Решение № 11141 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11141

[*******], 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110171225 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I , чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от [*******] /с предишно наименование [*******]/, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. А. И. е предявен иск с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл.485, ал.1 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата по издадената на 31.05.2011 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19724/2011 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на управляващ и представляващ дружеството [*******], е поел задължение по запис на заповед, издаден в [*******] на 25.07.2007 г. в полза на ищеца, за заплащане на сумата в размер на 18 404,48 евро, като в лично качество е авалирал записа на заповед. Плащането по записа е било определено като дължимо на предявяване, а ценната книга е била надлежно предявена за плащане на издателя, както и на авалистите чрез нотариални покани, като тази на ответника била връчена на 08.04.2011 г. от нотариус А.П., но плащания не постъпили. Въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№ 19724/2011 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, твърди да е било образувано изпълнително дело № [*******] по описа на ЧСИ [*******] на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, като по същото и по следващите образувани въз основа на изпълнителния лист дела кредиторът е правил опити да се удовлетвори. Моли за постановяване на решение, с което 1 да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 379,62 евро, представляваща непогасено задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е подал отговор, изпратен чрез куриер на 06.10.2023 г. (в срока по чл. 131 ГПК), с твърдения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че не е ясно как е формирана претендираната сума. Посочва, че дружеството [*******] е било в договорни отношения с [*******] /предишното наименование на ищеца/ относно 16 броя автомобили, ползвани по силата на договори за лизинг, като лизинговият период бил три години.

Всички автомобили били върнати на лизингодателя, като до момента на връщане били изплатени 2/3 от лизинговите вноски. Някои от автомобилите са били напълно изплатени, но служителите на лизинговото дружество разпределяли плащанията по неясен за ответника начин. Твърди, че един от автомобилите е бил откраднат, като на ответника не е било известно какво застрахователно обезщетение е получено от ищеца за откраднатия автомобил.

Сочи, че ищецът е напълно удовлетворен, с оглед което и искът е неоснователен. Оспорва да е бил уведомен за предявяването на записа на заповед за плащане чрез връчване на нотариална покана, както и за воденето на изпълнителни дела, т.е. оспорва изискуемостта на процесното вземане по записа на заповед. Оспорва подписа, положен в записа на заповед, да е негов.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е предоставил възможност на ответника да конкретизира възражението си, с което разкрива каузата, във връзка с която твърди да е издаден процесният запис на заповед, като посочи конкретния договор за лизинг, задълженията на лизингополучателя по който е следвало да обезпечава ценна книга – на коя дата, между кои страни същият е бил сключен, за ползване на кое лизингово имущество и т.н.

В отговор на предоставената му възможност ответникът чрез процесуалния си представител в първото по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на производството, е заявил (независимо от оспорването да е подписвал записа на заповед в качеството си на авалист по същия), че процесният менителничен ефект е бил издаден във връзка със задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг № [*******] г., сключен между [*******] и ищеца, като твърди пълно погасяване на задълженията по същия от страна на лизингополучателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет в оригинал запис на заповед, издаден на 25.07.2007 г. в [*******] от М. А. И., в качеството му на управител на [*******], по силата на който последното, действащо чрез законния си представител, се е задължило да заплати безусловно и неотменяемо на ищеца 2 или на негова заповед сумата 18 404,48 евро. Записът е издаден с падеж на предявяване, като същият е следвало да бъде предявен за плащане не покъсно от 01.09.2011 г. Ценната книга носи подпис за издател на М. А. И. в качеството му на управител. Същият е авалиран от ответника при издаването му на 25.07.2007 г. при условията, при които задължението е поето.

Изпратена е била нотариална покана чрез нотариус А.П. от ищеца до [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], с която на дружеството са били предявени за плащане общо пет записа на заповед, в т.ч. и издаденият на 25.07.2007 г. за сумата 18 404,48 евро. Извършено е отбелязване от нотариуса, че екземпляр от поканата следва да се счита връчен на адресата на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на срока от залепването на уведомление на 19.04.2011 г.

Приета по делото е и изпратената от ищеца до ответника нотариална покана чрез нотариус А.П. на следния адрес: [*******], [*******], с която е предявен за плащане и процесният запис на заповед от 25.07.2007 г. за сумата 18 404,48 лева. Нотариусът е извършил отбелязване, че поканата счита поканата за връчена на адресата на 08.04.20211 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на срока за получаване на същата от залепването на уведомление.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.05.2011 г., [*******] е отправило искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [*******], М. А. И. (в качеството му на авалист), Г.Р.Т. – [*******], за сумата 6379,62 евро, представляваща остатък от вземане по запис на заповед от 25.07.2007 г., при условията на солидарна отговорност.

С разпореждане от 31.05.2011 г., съдът е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за посочената сума.

Постъпило е възражение, вх. № 23042578/24.08.2021 г. от М. А. И., с което е оспорена дължимостта на вземането по издадената заповед.

Подробни съображения относно преценката на заповедния съд, че възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срок, са изложени в разпореждане № 20067588/17.11.2022 г. на л.93 – л. 94 от заповедното дело. Същите не следва да бъдат преповтаряни.

Като доказателство за установяване възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по каузалното правоотношение, във връзка с което се твърди да е бил издаден записът на заповед, е приет договор за финансов лизинг № [*******] г., по силата на който [*******] (лизингодател), от една страна, и от друга страна, [*******], представлявано и управлявано от К.К.М. (лизингополучател) и поръчителите: [*******], представлявано и управлявано от М. А. И., [*******], представлявано и управлявано от М. А. И., М. А. И. и Г.Р.Т. – И.а, е предоставил при условията на финансов лизинг на лизингополучателя 1 брой употребяван товарен автомобил марка [*******], модел [*******], шаси № [*******], цвят: бял, рег. [*******] с доставчик на лизинговата вещ [*******], покупна цена: 20 000 евро, при финансирана от лизингодателя сума: 18 000 евро за период от 36 месеца. Лизинговата цена е била дължима на 36 месечни вноски в размери 3 съгласно погасителен план. Съгласно условията на лизинговия договор за обезпечаване на вземанията на лизингодателя по същия е предвидено издаване на запис на заповед от лизингополучателя, който да бъде авалиран от поръчителите по договора за сума в размер на 24 426,48 евро. Договорът е подписан от ответника като поръчител в лично качество, както и като представляващ другите две дружества поръчители.

Приет е и погасителен план към договор № [*******] г., също подписан от договарящите страни.

От страна на ответника е представена справка за вземанията по договор №[*******] г., съгласно която към 30.04.2009 г. неплатените суми по този договор са били в размер на 15 834,59 лева.

Съдът приема за установено от изявленията на страните, направени в производството и представените по делото доказателства, че между [*******] и [*******] по силата на договори за финансов лизинг са възниквали повече от едно правоотношения за различни вещи, както и са издавани и повече от един записи на заповед.

По делото е прието заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от вещото лице М. М., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания, доколкото не са налице съмнения относно правилността на изводите, категорично дадени. Съгласно същото на база на установените устойчиви и съществени съвпадения между изследваните обекти и сравнителните образци, при липсата на данни за техническа подправка, съдът приема, че оспорените подписи в записа на заповед за М. А. И., са изпълнени от последния.

Приети в препис са изпълнителните дела, образувани въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист, издадени в заповедното производство.

От същите се установява, че на 28.10.2011 г. ищецът е подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ [*******] на КЧСИ, срещу [*******], М. А. И., Г.Р.Т. – [*******] за събиране на вземанията и по издадения по заповедното производство изпълнителен лист. По същото са предприемани изпълнителни действия за събиране на процесните вземания срещу длъжниците, в т.ч. и срещу ответника.

С молба от 09.04.2014 г. взискателят е поискал делото да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ [*******] на КЧСИ, район на действие – ОС – [*******]. Било е образувано изп.д. № [*******] г. по описа на този съдебен изпълнител.

С молби от 21.09.2016 г. и от 12.10.2017 г. е поискано от ЧСИ [*******] да наложи запори на банкови сметки на длъжниците по делото.

С молба от 18.10.2017 г. е поискано изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на действията на ЧСИ [*******], като е било образувано изпълнително дело № 3133/2017 г. по описа на този съдебен изпълнител.

С молба от 10.01.2018 г. взискателят е поискал извършване на справки за 4 длъжниците.

С молба от 17.01.2018 г. взискателят е поискал с оглед перемирането на изпълнителното дело да му бъдат върнати изпълнителните листове.

Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 197234/2011 г. по описа на СРС, 41 с-в изпълнителен лист и молба от 17.04.2018 г., подадена от ищеца, е било образувано изпълнително дело № [*******] г. по описа на ЧСИ[*******] срещу длъжниците: [*******], М. А. И., Г.Р.Т. – [*******]. Със същата е поискано извършването на конкретни действия за събиране на вземанията по листа. По това дело също са предприемани действия по принудително изпълнение по отношение на всички длъжници.

С молба от 17.01.2019 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка и да бъде наложен запор върху вземането на ответника за трудово възнаграждение.

На 29.10.2019 г. взискателят е поискал да бъде овластен от ЧСИ [*******] да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК срещу М. А. И..

С молба от 21.12.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците физически лица, както и върху вземанията им за трудови възнаграждения, в случай че такива бъдат установени. Поискано е извършване на опис на движимите вещи, собственост на длъжниците.

На 25.11.2021 г., на 20.09.2022 г., на 12.10.2022 г. с нарочни молби от взискателя са отправени аналогични искания за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжниците.