Решение № 7531 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7531 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Василена Дранчовска

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100513497 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца М. А. Г.-Д. срещу решение № 15828 от 19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 46601/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Г. А. А. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на клеветнически твърдения, съдържащи се в молба от 11.08.2023 г. до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп. д. № 77/2023 г.

Във въззивната жалба на ищеца са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства и е определил твърде занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не отговаря на критерия за справедливост. Въззивницата намира, че присъденият размер на обезщетението не е достатъчен, за да послужи за обезвреда на всички претърпяни от ищцата негативни последици от противоправното деяние на ответника, като същевременно не би могъл да изпълни санкционната функция на обезщетението. Поддържа, че и към настоящия 1 момент интензитетът на негативните емоции е все така силен, а влошаването на здравословното й състояние с повишено кръвно налягане и аритмия се установявало несъмнено от събраните гласни доказателства. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият Г. А. А. не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи и следното:

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните клеветнически изявления, съдържащи се в негова молба от 11.08.2023 г. до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп. д. № 77/2023 г. Предвид обжалването на първоинстанционното решение само от ищцата, същото е влязло в сила в частта, с която предявеният иск за обезщетение за претърпените от М. Г. неимуществени вреди от описаното деяние е уважен за сумата от 500 лв. Следователно, към настоящия момент между страните е налице сила на пресъдено нещо, че в молба от 11.08.2023 г., подадена до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп.д. № 77/2023 г., Г. А. А. е заявил, че М. Г. – Д. е лишена от право на юридическа деятелност от 24.04.2023 г., както и че посоченото изказване представлява виновно противоправно поведение – клевета, в причинна връзка с която ищцата е претърпяла неимуществени вреди, т.е. предявеният иск се явява доказан по основание, като единственото спорно обстоятелство остава какъв е справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение.

2

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

От събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Д.Д., съпруг на ищцата, се установява, че М. Г. е много чувствителна, държи на достойнството и честта си и е приела негативно изказванията на ответника по неин адрес, че е била лишена от права да бъде ЧСИ, като 4-5 дни е вдигала кръвно налягане и е страдала от аритмия и безсъние, респ. наложило й се е няколко пъти да посещава личния си лекар, за да й предпише лекарства, с които да овладее здравословното си състояние. Същевременно, свидетелят изяснява, че ответникът Г. А. е написал посочените клевети за лишаване на ищцата от юридическа деятелност по много дела, които са водени между страните – не само по процесното изп. дело № 77/2023 г. при ДСИ в Царево, но и по изп. дело № 1002/2022 г., по дела във ВКС, в Апелативен съд – Бургас, в Окръжен съд – Бургас, в Районен съд- Бургас и в Районен съд – Царево, поради което тези клевети са достигнали до всички съдии и държавни съдебни изпълнители в района.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви, като житейски логично е съпругът на ищцата като неин най-близък човек да е станал пряк наблюдател на преживените от нея негативни реакции на изнесената от ответника клеветническа информация. Ето защо при преценка за справедливия размер на дължимото обезщетение следва да се отчете значителната чувствителност на ищцата по отношение на твърденията й за лишаване от права на ЧСИ, претърпяното влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в повишено кръвно налягане, аритмия и безсъние, но за кратък период от време от едва 4-5 дни (проявлението на тези вреди към настоящия момент остава недоказано, въпреки възражението на въззивницата в този смисъл), характера на противоправното деяние, степента на унижение и накърняване на доброто име на ищцата, съдържаща се в използваното позорно изявление, което касае единствено професионалните й качества, както и ограничения кръг от лица, пред който са изнесени тези факти (процесното деяние касае една единствена молба, адресирана само до държавен съдебен изпълнител в гр. Царево, която евентуално е станала достояние на ограничен кръг съдии от районния и окръжния съд в района).

От друга страна, следва да се съобрази обстоятелството, че негативните емоционални преживявания на ищцата са причинени не само от процесните изказвания на ответника, съдържащи се в молбата от 11.08.2023 г. до ДСИ при РС – гр. Царево, но и от други идентични обвинения, отправени към нея от ответника по други изпълнителни и съдебни дела, като предвид сходния период на извършване на тези деяния претърпените от М. Г.

3 неимуществени вреди не биха могли да бъдат разграничени. Останалите противоправни деяния на Г. А. обаче не са част от основанието на предявения в настоящото производство иск (същият касае обезщетяване на вредите единствено от цитираната молба от 11.08.2023 г. до ДСИ в гр. Царево) и не могат да бъдат съобразявани при определяне на размера на дължимото обезщетение. Същевременно следва да се отчете и фактът, че установените неимуществени вреди, изразяващи се в повишено кръвно налягане, аритмия и безсъние, обичайно настъпват в причинна връзка с подобни стресови ситуации, но не е изключено да са причинени и от други негативни изживявания, случили се на ищцата в същия период, като в този смисъл причинната връзка на тези вреди единствено с процесното деяние не е доказана пълно и главно. В допълнение и във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД цели единствено постигане на обезвреда за реално претърпени от ищеца вредни последици и няма санкционен характер за извършителя – същото не е наказание по смисъла на Наказателния кодекс за извършеното противоправно деяние, поради което при определяне на размера му съдът не следва да изхожда от твърдяната от ищцата цел за наказване на ответника.

С оглед на изложеното и при съобразяване на всички установени обстоятелства в тяхната съвкупност, настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата от процесното противоправно деяние на ответника неимуществени вреди се равнява на сумата от 500 лв., за която предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. (след допуснатото по искане на ищцата изменение на иска чрез намаляване на размера му в първоинстанционното производство) следва да се отхвърли. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на съдебния акт относно приетите за установени противоправни деяния на ответника (единствено изказването, че ищцата е била „лишена от юридическа деятелност“, като в останалата част на съдържанието на молбата първоинстанционният съд е приел, че не се съдържат други клеветнически твърдения), поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора предвид неоснователността на подадената от ищцата въззивна жалба ответникът има право на сторените от него във въззивното производство разноски, но предвид липсата на доказателства такива да са направени, съдът не дължи присъждането им.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15828 от 19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 46601/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Г.-Д., ЕГН 4

**********, срещу Г. А. А., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на клеветнически твърдения, съдържащи се в молба от 11.08.2023 г. до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп. д. № 77/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5