Решение № 146 от 19.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Б., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810101982 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „*“ ЕООД, гр. С., ЕИК: *, бул. „Р.“ № *, срещу К. Х. П., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“ № *,вх.*, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищцовото дружество е било доставчик на В и К услуги на територията на общ. Б., а К. Х. П. – ползвател на тези услуги в обект в гр. Б., ж. к. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *, който не е бил заплащал за това от 2019 г. досега, вкл.

С уточнителна молба от 02.02.2026 г. ищецът твърди, че в негова полза съществува вземане за сумата от 1 629.10 лв. (832.95 евро) за периода от 23.04.2019 г. до 15.05.2025 г., и законна лихва в размер на 608.25 лв. (310.99 евро) 30.06.2019 г. до 04.07.2025 г.; за разликата на главницата над 1 629.10 лв. до първоначално предявения размер от 1 634.09 лв. и за разликата на законната лихва над 608.25 лв. до първоначално предявения размер от 608.90 лв. се прави отказ. С оглед на изложеното ищецът моли БРС да приеме за установено по чл.

422 ГПК, че ответникът му дължи сумата от 1 629.10 лв. (832.95 евро) за периода от 23.04.2019 г. до 15.05.202025 г., представляваща главница за доставка на В и К услуги; и законна лихва върху главницата в размер на 608.25 лв. (310.99 евро) 30.06.2019 г. до 04.07.2025 г.: чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Претендират се и разноски

В отговор на ИМ ответникът възразява, че дългът му е погасен по давност.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

В ищцовото дружество е открита партида на ответника за обект в гр. Б., ж. к. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *, по който от 23.04.2019 г. до 15.05.2025 г. не е заплащано нищо от ответника. Ищецът не е предприел никакви действия за събирането на вземането му до 14.07.2025 г., когато е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д.

№ 790/2025 г. на РС – Тетевен, по което пък длъжникът е подал възражение по чл. 410 ГПК 1 и е било образувано настоящото исково дело.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с УИ на „*“ ЕООД, гр. С., ЕИК: *, бул. „Р.“ № *, срещу К.

Х. П., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“ № *,вх.*, ет. *, ап. *, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца чл. 422 ГПК сумата от 1 629.10 лв. (832.95 евро) за периода от 23.04.2019 г. до 15.05.2025 г., представляваща главница за доставка на В и К услуги до обект в гр. Б., ж. к. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *; и законна лихва върху главницата в размер на 608.25 лв. (310.99 евро) 30.06.2019 г. до 04.07.2025 г.: чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ответникът възразява, че вземането на ищеца е погасено по давност: чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По доказателствената тежест съдът намира, че, за да е основателен така предявеният иск, ищецът трябва да докаже, че между него и ищецът е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът доставя В и К услуги срещу възнаграждение, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията му за възнаграждение за периода от 23.04.2019 г. до 15.05.202025 г.: чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Основателността на вземането законна лихва зависи от доказването на изискуемо вземане, което не е погасено: чл. 86, ал. 1 ЗЗД. (За последното обстоятелство тежестта на доказване съотв. се носи отново от ищеца.) Ответникът трябва да докаже, че е изтекъл три годишния давностен период по чл.

111, б. „в“ ЗЗД.

Съдът е указал на страните, че след като ответникът признава иска по фактите и правото, всички факти са безспорни.

В настоящия случай съдът намира, че между страните съществува облигационно отношение във вр. с предоставянето на В и К услуги между страните в обект в гр. Б., ж. к.

„С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *, по който от 23.04.2019 г. до 15.05.2025 г. не е заплащано нищо от ответника, но и до 14.07.2025 г. кредиторът (ищецът) не е предприемал никакво действие за събиране на вземането си. Следователно с изтичането на три годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД са погасени всички вземания за главница и законна лихва на ищеца за отчетния период от 23.04.2019 г. от до 25.05.2022 г., вкл. УИ се явява основателен за вземанията за главница и за лихва за периода от 22.06.2022 г. до 15.05.2025 г., вкл., което ще рече, че ищецът има вземане за сумата от 792.07 лв. (404.98 евро) за главница и от 189.16 лв.

(96.72 евро) за законна лихва; за разликата над тази сума УИ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а именно за 23.04.2019 г. до 25.05.2022 г. за сумата от 837.03 лв.

(427.97 евро) за главница и сумата от 419.09 лв. (214.28 евро) за законна лихва По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът, но пропорционално на (не)уважената част от иска, а именно: в заповедното производство 22.94 евро за ДТ и 184.07 евро за адвокатско възнаграждение, в исковия процес 22.94 евро за ДТ, 184.07 евро за адвокатско възнаграждение, 10.23 евро за СУ, или всичко 424.25 евро, което съразмерно на уважената част е 186.67 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД, че К. Х. П., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“ № *,вх.*, ет. *, ап. *, дължи на „*“ ЕООД, гр. С., ЕИК: *, бул. „Р.“ № *, поради предоставянето на В и К услуги за обект в гр. Б., ж. к. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *, за от 22.06.2022 г. до 14.05.2025 г., от 792.07 л в . , 404 (четиристотин и четири) евро и 98 цента за главница и от 189.16 лв., 96 (деветдесет и шест) евро и 72 цента за законна лихва; като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за 23.04.2019 г. до 25.05.2022 г. за сумата от 837.03 лв., 427 (четиристотин и двадесет и седем) евро и 97 цента за главница и сумата от 419.09 лв., 214 (двеста и четиринадесет) евро и 28 цента, за законна лихва, като ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ (чл. 111, б. „в“ ЗЗД) и НЕОСНОВАТЕЛЕН (чл. 120 ЗЗД).

ОСЪЖДА К. Х. П. да плати на „*“ ЕООД сумата от 186 (сто осемдесет и шест) 2 евро и 67 цента за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3