Решение № 3454 от 18.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110207301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 609208-F612870 от 03.11.2021 г., издадено от Т.С.К., на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативна дейност“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 и чл. 83 ЗАНН и чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „И.О.“ ООД, ЕИК 203662993 е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата № Н-18/13.12.2006 г./

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лица, което в подадената жалба релевира доводи за отмяната му. На първо място се изтъква, че при определяне на размера на наложената, спрямо дружеството имуществена санкция, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата или наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Навеждат се доводи, че са налице достатъчно основания процесният случай да бъде определен като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, представлява се от юрк. Р., с предоставено пълномощно. Същата пледира оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира за установено следното:

Жалбоподател е „И.О.“ ООД, ЕИК 203662993, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ *******************, представлявано от С.Ф.И., Ф.Ф.И., К.Ф.И.. Дружеството стопанисвало търговски обект – магазин за месо, в който се предлагали различни продукти. Обектът бил оборудван и с фискално устройство модел „ELTRADE A6 K“, с индивидуален номер ED *******, номер на фискална памет 44*******, регистрирано в НАП, с потвърждение № 4405335/16.03.2020 г.

На 17.05.2021 г., около 12:10 часа, екип от инспектори по приходите към ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, част от който бил и свидетелят А.Т., посетили стопанисвания от дружеството търговски обект, с цел осъществяването на контрол по отчетността на „И.О.“ ООД. В хода на проверката проверяващите, осъществили контролна покупка на телешко месо на стойност 10,65 лв., платена в брой, за която покупка лицето К.И. издало фискален бон № 0000758.

След което инспекторите по приходите се легитимирали и пристъпили към извършването на проверка на касовата наличност в обекта и от монтираното фискално устройство бил разпечатан дневен отчет, според който общият оборот на търговския обект за деня, бил в размер на 10,65 лв., без извършени сторно операции, служебно въведени или служебно изведени суми. Бил извършен опис на паричните средства в касата, при който се установило, че фактическата касова наличност е в размер на 202,40 лв. За описа бил съставен протокол, надлежно подписан и от представителя на дружеството. На място бил изготвен и протокол за извършена проверка сер. АА № 0040298, в който била отразена и положителната разлика в касовата наличност в размер на 191,75 лв.

При тази хронология, в присъствието на представител на дружеството, на 21.05.2021 г. бил съставил Акт за установяване на административно нарушение № F612870, в който било прието за установено, че дружеството „И.О.“ ООД, с ЕИК 203662993, като не е отчело всяка промяна в касовата наличност, извън случаите на продажба е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът бил връчен на представител на дружеството, който в полето за възражения посочил, че разликата в касовата наличност се дължи на пропуск от негова страна да въведе наличността от предходния ден, чрез операция служебно въведени в паметта на фискалното устройство.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № 609208F612870 от 03.11.2021 г., издадено от Т.С.К., на длъжност началник на отдел „Оперативни 2 дейности“ – София, Дирекция „Оперативна дейност“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл.

53 и чл. 83 ЗАНН и чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „И.О.“ ООД, ЕИК 203662993 наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел – А.В.Т., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: протокол за извършена проверка серия АА № 0040298, опис на парични средства, фискален бон № 0000758, дневен финансов отчет, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. и други.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., като логични и достоверно поднесени, като в същите не се установиха противоречия с останалия доказателствен материал.

Свидетелят с убедителна последователност изложи своите възприятия от извършената спрямо дружеството проверка на място в стопанисвания от него обект. Еднозначно от показанията на свидетеля бе установено, че при проверка на касовата наличност е констатирана положителна разлика между данните от дневния отчет и фактическата касова наличност. В хода на своя разказ, свидетелят посочва, че е извършена и контролна покупка, с цел да се установи дали дружеството укрива приходи от продажби.

Така заявеното от свидетеля намира пълна подкрепа в приложения по делото протокол за извършена проверка, от който се установяват точните данни на фискалното устройство, неговата изправност и възможността чрез него да се въвеждат и извеждат служебно парични суми. Приложеният по делото дневен отчет се явява доказателството, от което се потвърждава сумата, отчетена като продажби за процесния ден, а съставеният опис на парични средства, доказва реалната и фактическа касова наличност в проверявания обект.

Доколкото обсъдените писмени доказателства за изготвени в присъствието на представител на санкционираното лице и след надлежно запознаване със съдържанието им, то съдът не намира причина да се усъмни в тяхната обективност и достоверност на отразените в тях факти.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната компетентност на контролните органи. и териториална

С оглед събрания доказателствен материал, съдът намира, че е безспорно доказано от обективна страна осъщественото от страна на „И.О.“ ООД административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно чл.

193, ал. 2 ЗДДС и видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., т.1.1 касаеща компетентността на наказващия орган и т.2.1, относно компетентността на актосъставителя.

Органите по приходите са осъществили дейността си в предвидените от законодателя срокове по чл. 34 ЗАНН, при гарантиране правата на жалбоподателя. Спазена е предвидената писмена форма, както и са налице минимално необходимите реквизити, уредени съответно в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Макар и лаконично, са изведени обективните елементи от състава на нарушението, което в максимална степен позволява на санкционираното дружеството да разбере, поради кои свои пропуски в осъществяваната от него дейност бива санкционирано.

Тук е моментът да бъде посочено, че не представлява нарушение от категорията на съществените фактът, че в постановлението не са посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото е наложен минимален размер на имуществената санкция, а от друга страна наказващият орган е изложил становище, относно приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, то съдът следва да разгледа спора по същество.

Безспорно бе установено, че на 17.05.2021 г., в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, *******************, дружеството „И.О.“ ООД, ЕИК 203662993, като е въвело фактически сумата в размер на 191,75 лв. в касата на търговския обект, която не е придобита чрез извършването на продажби, без да използва функцията „служебно въведени“ на фискалното устройство модел „ELTRADE A6 K“, с индивидуален номер ED *******, номер на фискална памет 44*******, регистрирано в НАП, с потвърждение № 4405335/16.03.2020 г., е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

На основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, министърът на финансите е приел Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл. 33, ал. 1 от цитираната наредба, всяка промяна извън случаите на продажба/сторно операция, която води до промяна в касовата наличност, следва да бъде регистрирана на фискалното устройство, чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Правилно наказващият орган е достигнал до извод, че сумите не представляват приход от продажби, доколкото видно в хода на проверката е извършена контролна покупка, за която е издаден фискален бон. Не са събрани и доказателства, от които да се изведе, че сумата е натрупана въз основа на продажби от други клиенти, поради което и изводът на наказващия орган е законосъобразен и обоснован.

С оглед липсата на данни, че установената положителна разлика в касовата 4 наличност на дружеството не води до неотразяване на приходи, то коректно е приложената и санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, в този смисъл са и дадените разяснения в Решение № 1725 от 17.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10861/2022 г.

Макар и изрично, наказващият орган да не е посочил в обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление, че разликата между дневния отчет и касовата наличност не води до неотразяване на приходи, доколкото е коментирано, че промяната в касовата наличност се дължи на случай, различен от продажба, както и с оглед цифровото изписване на санкционната разпоредба и размерът на наложената имуществена санкция, то съдът намира, че така избраният подход от издателя на наказателното постановление не е ограничил правата на жалбоподателя. Наложената спрямо дружеството имуществена санкция е в абсолютно определен размер от 500 лв., поради което и не подлежи на корекция.

Поради обстоятелството, че нарушението затруднява проследяването на фискалната отчетност на задължените по ЗДДС правни субекти, а от друга страна сумата не е в минимален размер, а разликата е положителна, то съдът намира, че с оглед постигане на предвидени в ЗДДС цели, случаят не попада в характеристиките на „маловажен“ такъв, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. От своя страна дружеството е длъжно да организира така дейността си и да контролира спазването на предвидените в закона изисквания, за да може да избегне повторно санкциониране. Разликата в наличността е изключително висока, което прави и нарушението общественоопасно в степен, налагаща понасяне на административна санкция. Нарушението не се отличава по нищо от сходни нарушения от същия вид.