Решение № 72 от 23.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Сливница, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20221890100226 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д. Д., с която против Държавата е предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот - УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д. намиращ се на адрес гр. Д., ул. “В.З.” № 9, община Д., област С. с площ 595 кв.м.

Ищецът заявява в исковата молба, че е собственик на процесния имот по силата на давностно владение. Твърди, че по силата на нот. акт № 119, том VII, дело 1456/2007 г. е придобил собствеността върху построената в имота сграда. Посочва, че по отношение на имота има акт за държавна собственост.

Подал е заявление за деактуване на имота, но това му е било отказано. Затова иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска. Посочва, че за процесният имот е имало законова пречка за бъде придобит по давност до постановяване на решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС. Твърди, че ищецът не е владял имота явно и необезпокоявано. Затова моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за да 1 установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чрез предявения положителен установителен петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху спорната недвижима вещ принадлежи на него.

Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи обстоятелствата, на които основава своето право на собственост върху процесния имот – давност, като в тази връзка следва да докаже началната дата, от която е започнал да упражнява фактическата власт върху имота с намерение за своене, като е владял имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на установяване на владението.

От представения по делото акт № 145 от 15.02.1971 г. за държавна собственост на недвижим имот се установява, че парцел VIII-184, кв. 17 с площ 595 кв.м. по рег. план на гр. Д. e одържавен. В акта е отбелязано, че с решение № 26/1964 г. на ИК на ГНС-Д. е отстъпено право на строеж на В.Р.В..

По делото е представен нотариален акт № 119, том VII, дело № 1456/2007 г. от 17.09.2007 г., от който се установява, че В.Р.В. и М.А.В.а са дарили на А. Д. Д. собствеността върху двуетажна жилищна сграда, построена в процесния УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д. . Видно от удостоверение № АБ-59/31.03.2014 г. процесния УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д. е идентичен с посочения в акта за държавна собственост парцел VIII-184, кв. 17.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.

Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственик /в този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС.

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. За да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.

По делото не са представени доказателства, че ищецът е владял процесния имот явно и необезпокоявано. По делото се установи, че имотът е 2 частна държавна собственост, а в полза на праводателя на ищеца е било учредено право на строеж, което е реализирано с построяването в имота на двуетажна жилищна сграда. Според чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 от ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Такъв е и настоящият случай. С учредяването на правото на строеж собственикът на земята е отстъпил на праводателя на ищеца правото да построи постройка. След построяването на двуетажната жилищна сграда праводателят на ищеца е придобил собствеността върху тази постройка, а Държавата си е запазила собствеността върху земята (УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д. ).

Обстоятелството, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху сградата не означава, че е упражнявал фактическа власт и върху имота, в който тази сграда е построена. Доказателства за обратното не бяха представени. Дори обаче да се приеме, че ищецът е владял процесния имот, то по силата на забраната на §1, ал. 1 от ЗР към ЗДЗС давност не тече за имоти частна държавна собственост. С решение № 3 от 2022 г. на КС разпоредбата е обявена за противоконституционна като в решението изрично е посочено, че не се засяга досегашния ефект на разпоредбата и давността ще започне да тече от влизането в сила на решението – три дни след обнародването му в Държавен вестник.

По изложените съображения съдът приема, че в случая ищецът не е собственик на процесния УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д. и следователно предявената от него претенция за материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлен предявеният иск.

По разноските:

При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца не се дължат разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсулт , на когото съдът определя възнаграждение в размер от 50 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул.

В.З. № 9 против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, петиторен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот УПИ VIII-140 от кв. 21 по плана на гр. Д., с площ 595 кв.м., намиращ се на адрес гр. Д., ул.

3

“В.З.” № 9, община Д., област С..

ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул. В.З. № 9 да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 50 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4