Решение № 1851 от 01.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1851 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110110864 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу С. Е. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 2142.59евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 261.13евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 14.02.2025 г., 26.24евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, 5.82евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва предявените искове като 1 недопустими при твърдения, че ищецът не е отправил покана за доброволно плащане на претендираните суми преди завеждане на делото.

Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че в процесния имот не е консумирана топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № 5****, представляващ ап. 13, находящ се в /адрес/.

От приложените на л. 93 писмо от Столична община и на л. 94 копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища се установява, че на 13.08.1970г., правото на собственост върху процесното жилище е придобито от Р.Ц.И., ЕГН **********

От приложеното на л. 88 по делото удостоверение за наследници се установява, че същата е починала на 01.07.2013г., като е оставила за свои наследници синовете й 2

П. Е. С. и ответника С. Е. С..

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, респективно през исковия период ответникът С. С. е бил носител на правото на собственост на ½ идеална част от жилището, поради което същият отговаря за половината от дължимите се суми.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва три входа А, Б и В, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че през исковия период в жилището е имало един радиатор с монтиран ИРРО в помещения стая и щранг – лира в баня и коридор без техническа възможност за монтаж на уред, като за периода 22/23 не е осигурен достъп, достъп не е осигурен и за периода 23/24, като за двата отчетни периода има служебно начислена ТЕ на база инсталирана мощност. Вещото лице е стигнало до извода, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба Е РД-04-1/12.03.2020г.

От представените от „Д.“ Е. /с предишно наименование „Б.Б.“ ООД/ документи се установява, че дружеството е извършило дялово разпределение през исковия период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че дължимите се суми за топлинна енергия – 4190.54лв. и дялово разпределение 51.33лв. не са заплатени.

По изложената аргументация и като съобрази, че ответникът отговаря за ½ от задълженията, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни за сумите както следва: 1071.29евро – доставена топлинна енергия и 13.12евро – дялово разпределение, като над уважената част до максимално предявените размери, претенциите се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, приложение намират Общите условия от 2016г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но незаплатена топлинна енергия е 262.54евро, исковата претенция е заявена за сума в по-малък размер 261.13евро., като ответникът отговаря за половината от задължението, респективно претенцията се явява основателна за сумата от 130.56евро, над тази сума до максимално предявения размер искът е неоснователен.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна.

По разноските:

3

Предявени са искови претенции в общ размер на 2435.78евро, уважената част е в размер на 1214.98евро, респективно отхвърлената част е в размер на 1220.81 евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.

На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1068.30 евро / от които държавна такса - 162.50евро, юрисконсултско възнаграждение - 100.00 евро, 409.04 евро - депозит вещи лица и 396.76 евро – депозит особен представител/ На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 532.87 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1071.29 евро стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. до обект с абонатен № 5****, представляващ ап. 13, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 25.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата, 130.56 евро- – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 14.02.2025 г. и 13.12 евро - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 1071.29 евро , иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта за сумата от 130.57евро, иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 13.12евро и иска за сумата от 5.82евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 532.87 евро – разноски с оглед уважената част на исковете.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ Е..

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________