Решение № 988 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1069/2024
- Вид
- Решение № 988
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 988 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501069 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. И. против Решение №762/22.02.2023г. постановено по гр.д.№15891/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с. в частта с която се отхвърля предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 6 134023, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., против Ж. П. К. ЕГН:
********** гр. *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 1435,08 лв. (хиляда четиристотин тридесет и пет лева и 08 ст.) до 5 398.33 лева /пет хиляди, триста, деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***г., ; 952.95 лева / деветстотин, петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.; 223.62 лева /двеста, двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д.
7123/2021 г. на ПРС .С постановеният съдебен акт в полза на Ж. П. К. ЕГН: ********** гр.
*** е присъдена сумата от 312,69 лв. (триста и дванадесет лева и 69 ст.) за разноски в 1 първоинстанционното производство, а в полза на адв. М. В. М., с адрес: гр. *** сумата о т 586,99 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 99 ст. / за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството пред първата инстанция. . Решението на първата инстанция в посочената част се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това уважи изцяло предявените искове като основателни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.
Въззиваемата страна Ж. П. К. ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адв. М. М. оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира следното: за установено
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за разликата над 1435,08 лв до 5 398.33 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***г.,; 952.95 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.; обезщетение за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху главница, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита. Доколкото длъжникът е внесел сума от 7906,52 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на задължението му за главница и застраховка в размер от 9341,60 лв., съобразно което неизплатен от него остава остатъка от 1435,08 лв, в чийто размер е уважен иска.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата 2 инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база на събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно и прецизно изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: претендираната такса оценка на риска, дори да бъде обявена за недължима, има ли за последица недействителност на всички разпоредби на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства сключването на договор за кредит №***г, по силата на който между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника в заем на сума от 8000 лв. за срок до 15.10.2022 г.
Лихвения процент е 29,14 % начисляван ежемесечно върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 365 дни в 2 годината. ГПР е 43,06 %. Дължи се заплащане на застраховка „Банк Комбо Живот“ -1341,60 лв. в полза на кредитора;. и еднократна такса за оценка на риска-1122,99 лв.. Общия размер на задължението е 16 974,81 лв. Същото се дължи на 43 месечни вноски съобразно погасителен план всяка в размер от по 394,77 лв. до 05.10.2022 г. От представеното заявление за рефинансиране от 08.03.2019 г. е видно, че на същата дата ответника е заявил през ищеца желание за рефинансиране на задълженията му по договор за потребителски кредит *** в размер от 974,81 лв.
По делото е прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, съгласно което ГПР включва само главницата и лихвата, като главницата се е формирала както от дадената в заем сума от 8 000 лева, така още и от: застраховка живот – 1 361.60 лева, еднократна такса „оценка на риска“1 120.99лева, както и общия размер на премията „застраховка живот“ като общата стойност възлиза на сумата от 10 462.59 лева, на чиято база се начислявала и възнаградителната лихва. При включване в ГПР на сумата еднократна такса на оценка на риска в размер на 1 120.99 и сумата от 1 341.60лв дължима застрахователна премия, размерът му би бил 60.72%, а не такъв какъвто е посочен в договора от 43.06% т.е. налице е оскъпяване на кредита. Вещото лице сочи, че общо изплатената по кредита сума възлиза на 7 906.52лв, която сума следва да се отнесе за погасяване на задължението му за главница и застраховка в размер от 9341,60 лв. и съобразно с това неизплатен от него остава остатъка от 1435,08 лв.
С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит и заключението на ССЕ, съдът приема, че не се установява на ответникът реално да е отпуснат кредит в размер на 10 462.59 лв. Напротив, предоставената сума е в размер на 8 000 лв., а разликата над тази сума се състои от начислени застраховка живот – 1 361.60 лева, еднократна такса „оценка на риска“- 1 120.99лева, както и общия размер на премията „застраховка живот“. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички 3 други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит№***г, е посочен ГПР в размер на 43.06%., но в този размер е включена единствено еднократна такса за оценка на риска, без да се включени сумата дължима за застрахователна премия. Ако при изчисляване на ГПР бъдат включени еднократна такса на оценка на риска в размер на 1 120.99 и сумата от 1 341.60лв дължима застрахователна премия, то размерът му би бил 60.72% и ще надвиши 50%. Това обстоятелство обосновава извода за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл.
22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. В конкретният случай се установява, че общо изплатената по кредита сума възлиза на 7 906.52лв, която сума следва да се отнесе за погасяване на задължението му за главница и застраховка в размер от 9341,60 лв.и съобразно с това неизплатен от него остава остатъка от 1435,08 лв, по отношение на която главница е уважен иска.
Гореизложеното обосновава извода, че не се дължи сумата над 1435,08 лв до 5 398.33 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***г.,; 952.95 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.; 223.62 лева – обезщетение за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното погасяване, поради което претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени..
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, в обжалваната част, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат по съразмерност разноски пред първата инстанция в размер на 87.31лв и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството пред въззивната инстанция в размер на 480.00лв лв с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на 4 делото, и като взе предвид процесуалната активност на адв. М. М., възражението за редуциране на претендираните разноски, следва да се остави без уважение..
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №762/22.02.2023г. постановено по гр.д.№15891/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д. да заплати на Ж. П. К. ЕГН: ********** гр. *** сумата от 87.31 лв. (осемдесет и седем лева, и тридесет и една стотинки / направени по съразмерност разноски пред първата инстанция..