдимият се явява лично и със защитника си, упълномощен за въззивното производство адв. Н. от АК-Сливен, заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея.
Жалбата и допълнението към нея се поддържа от защитника на подсъдимия адв.Н., който излага доводите за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, изложени от него в допълнението към жалбата.
Подсъдимата Д. Й. М. се явява лично и като законен представител на малолетното си дете оценява жалбата като неоснователна и пледира за нейното оставяне без уважение.
Процесуалният представител на подсъдимата М. - адв. С. от АК-Сливен намира, че постановената присъда е законосъобразна и не страда от пороците, наведени във въззивната жалба и в допълнението към нея. Приема за несъстоятелен довода на защитника на подсъдимия- адв.Н., че делата са неправилно обединени, заявявайки че целта на чл.41 от НПК е да се обединят и разгледат в едно производство частните наказателни дела с едни и същи страни, едно и също деяние станало по едно и също време и място, за да няма съмнение в обективността и правилността на съдебното решение. Моли да му бъдат присъдени разноските направени пред въззивната инстанция.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред, е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, Сливенския окръжен съд приема фактическата обстановка така, както е установена и описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:
Подсъдимият Н. М. Н., роден на ***, българин, български гражданин, живущ в ****, средно образование, неженен, земеделски производител с ЕГН ********** .
Подсъдимата Д. Й. М. е родена на *** българка, българска гражданка, живуща в ****, с ЕГН: **********.
На 18.08.2021 година подсъдимата Д. Й. М. към 20 часа била с децата си Д. Ф. Б. и Й.П.К. в центъра на селото с. М., общ. Нова Загора в заведението ***, там бил и подсъдимият Начев. Синът й Д. отишъл да играе футбол на футболното игрище с други деца, а тя седнала на една маса, да го наблюдава.
На футболното игрище, намиращо се в двора на бившето училище в селото вече играел футбол сина на подс. Н. - Д.Н. Н.. По едно време, когато погледнал отново към футболното игрище, подс. Н. видял, че детето на подс.
М. - Д. бие неговото дете по главата с юмруци. Подсъдимият Н. отишъл на футболното игрище и заварил детето си да плаче уплашено. Синът му 3 обяснил, че синът на подсъдимата - Д. го е биел затова, че го бил ритнал по време на играта. Раздразнен от поведението на Д. подсъдимият го е ритнал и той паднал на игрището и заплакал, след което подсъдимият Н. се върнал на мястото си, при компанията. Подс. М. била на масата в заведението, когато при нея дошъл синът й Й.П. и й казал, че брат му плаче на футболното игрище. Подсъдимата М. отишла при него. Синът й Д. Ф. Б. бил на земята и плачел. От другите деца тя разбрала, че един баща го е съборил и го ритнал, като посочили, че това е подсъдимият Н. Н.. Взела детето си на ръце, защото не можело да върви и се приближили до заведението „Тангра", като го помолила да и посочи кой го е ударил. През плач Д. й посочил подсъдимия.
Оставила детето на земята и била на 2-3 метра от Н., силно възмутена от поведението му спрямо детето, хвърлила ключовете на колата си върху него, като го нарекла „боклук“. Тогава подс. Начев заобиколил масата и ударил силен шамар на подс. М.. От нанесения й шамар подсъдимата паднала на земята, след което отново се върнал на мястото си край масата.
На следващия ден 19.08.2021 година подс. М. с детето си посетили съдебен лекар и той констатирал: за детето „Контузия на десен долен крайник. Кръвонасядане и оток по дясното бедро с ограничено движение в областта на ДТС.", а за нея: "Контузия на тялото и на лицето в областа на дясната скулна област. Оток и кръвонасядане по лицето в дясно. Болезнен оток в тилната окосмена част на главата. Оток и кръвонасядане по гръдния кош в ляво. Охлузвания по левия горен крайник". През следващите дни се наложило подс. М. да води детето първо на психиатьр, а после на психолог.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че получените от Д. М. телесни увреждания в своята съвкупност са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак, временно разстройство на здравето, неопасно за живота и полученото от тъжителя Д. Ф.
Б. увреждане на десния крак е довело до затруднения в движенията накрака за срок по-малък от 30 дни, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак, временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изготвената комплексна съдебна психологопсихиатрична експертиза с вещите лица д-р Е.Г.К. - психиатър и Р.И.М. – психилог е видно, че детето Д. е претърпяло психотравма в резултат на упражнената спрямо него и майка му агресия на 18.08.2021г. и е развил симптоми на остра реакция на стрес.
Обичайно тези състояния продължават от няколко часа до няколко дни.
Поради продължаващите след този период емоционални и поведенчески нарушения състоянието е преминало в разстройство в адаптацията. Към момента на изследването – 30.06.2022г. не се установяват психопатологични нарушения. Налице е епизодична ситуативна тревожност, провокираща се при среща с агресора. Симптомите на Разстройство в адаптацията са били налице около 4-5 месеца, което е обичайна продължителност за този вид разстройство.Тъй като на този етап не са били установени нарушения в развитието на Д., не може да се прогнозира дали в дългосрочен аспект тази психотравма би оказала влияние върху психичния му живот.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на Районен съд- Нова Загора, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение 4 на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на двамата подсъдими, показанията на Ст. М.а, Сн. Н., Д.Д., С. П., М. Д., Св. И., Св.К., свидетелството за съдимост на подс. Н., характеристична справка на подсъдимия Н., изготвена от кмета на с. М., удостоверение за раждане, съдебно-медицинската експертиза № 107/2022г. изготвена от д-р.Й.С., комплексна психолого - психиатрична експертеза на постр. Д. Ф. Б. от др.Е.К.- психиатър и д-р. Р.М.- психолог , както и заключенията по приетите съдебни експертизи.
Разпечатката съдържа 44 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47e3bae0-303c-440c-b151-8eb573263a9b