Определение № 2413 от 29.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413 гр. София, 29.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. К.

И., срещу въззивното решение № 232/10.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 180/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 629/24.11.2023 г. по гр.д. № 527/2023 г. на ОС – Велико Търново, касаторът е осъден да заплати на ищците К. М. К. и А. М. К., действащи чрез законния им представител и тяхна майка – С. Е. А., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им – М. К.

М., настъпила при ПТП на 23.09.2018г., за разликата над сумата от 15 000лв. до размер от 60 000лв. за всеки от тях.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в частта, с която е присъдено обезщетение на ищците за сумата над 15 000 лв., въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането й. Твърди, че апелативният съд е нарушил разпоредбите относно принципите на изчисляване на дължимото обезщетение при доброволни споразумения. Сочи, че като не е съобразено вече полученото плащане при определяне на остатъчната дължима сума от застрахователя, е постигнато неоснователно увеличаване на присъденото обезщетение. Твърди, че изплащането на сумите по доброволното споразумение не е оспорено от ищците, а съдът не е отчел това. Поддържа, че съдът е нарушил разпоредбите на Семейния кодекс, като не е извършил необходимата проверка дА. споразумението е в интерес на малолетните деца, както и на нормите относно представителната власт на лица, при които децата са настанени по съдебен ред. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част, и 1 отхвърляне на исковите претенции в спорния размер.

Касаторът не е депозирал отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а въпросите, които са инкорпорирани в касационната жалба, като се твърди, че е въззивният съд е действал в противоречие със законовите разпоредби и практика, са следните: 1. „Следва ли съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение да отчита вече изплатените суми по доброволно сключено споразумение между застрахователя и упълномощено от лица, полагащи грижи за малолетни деца, лице когато тези суми не са оспорени от ищците?“; 2. „Длъжен ли е съдът да извърши проверка дА. оспореното споразумение е било в интерес на малолетните, преди да приеме, че то не ги обвързва?“; 3. „Следва ли съдът да зачете представителната власт на лица, при които децата са настанени по съдебен ред, при сключване на споразумения, касаещи имуществени права на децата?“; 4. „Съответства ли отказът на съда да признае споразуменията с вече изплатени обезщетения на принципа за защита на най-добрия интерес на детето?“.

Касаторът изтъква, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 353/27.02.2019г. по т.д. № 620/2018г. на ВКС, 2 т.о., опр. №599/2017г. по дело № 2487/2017г. на ВКС, опр.

№ 60409/2021г. по т.д. №2230/2020г. на ВКС, 1 т.о., решение №867/2020г. по в.гр. д. № 5643/2019г. на САС, 7ми състав.

Ответниците по касационната жалба – К. М. К. и А. М. К., действащи чрез законния представител и тяхна майка – С. Е. А., оспорват същата чрез процесуалния си представител – адв. П. К., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 29.04.2025г. Претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, и при условията на евентуалност, оставянето му в сила, както и присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е нА.це виновно и противоправно поведение на застрахован при ответника водач - Красимир Аврамов Събев, който на 23.09.2018 г. на първокласен път I5 Русе – ГКПП Маказа, при управление на лек автомобил „Крайслер Вояджър“, движейки се със скорост 84,5 км/ч., нарушил чл. 20 ал. 2 ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. М., за което престъпление е осъден с влязла в сила присъда съд по НОХД № 212/2019 г. по описа на ВтОС.

Приел е, че ищците са деца на починА.я М. К. М.. Апелативният съд е счел, че първоинстанционният съд правилно по реда на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците в размер на по 120 000 лв., като е съобразил младата възраст на бащата, обстоятелството, че е живеел заедно с децата, близките отношения между тях, възрастта на всяко от 2 децата, емоционалните последици за ищците от загубата на родител, социално - икономическите условия в страната към месец септември 2018г., както и застрахователните лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ като релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетенията.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е приел, че от обстоятелствата, при които пострадА.ят е намерен на пътното платно след ПТП, както и от свидетелските показания, се установявало, че М.

К. бил изпил два литра бира и бил много нервен от това, че не намира жена си, когато тръгнал по пътя. Възприемайки изводите на автотехническата експертиза, съдът е приел, че ПТП е осъществено извън населено място, на неосветено място, в средата на пътната лента, намираща се вдясно на въображаемия остров от пътна маркировка с главния път. Счел е, че пострадА.ят М. К. е нарушил задълженията си като пешеходец и правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 108 ал. 2 т. 1 и чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ЗДвП, като в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, в неосветен участък и облечен с тъмни дрехи, без да се съобразява с другите участници в движението, е вървял в средата на пътното платно по посока на движението, а не плътно до неговата граница, с което максимално е затруднил възприемането му от водачите на превозни средства. Въззивният съд е приел, че поведението на пострадА.я обуславя нА.чие на принос от негова страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от 50 %. С оглед горното е счел, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. за всеки от ищците, след отчитане на съпричиняването, следва да се намА. на 60 000 лв.

Въззивният съд е приел, че поради изоставяне на децата от майката на 03.01.2019г., те са били настанени първоначално по административен ред със заповед от 27.02.2019 г. на директора на ДСП Свищов, а в последствие по съдебен ред - с решение № 633/07.05.2019 г. по гр.д. № 957/2019 г. по описа на ВтРС, в семейната среда на своите баба и дядо по майчина линия - Магда Илиева Маринова и Емил Банков Александров. Съдът е отчел, че от месец септември 2020г. децата отново се отглеждат в семейната среда на майката и новия й съжител. Апелативният съд е приел, че с пълномощно от 17.05.2019г., с нотариална заверка на подписите Магда Илиева Маринова и Емил Банков Александров, са упълномощили адвокат Христо Коев от ВтАК да представлява децата във връзка с защита на правата им като пострадА. от смъртта на баща им М. М. при ПТП от 23.09.2018г., включително да сключи споразумение със застрахователя за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за всяко дете и да получи договорените обезщетения в брой или по лична банкова сметка. Съдът е счел, че със споразумения, сключени на 23.05.2019 г. между застрахователя и адвокат Коев, е постигнато съгласие на всяко от децата - К. и А. К.и да се плати на няколко вноски обезщетение в размер на сумата от по 45 000 лв. за компенсиране на неимуществените вреди, претърпени в резултат на смъртта на баща им. Отчел е, че съгласно представените платежни нареждания с три превода - на 18.06.2019г., 20.07.2019 г. и 20.08.2019 г. по сметка на адвокат Коев застрахователното дружество е заплатило общо сумата от 90 000 лв.

3

Апелативният съд е приел, че извършените от адвокат Коев волеизявления за определяне размера на обезщетенията и окончателно уреждане на отношенията по щетата с процесните споразумения не са породили вА.дно правно действие в правната сфера на децата. Счел е, че съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. 1 СК лицата, на които са възложени грижи за децата, не придобиват родителски права и задължения, а съгласно ал.

4 на същата разпоредба, те имат право и задължение да извършват правни действия за защита на личните права на детето, свързани със здравето, образованието и гражданското му състояние. Приел е, че лицата, при които децата са настанени по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето, изпълняват само по същество функции по даване на попечителско съдействие за правните действия на непълнолетните деца, но защитата на правата на децата във връзка със заплащане на обезщетения от настъпило застрахователно събитие не са сред изключенията, предвидени в закона. Съдът е счел, че тъй като бабата и дядото по майчина линия, при които децата са били настанени по административен, и впоследствие по съдебен ред на основание чл. 28 ал. 1 от Закона за закрила на детето, нямат качеството на настойници, сключеното от тях споразумение със застрахователя не обвързва вА.дно децата.

Въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че следва да се приспадат като получени въз основа на споразуменията парични суми в размер на по 45 000 лв. от размера на дължимите на всяко от децата застрахователни обезщетения, тъй като освен липсата на вА.дно правно действие на споразуменията, не е доказано и паричните суми да са постъпили по личните банкови сметки на децата съгласно изискванията на чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014 г., за да се теглят при спазване на чл. 130 ал. 3 от СК, или сумите да са изразходвани за задоволяване на нуждите на децата. С така изложените мотиви след частична отмяна на акта на ОС, е присъдил допълнително обезщетение на всяко от двете деца в размер на по 21 000 лв., след отчитане на 50% съпричиняване, като е потвърдил решението в останалата обжалвана част.

Настоящият съдебен състав намира, че не са нА.це предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е нА.це вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е нА.це някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Първият поставен от касатора въпрос, дА. съдът следва да отчита 4 получените суми по споразуменията, ако не са оспорени от ищците, не се явява обуславящ и не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Апелативният съд не е приел, както е и съответно на данните по делото, че липсва оспорване от страна на ищците, а напротив, че още със становището им по отговора на исковата молба споразуменията със застрахователя са оспорени като нищожни, с твърдения, че не са породили правни последици.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47de625f-d9e6-4d27-8c05-6c1bacd956b9