Решение № 331 от 10.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002576 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Лавина Горнаков“ЕООД, чрез пълномощника му адв. С. от АК-Варна срещу решение № 1074 от 24.07.2020 г. по т.д.№ 1216/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 16 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК за установяване несъществуването на вземанията на присъединения взискател „Д4 Къмпани“ЕООД- гр. София към длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД-гр. София, обективирани в изпълнителен лист от 2.10.2018 г., издаден по гр.д.№ 61572/2018 г., по описа на Софийския районен съд, 140 състав за сумата 149 830,56 лева, дължима по споразумение с нотариално удостоверени подписи от 4.09.2018 г., ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 2996,61 лева - разноски за производството, както и по въззивна жалба на ответника „Д4 Къмпани”ЕООД, чрез пълномощника му адв. В.Т., против същото решение, в частта, с която по предявен от „Лавина Горнаков“ЕООД- гр. Ямбол отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК, е признато за установено, че присъединеният 1 взискател „Д4 Къмпани“ ЕООД- гр. София не е носител на вземания към длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД- гр. София по изпълнителен лист от 12.12.2018 г., издаден по т.д.№ 2595/2018 г. по описа на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав, за сумата от 156 952,37 лева, представляваща стойността на извършени подобрения върху недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноските в общ размер от 5314 лева.

Във въззивната жалба на ищеца „Лавина Горнаков“ЕООД е оспорено становището на първоинстанционния съд, че макар и ответниците да не са представили споразумението с нотариално удостоверяване на подписите от 4.09. 2018г., въз основа на което е издаден изпълнителният лист, послужил за присъединяване на вземането на „Д4 Къмпани“ЕООД, заключението на съдебно-счетоводната експертиза е достатъчно за провеждане на пълно и главно доказване, тъй като вещото лице е направило справка в счетоводствата на страните и е установило осчетоводяване на фактурите по тази спогодба и включването им в дневниците по ДДС. Наведен е довод, че доколкото непредставеното по делото споразумение от 4.09.2018 г. е посочено като изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния лист, с който взискателят е присъединен в изпълнителното производство, експертизата не представлява доказателство за съществуване на вземанията по него. Изложено е, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се направи извод, че посочените в заключението фактури действително са тези, които са посочени и в споразумението.

Наведен е довод, че без споразумението не може да бъде преценена относимостта към предмета на спора на фактурите, които също не са представени по делото, както и че фактурата не е основание за плащане, а такова е доставката на стоката. Твърди се, че осчетоводяването на фактурите не доказва действително извършено доставка по тях. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.

Ответникът „Д4 Къмпани”ЕООД оспорва въззивната жалба на ищеца. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че осчетоводяването на фактурите, ползването на данъчен кредит и заплащането на ДДС по тях установява по несъмнен начин, че процесните фактури са 2 реално издадени, както и действителността на извършените дейности по тях, установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Наведен е довод, че в първоинстанционното производство ищецът не е установил твърдяната привидност на споразумението. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част и за присъждане на направените по водене на делото разноски.

В жалбата на ответника „Д4 Къмпани”ЕООД против решението в частта, с която е уважен искът за установавне несъществуването на вземанията по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. , изд. по гр.д.№ 2595/2018 г. по описа на Софийския градски съд, VІ т.о., 2 състав, се твърди, че с исковата молба ищецът e оспорил като абсолютно или относително привидни споразуменията между ответниците, едното от които с нотариална заверка на подписите, които са представени в Софийския районен съд, съответно пред компетентния арбитраж и въз основа на които са издадени изпълнителните листове, предявени по изпълнителното дело. Поддържа се, че в производството по делото ищецът, който носи доказателствената тежест симулация, както и че от събраните доказателствата е видно, че оспорените вземания съществуват и са материализирани в изпълнителни листове, предявени пред съдебния изпълнител, с вземанията по които ответникът, като присъединен взискател участва в разпределението на събраните в изпълнителното производство суми. Жалбоподателят- ответник счита, че наличието на изпълнителен лист, предявен в рамките на изпълнителното дело изключва наличието на абсолютна симулация, разбирана като манифестиране на вземане, за което страните знаят, че не съществува. Поддържа се, че „Д4 Къмпани”ЕООД има вземания към „Ф-Строй Груп“ ЕООД както по процесните фактури, посочени в споразумението между тях, отразено в счетоводството на страните, така и за необходими и полезни разноски за процесния недвижим имот, по отношение на които те са могли да сключат валидно споразумение относно размера на дължимите суми и начина на тяхното изплащане. Изложено е, че „Д4 Къмпани”ЕООД е във владение на процесния имот от 2018 г. като единствено негови служители ползват същия, което е установено от свидетелските показания и представения в първоинстанционното производство договор за наем, сключен с „Ф-Строй Груп“ЕООД, наречен „споразумение“. Оспорено е съществуването на 3 отношения по договор за изработка между двамата ответници, с довода, че съставянето на задължителни протоколи по ЗУТ е изискване на компетентните държавни органи, за да бъде даден на обекта определен статут, но то не създава между страните отношения по такъв договор, каквито се поддържа, че не са налице. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен искът за сумата от 156 952,37 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот, със законната лихва върху нея от 11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноски общ размер от 5314 лева, за което е издаден изпълнителен лист по т.д. № 2595/2018 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Ищецът „Лавина Горнаков“ЕООД оспорва въззивната жалба на „Д4 Къмпани”ЕООД. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че обжалваното в тази част решение е правилно и обосновано, а въззивната жалба- неоснователна. Поддържа се, че между „Д4 Къмпани“ ЕООД и „Ф-Строй Груп“ЕООД не е бил сключван предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул.

„***“, бл. 51, партер, а ако такъв е бил сключен, то той е антидатиран и не е сключен на 17.08.2017 г. Твърди се също, че предварителният договор за покупко-продажба на процесния имот, ако такъв е бил сключен, представлява привидна сделка (абсолютна симулация), поради което е нищожен, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, евентуално – относително недействителен спрямо „Лавина Горнаков“ЕООД, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като при сключването му страните не са целели настъпването на действителни правни последици, а единствено опазване имота на длъжника „Ф-Строй Груп“ ЕООД от принудителното удовлетворяване на неговите кредитори при насочване на изпълнението върху него. Посочено е също, че този договор не е бил представен при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което не може да бъде направен обоснован извод за неговата действителност или евентуално за породените от него права и задължения.

Изложено е също, че ответниците са свързани лица, тъй като между техните управители съществува родство по сватовство, както и че от 17.11.2016 г.

4 дружествата са съдружници в договор за гражданско дружество, сключен по реда на ЗЗД - ДЗЗД „Д4 Къмпани“, с БУЛСТАТ 177147590, като управителят на „Д4 Къмпани”ЕООД Д. Н. Ц. е негов управител и представляващ. Твърди се също, че „Д4 Къмпани“ЕООД не е заплатил на „Ф-Строй Груп“ЕООД каквато и да било сума по предварителния договор за покупко-продажба на имота, което допълнително сочи, че със сключването му страните са целели единствено препятстване упражняването на правата на кредиторите, а не настъпване правните последици на предварителния договор. Твърди се, че споразумението от 8.05.2018 г. за признание на дълг и признание на правото на задържане, ведно с приложенията му, също представлява привидна сделка, сключена при условията на абсолютна симулация, тъй като поради свързаността си, с него страните са целели да бъде създаден в полза на „Д4 Къмпани“ЕООД привиден дълг, както и права, придаващи привилегия на вземането му, с цел да бъдат увредени другите кредитори. Посочено е, че „Д4 Къмпани“ЕООД не е извършило никакви строително-монтажни работи и подобрения в имота на „Ф-Строй Груп“ЕООД, както и че същото не е разполагало и не разполага с финансов ре-сурс, труд, техника и материали за изпълнението на работите, посочени в приложение № 1 към спогодбата от 8.05.2018 г., както и че по делото не е установено „Д4 Къмпани“ЕООД да е закупило каквито и да било материали, необходимо за тяхното изпълнение и не е осчетоводило никакви разходи за това, както и да е издало данъчна фактура за сумата от 130 793,64 лева, без ДДС на длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД. Наведен е довод, че по делото не е установено наличието на техника и механизация, с която ремонтите да са били извършени, както и че няма данни за ползвани подизпълнители за изпълнение на работите. При условията на евентуалност се твърди, че стойността на твърдяните подобрения не е равна на тази по чл. 72 от ЗС, както и че фактическата власт върху имота никога не е предавана от „Ф-Строй Груп“ ЕООД на „Д4 Къмпани”ЕООД, което счита за установено както от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, така и от протоколите за извършени от частните съдебни изпълнители описи, в които фигурира само управителят на „Ф-Строй Груп“ЕООД.

Въззиваемият „Ф-Строй Груп“ЕООД не е изразил становище по въззивните жалби.

5

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :

Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.

Жалбоподателят-ищец „Лавина Горнаков“ЕООД се легитимира като кредитор на „Ф-Строй Груп“ЕООД с изпълнителен лист, издаден на 14.08.2018 г. по гр. д. № 48650/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 113 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата дата, според който длъжникът е осъден да му заплати сумата от 134 105,74 лева, представляваща непогасено задължение по спогодба от 5.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1005/5.07.2018 г. по описа на нотариус с рег. № 334, ведно със законната лихва за периода от 24.07.2018 г. до окончателното ù изплащане, неустойка в размер на 5894,26 лева и разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 8130 лева. Като писмени доказателства по делото в първоинстанционното производство са приети в заверени по реда на чл. 183 от ГПК спогодбата от 5.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите на управителите на двете дружества, издадената въз основа на нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.