Решение № 304 от 10.11.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 723/2023
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.43 · Закон за движението по пътищата
- чл.57 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. Монтана, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200723 по описа за 2023 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 21-0996-003007/18.12.2021г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на Т. Ц. Т., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.Т. Г. от МАК, административно наказание - глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. Спрямо водача Т. са отнети 10 (десет) контролни точки на основание Наредба № Із-2539/12г. на МРС (в редакция преди изм. с ДВ, бр.27/24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателя Т. Ц. Т. чрез адв.Т. Г. от МАК, моли да бъде отменено с наведени доводи за липса на вина от страна Т. за настъпване на ПТП. Претендират се разноски, съгласно представен списък – разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
1
На 09.12.2021г., 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. на кръстовището с ул.Ивайло, между мпс – во л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх и л.а. „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № ххх, възникнало ПТП с материални щети.
На мястото на ПТП пристигнали дежурните мл. авто-контрольори св.Н.
Д. А. и св.Ц. К. Ц.. След оглед, снемане на показания от двамата водачи участници в ПТП, и преценка на случилото се, св.Н. Д. А. съставил спрямо жалбоподателя Т. Ц. Т. АУАН Серия GA № 3007, бл. № 448118/09.12.2021г. за административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 09.12.2021г. в 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. с посока на движение от с.Лехчево към с.Кобиляк управлявал л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх, като предприел и извършил маневра изпреварване на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № ххх без да се убеди, че движещото се пред него МПС ще промени посоката си на движение завивайки чрез завой на ляво с цел навлизане по ул.Ивайло, блъскайки другия л.а. в задната му част, с което се реализирало ПТП с материални щети. Водачът Т. е проверен за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 null с фабричен № ARNA 0156, като уреда отчел 0.00 промила алкохол в издишания въздух от водача Т..
По отношение на другия водач, участник в ПТП – В. А. Б. бил съставен от св.Ц. К. Ц. също АУАН Серия G A № 3008, бл. № 529480/09.12.2021г. за това, че на 09.12.2021г. в 19:30 часа в с.Г. по ул.Х.Б. при управление на л.а.
„ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № ххх на кръстовището с ул.Ивайло извършва маневра завой на ляво и не се убеждава че в момента го изпреварва л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх при което се реализира ПТП с материални щети. В хода на полицейската проверка, било установено, че водача Б. управлява мпс след употреба на алкохол 1.57 промила, установено чрез техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 null с фабричен № ARNA 0156. Въз основа на така съставения АУАН спрямо Б. било издадено НП № 21 – 0996 – 003008/18.12.2021г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана за административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Видно от изисканата (по искане на пълномощника на жалбоподателя) и приета по делото актуална справка за съдимост на лицето В. А. Б., по повод на установената концентрация алкохол над 1.2 на хиляда, Б. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК) на 04.01.2022г. по НОХД № 1473/22г. по описа на МРС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
И двамата водачи, участници в процесното ПТП, не подали писмени възражения пред административно-наказващия орган.
Св.Ц. К. Ц. съставил Протокол за ПТП № 1/371550/09.12.2021г., с отразена схема на ПТП.
На базата на изготвения АУАН Серия GA № 3007, бл. №
448118/09.12.2021г. спрямо жалбоподателя Т. Ц. Т., Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган (АНО) намерил, че 2
Т. е извършил административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. На практика административно-наказващия орган приел, че е налице съвина на двамата участници в ПТП, като намерил, че основанието за реализиране на АНО спрямо Б. е също по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
По искане на жалбоподателя чрез един от пълномощните му по делото е изискана и приета преписка относно щета № 43080612103913 на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД гр.София, от която е видно, че собственикът ЦЕЦО Т. ПЕТРОВ на л.а. „ПЕЖО 206“ с рег. № ххх е получил застрахователно обезщетение в размер на 954.45 лева, като е отправена регресна покана до В. А. Б. за възстановяване на посочената сума.
В рамките на съдебното следствие показания дадоха – св.Н. Д. А. и св.Ц.
К. Ц., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН.
Жалбоподателят не се явява и не излага доводи извън наведените в жалбата чрез адв.Т. Г. от МАК.
Другият участник в процесното ПТП В. А. Б. по усмострение на съда също беше призован по делото като свидетел, но поради това, че е заминал за неопределено време извън страната да работи, съдът не успя да разпита това лице като свидетел по делото. Независимо от това, съдът счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, респ. е изяснено от фактическа и правна страна.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото (и допълнително изискани такива относно В. А. Б., другия участник в ПТП), в т.ч. съставения Протокол за ПТП № 1/371550/09.12.2021г., с отразена схема на ПТП.
След като непосредствено събра писмените и гласни доказателства, настоящия съд намира, че административно-наказващия орган не е следвало да съобразява задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото възражения от двамата участници в процесното ПТП не са били наведени пред него. В рамките на проведеното съдебно следствие съдът извърши разследване на възраженията на жалбоподателя Т. Ц. Т. и приобщи по делото всички писмени доказателства, които пълномощника му адв.Г. е настоял да бъдат приобщени. Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства писмени и гласни, в т.ч. и съставения Протокол за ПТП № 1/371550/09.12.2021г., с отразена схема на ПТП, намира, че са налице несъмнени и безспорни данни за това че Т. Ц. Т. качеството на водач на 09.12.2021г. е извършил административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. управляваното от него МПС не е било единствената причина да настъпи ПТП с настъпили материални щети и по двете ППС-ва. Според настоящия съд след анализ на всички непосредствено събрани писмени и гласни доказателства, е налице съвина, респ. е доказана вината на водача Т. Ц.
Т., респ. е доказано че е извършил административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е било годно правно основание за приложение на 3 чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.42, ал.1 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т.1.преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;“.
Съгласно чл.43 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т.2.На кръстовище на равнозначни пътища;“.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.43 от 2002г., изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:
(доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), т.5 – „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;“.
Горното цитиране има за цел да онагледи доказана съвина у водача Т. Ц.
Т. да настъпи процесното ПТП, имайки предвид гласните и писмени доказателства по делото, съставения Протокол за ПТП и отразена на него схема на ПТП, мястото на съприкосновението между двете ППС-ва, причинените по вид повреди на двете ППС. Настоящият съд кредитира показанията на св.А. и св.Ц., които са обективни и последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото. Възраженията на Т. са изцяло необосновани, защото не кореспондират с другите писмени и гласни доказателсва по делото, които настоящия съд кредитира, в т.ч. и с писмените доказателства относно другия участник в ПТП - В. А. Б.. Настоящият съд не изследва вината на Б. и това дали е следвало да се състави АУАН спрямо него, респ. само на него, защото това не е предмет на настоящето производство. В. А. Б. е поел вината си, санкциониран е за съвината си да 4 причини ПТП, наказан е и за това, че е управлявал МПС след употребата на алкохол. Това, че В. А. Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол, по никакъв начин не се отразява на доказаното за извършено от жалбоподателя Т. административно нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, който е извършил неправилна маневра изпреварване, при условие и че е забранено изпреварването на кръстовище на равнозначни пътища. Б. твърдял, че е бил подал сигнал за завИ.е на ляво (съгласно показанията на св.Н. Д. А. – л.36, гръб от делото), жалбоподателя твърди в жалбата си, че Б. не е бил подал сигнал (мигач) за завИ.е на ляво. Според настоящия съд е ирелевантно дали В. А. Б. е бил подал мигач или не преди да предприеме маневра завИ.е на ляво, защото жалбоподателя Т. не е имал право да изпреварва на кръстовище на равнозначни пътища и е бил длъжен да съобразява задълженията си по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази насока съдът изцяло споделя показанията на св.Ц. К. Ц.. Според настоящия съд, жалбоподателя не следва да черпи права от собственото си виновно пративоправно поведение и да се опитва да прехвърли своята вина за настъпване на ПТП единствено и спрямо лицето В.
А. Б..
Не на последно място, според настоящия съд не е обвързващо това, че собственика на л.а. управляван от Т. е получил обезщетение от застраховател, като последния видно от преписката, която е изпратил на съда, не е приел, че единствено Б. има вина за настъпилото ПТП, това твърдение не е доказано, и чрез преписката относно щета № 43080612103913 на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД гр.София.
Според въззивния съд (имайки предвид вида дело) в рамките на административно-наказателното производство не е допуснато каквото и да е съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на Т., в т.ч. и такива по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗДвП. Нито Т., нито Б. са оспорвали пред административно-наказващия орган, че имат съвина за настъпилото ПТП, за да е трябвало да се разследват спорни обстоятелства.