Решение № 84 от 25.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Дулово, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100691 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Й.Б“ ЕАД с ЕИК:***/ с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/ гр.София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че С. С. И. с ЕГН: ********** и с адрес: с****, дължи на „Й.Б“ ЕАД с ЕИК:***, сумата от 717.01лв./седемстотин и седемнадесет лева и една стотинка/, представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по договори:Договор за мобилни услуги №****г., Договор за лизинг от 10.01.2022г., и Договор за лизинг за аксесоари № ***., по които са издадени следните фактури:с№№7***/15.02.2022г.,

****/15.03.2022г.,

****3/15.04.2022г.,

**********/15.05.2022г.,

***/15.06.2022г., ****/15.07.2022г. и ***/ 15.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лева от които: 25.00 лева внесена държавна такса и 480,00 лева платено адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника чрез назначеният му от съда особен представител адв.Г. А. от АК-Силистра не депозира писмен отговор на исковата молба. Не изразява становище по допустимостта и основателността 1 на предявеният иск. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Ищецът – редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

С молба с вх.№2347/02.05.2025г. ищецът чрез процесуален представител заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства.

Моли предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан.

Претендира присъждане на направените разноски по заповедното и по исковото производство. Направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначеният му от съда особен представител, който иска от съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между ответника и „Й.Б" ЕАД (с предишно наименование „Т.Б." ЕАД) са били сключени Договор за мобилни услуги № 62****г., Договор за лизинг от 10.01.2022г., и Договор за лизинг за аксесоари № ***.

Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 10.01.2022г. за мобилен телефонен апарат ** - условията, договорени в Договор за лизинг от 10.01.2022г. за комплект от 4 бр. аксесоари (към номер **** от 11.01.21)- условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 10.01.2022г.

Видно от представените по делото доказателства ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в седем броя фактури, издадени в периода м.февруари 2022г. - м. август 2022 г., а именно:фактура №***/

15.02.2022г., фактура

№

****

/

15.03.2022г.,фактура№****3/15.04.2022г.,фактура

№

**********/

15.05.2022г., фактура №***/15.06.2022г., фактура № ****/15.07.2022г., фактура № ***/15.08.2022г.

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

-П о Договор за мобилни услуги № *** от 10.01.2022г., с който се предоставя мобилен номер ****, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 386.92 лв., от които:

113.18 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 15/02/2022 - 15/07/2022г. неустойка в размер на 273.74 лв., начислена еднократно поради 2 предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

-По Договор за лизинг от 10.01.2022г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат *, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 275.77 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/02/2022 - 15/07/2022г. в общ размер на 71.94 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/07/2022г. - 10/12/2023г. в общ размер на 203.83 лв. с вкл. ДДС.

-По Договор за лизинг за базови аксесаори № *** от 10.01.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари (към номер **** от 11.01.2021г.), са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 54.32 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/02/2022г. - 15/07/2022г. в общ размер на 13.18 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/07/2022 - 10/12/2023г. в общ размер на 41.14 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер **** (преди 10.01,2024г.) са уредени от страните в изрична клауза, а именно: в т. 9 от Договор за мобилни услуги № *** от 10.01.2022г.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Й.Б" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Дулово/получено по подсъдност то РСНови пазар/, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 540/2024г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 242/20.08.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „Т.Б.” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

3

По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни доказателства затова, че страните са се намирали в договорни отношения, а ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащане вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения. Искът следва да бъде уважен изцяло, по размер посочен в исковата молба.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

В проведеното по делото съдебно заседание от 07.05.2025г., назначеният на ответника особен представител се е явил или изразил становище по основателността на иска в хода по същество.

С оглед на това, съдът намира че не са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Т.Б." ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лева, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 480.00 лева, платено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25.00 лева, платения адвокатски хонорар в размер на 480.00 лева с ДДС, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 600.00 лева платен депозит за назначаване на особен представител на ответника.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. И. с ЕГН:

********** и с адрес: с****, че съществува вземане на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК:*** със седалище и и адрес на управление: **** в общ размер на 717.01лв./седемстотин и седемнадесет лева и една стотинка/, представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по договори: Договор за мобилни услуги № 62****г., Договор за лизинг от 10.01.2022г., и Договор за лизинг за аксесоари № ***., за които суми са издадени фактури с №№ 7***/15.02.2022г., ****/15.03.2022г., ****3/15.04.2022г.,**********/15.05.2022г.,***/15.06.2022г., ****/ 15.07.2022г.

4 и ***/ 15.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от

717.01 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 242/20.08.2024г. по ч.гр.д. № 540/2024г. по описа на Районен съд - Дулово.