Определение № 5129 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5129 гр. Варна, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502310 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ПРС 8097/26.09.2025 г. от Н. И. К., чрез проц. представител адв. И. за отмяна на Определение №811/21.08.2025 г. на ПРС по гр.д. № 20253130100658, с което молбата на ищцата по чл. 83 ал.2 от ГПК е отхвърлена.

Жалбоподателят счита определението незаконосъобразно поради неправилна оценка на събраните доказателства за материалното състояние на ищцата. Съдът не е съобразил, че ищцата е страна по множеството дела, както и кредитната й задлъжнялост.

В производството пред първата инстанция не е конституирана насрещна страна, поради което размяна на книжа не се налага.

Съставът на въззивния съд съобрази, че частната жалба е депозирана в законоустановен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалването. Ето защо жалбата е допустима.

Производството пред Провадийски районен съд e образувано по установителен иск за прогласяване недействителност на договор за кредит, сключени между ищцата Н. И. К. и „Кредирект“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обявяване нищожността на кредитно правоотношение, размерът на цената на иска е стойността на договора. На свой ред стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане. При договора за кредит това са главница и възнаградителна лихва, доколкото именно тези права са предмет на договореност между страните по сделката - Определение № 60389 от 3.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 790 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2946 /2013 г., I т. о., ТК. Вземанията за обезщетения, лихви за забава и неустойки макар и самостоятелни и произтичащи от същия договор, са поставени в зависимост от допълнителен юридически факт – неизпълнение на 1 договора, поради което същите не се включват в понятието "стойност на договора" Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 60389 от 3.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о., ГК.

При преценката си относно цената на иска съдът не е обвързван от твърденията на ищеца, макар същият да е задължен да я посочи – чл. 70, ал. 1 от ГПК. По аргумент от възможността съдът да събира доказателства за определяне на цената на иска (чл.

70, ал. 3 от ГПК), решаващият орган може да съобразява представените от страните доказателства.

В случая от представения по делото договор за потребителски кредит № 1063434 от 28.04.2024г. се установява, че сборът на вземанията за главница и възнаградителна лихва е 2960,60 лева( 2100 лева+ 860,60 лева). При този размер на иска държавната такса възлиза на 118,42 лева. Така определения размер на държавна такса следва да се съпостави с възможностите на ищеца за заплащането й.

Видно от представената декларация, ищцата получава трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, няма други доходи. Не притежава МПС и недвижими имоти.

Установява се от събраните в първата инстанция доказателства, че ищцата получава основно трудов възнаграждение в размер на 2964 лева. Освен трудово осигуряване, ищцата е регистрирана като самоосигуряващо се лице -едноличен собственик на капитала на „Ен Смайл 1“ ЕООД. Установява се, че същата е получавала обезщетения за временна неработоспособност в размер на 817, 58 лева за отделни дни в периода 01.2025-до 05 .2025г.

От справка от КАТ се установява, че ищцата е регистриран ползвател на лек автомобил „БМВ 530Д“.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвижда, че такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

На първо място съставът на въззивния съд намира, че посочената разпоредбата гарантира възможността на лица, добросъвестно упражняващи процесуалните си права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Само пропускът на страната да декларира известни й доходи е достатъчен за отхвърляне на молбата. В случая ищцата не декларирала надлежно получаваните от нея доходи. Видно от декларацията за имуществено състояние декларираните доходи се ограничават до сумата от 933 лева.

В действителност се установява, че ищцата работи както по трудово правоотношение, така и се осигурява като собственик на капитала на търговски дружество.

На следващо място- при преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса съдът се ръководи от доказателствата за имущественото му състояние, за семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на разноски за производството по делото.

В случая освен установените доходи, съдът съобразява, че ищцата не издържа непълнолетни или учащи деца и не страда от заболявания, които да ограничат доходите й.

Съдът като съобрази всичко гореизложено както и МРЗ за 2025 г. и линията на бедност, определени с актове на МС, а именно 1077 лева, съответно 638 лева намира, че сумата от 118,42 лева, дължима еднократно е във възможностите на ищцата и същата следва да бъде заплатена.

2

Доказателства за други водени дела и разходите по тях страната не представя, поради което и съдът не ги обсъжда.

Обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №811/21.08.2025 г. на Провадийски районен съд по гр.д. № 20253130100658.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3