Решение № 142 от 25.04.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Дупница, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0332-000791 от 15.11.2021 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на П. А. В., с адрес: гр. С., ул."Х.М." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. В. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.09.2021 г., около 11:10 ч., в гр. Кочериново, на път ПП-1, Е-79 км. 353+700 м., с посока на движение към гр. Благоевград, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка и модел „Фиат Стило“, с рег. номер ******, собственост на „П И П ГРУП 16“ ЕООД, регистриран на името на предишен собственик - А.А.Ф. от с.А., обл. В.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Ц. и А., полицейски служители при ОДМВР - гр.

1

Кюстендил, РУ-Рила. След извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена регистрация, на 22.01.2021 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За така установеното нарушение свидетелят Ц. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от свидетеля А., като актът бил подписан от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис.

АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил с мотивирана резолюция административнонаказателното производство по АУАН и е изпратил преписката по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил, като прокурор от същата е постановил Постановление за отказ да се образува ДП с дата 09.11.2021 г.

След връщане на материалите при АНО, същият въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да образува ДП с дата 09.11.2021 г., е издал обжалваното НП № 210332-000791 от 15.11.2021 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУРила, с което на П. А. В., с адрес: гр. С., ул."Х.М." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят Ц. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта А., които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявяват, че не си спомнят други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението и причините за дерегистрация на процесния лек автомобил. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите са достатъчно последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от свидетелите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за техни предварително влошени отношения с жалбоподателя, като същите отбелязват добросъвестно, че жалбоподателят е бил само водач на автомобила. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

2

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е бил съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен съгласно същата заповед.

Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал.2 то ЗАНН, въз основа цитираното прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.

Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването му, като в същото се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин.

При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 22.01.2021 г., като според доказателствата това е станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия собственик. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок.

В същото време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители . Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого / орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а само водач на МПС, да оспори компетентността на този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от него.

Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното 3 постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобИ.ето му да регистрира същото в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и НП: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието дадено в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложимо правилото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал .2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил.

Няма данни например да е било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети предварително поради служебната 4 дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко до жалбоподателя като водач на МПС . Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателна му отговорност от субективна страна водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл. В случая за него обективно е налице изначална липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г., на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС , което разисква прекратяването на регистрацията на МПС, по реда на чл.