Решение № 290 от 13.05.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Враца, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. И. при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от И. Цв. И. Гражданско дело № 20231420103018 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на И. А. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу Я. П. Я. с адрес гр. ***** и „Ацесс груп агро“ ЕООД с ЕИК 204701958, седалище и адрес на управление с. Три Кладенци, ***.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 26/36 идеални части от всеки от процесните имоти по силата на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 89, т. IX, рег. № 7877, дело № 1132/2021 г. на нотариус А. В. с рег. № 770, договор за продажба, за който е съставен нотариален акт № 90, т. IX, рег. № 7878, дело № 1133/2021 г. на нотариус А. В. с рег. № 770 и договор за продажба, за който е съставен нотариален акт № 177, т. IX, рег. № 8201, дело № 1211/2021 г. на нотариус А. В. с рег. № 770, че на 27.04.2023 г. е сключил договор за аренда, по силата на който е предоставил под аренда двата процесни поземлени имота за срок от пет стопански години, считано от стопанската 2023/2024 г. до стопанската 2028/2029 г., че договор от 10.12.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Я. П. Я. и „Ацесс груп агро“ ЕООД дотолкова накърнява изискванията за еквивалетност на насрещните престации, че по този начин са накърнени добрите нрави и договорът е нищожен, при евентуалност поддържа, че договорът з анаем от 10.12.2020 не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като Я. П. Я. не притежава необходимите 50 % от собствеността за сключване на договор за срок над една година, както и твърди, че двата поземлени имота се владеят от ответника „Ацесс груп агро“ 1

ЕООД.

При така изложените фактически твърдения ищецът е предявил срещу ответниците при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и предявен при условията на кумулативност с всеки един от евентуалните установителни искове осъдителен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), като се иска от съда да обяви за нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави договор от 10.12.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Я. П. Я. и „Ацесс груп агро“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4833/10.12.2020 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. рег. № 6108/11.12.2020 г., акт 241, т. 6, с който са отдадени под наем поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Т. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18953/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като последното изменение, засягащо имота е от 19.10.2021 г., представляващ ливада с площ 5100 кв.м. в местността „М.“, трета категория земя и поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Т. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-953/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като последното изменение, засягащо имота е от 19.10.2021 г., представляващ нива с площ 31804 кв.м. в местността „Плуговините“, четвърта категория земя, евентуален иск за обявяване на нищожността на същия договор за наем за срока му на действие след 10.12.2023 г. поради противоречие със закона – чл. 4а, ал.

2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и иск за признаване за установено спрямо ответника „Ацесс груп агро“ ЕООД, че ищецът е собственик на 26/36 идеални части от всеки от двата имота, отдадени под наем с горепосочения договор от 10.12.2020 г. и за осъждане на ответника „Ацесс груп агро“ ЕООД да предаде на ищеца владението върху 26/36 идеални части от всеки от процесните имоти.

Ищецът претендира разноски.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответниците Я. П. Я. и „Ацесс груп агро“ ЕООД не са подали писмен отговор и не са взели становище по исковете.

С протоколно определение от 18.04.2024 г. съдът отхвърли на основание чл. 239, ал. 3 от ГПК искането на пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу двамата ответници и продължи разглеждането на делото по общия ред.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

С договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 89, т. IX, рег. № 7877, дело № 1132/2021 г. на нотариус А. В. с рег. № 770, ищецът И. И. е придобил 1/36 идеална част от имот с идентификатор *** и 1/36 идеална част от имот с идентификатор ***.

С договор за продажба, за който е съставен нотариален акт № 90, т. IX, рег. № 7878, дело № 2

1133/2021 г. на нотариус А. В. с рег. № 770, ищецът е придобил придобил 5/12 идеални части от имот с идентификатор *** и 5/12 идеална част от имот с идентификатор ***, а с договор за продажба, за който е съставен нотариален акт № 177, т. IX, рег. № 8201, дело № 1211/2021 г. на нотариус А. В.с рег. № 770, ищецът е придобил 5/18 идеални части от имот с идентификатор *** и 5/18 идеални части от имот с идентификатор ***. По този начин ищецът е станал собственик на общо 26/36 идеални части от имот с идентификатор *** и 26/36 идеални части от имот с идентификатор ***.

Видно от решение № 236 от 14.09.1994 г., постановено по преписка № 4182/20.01.1992 г. на Поземлена комисия гр. В., удостоверение за наследници с изх. № 74/08.09.2021 г. на Кметство с. Т. К., община В. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 75/08.09.2021 г. на Кметство с. Т. К., община В., ответникът Я. Я. по силата на наследствено правоприемство от общата наследодателка Е. К. Ч. (К. К. Ч.) е станал собственик на 5/36 идеални части от имот с идентификатор *** и 5/36 идеални части от имот с идентификатор ***.

С договор за аренда от 27.04.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. В. с вх. рег.

№ 2497/02.05.2023 г., ищецът И. И. е отдал под аренда на „Ив-Ан-Ланд“ ООД с ЕИК 206922962 имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** за срок от пет стопански години, считано от 2023/2024 г. до 2028/2029 г. (т.е. от 01.10.2023 г. до 01.10.2028) срещу арендна цена от 60,00 лева на декар.

С договор от 10.12.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между и „Ацесс груп агро“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4833/10.12.2020 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр.

Враца с дв. вх. рег. № 6108/11.12.2020 г., акт 241, т. 6, ответникът Я. П. Я. е отдал под наем на другия ответник „Ацесс груп агро“ ЕООД имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2030 г., при наемна цена от 30,00 лева на декар.

Видно от приложените на л. 87-88 от делото в заверен препис договори за наем на земеделска земя, „Ацесс груп агро“ ЕООД е отдало под наем на Д. Е. Р. от гр. С. имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** за срок от две стопански години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. и от 01.10.2023 г. до 01.10.2024 г., при наемна цена от 40,00 лева на декар.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза съдът приема за установено, че средната наемна цена на имот с идентификатор *** е както следва: 40,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г. и 50,00 лева на декар за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г., средната наемна цена на имот с идентификатор *** е както следва: 30,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г. и 40,00 лева на декар за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както и че двата процесни имота са включвани в масив за обработване за кампании 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и че те са заявявани по схеми и мерки за директни плащания за кампании 2020 г., 2021 3 г., 2022 г. и 2023 г.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от ЗЗД. По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK). Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение (в този смисъл е определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. дело № 4277/2008 г., I г.о.). Според правната теория нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила (проф. В. Т., „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ“, стр. 254). Най-типичната форма на увреждане е нееквивалентността на престациите, като доводи за такова засягане на имуществените интереси на наемодателя по договор от 10.12.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Я. П. Я. и „Ацесс груп агро“ ЕООД (съответно засягане на имуществените интереси на ищеца И. И., в качеството на собственик на 26/36 идеални части от процесните имоти) се излагат и от ищеца в настоящото производство. Съгласно договора за наем ответникът Я. П. Я. е отдал под наем на другия ответник „Ацесс груп агро“ ЕООД имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2030 г., при наемна цена от 30,00 лева на декар. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че средната наемна цена на имот с идентификатор *** е както следва: 40,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г. и 50,00 лева на декар за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г., а средната наемна цена на имот с идентификатор *** е както следва: 30,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г. и 40,00 лева на декар за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г. При тези обстоятелства съдът счита, че не може да бъде обоснован извод за нееквивалентност на престациите, увреждаща интересите на наемодателя по горепосочения договор за наем. За да е налице такова увреждане, пазарната наемна цена на двата процесни имота следва значително (т. е. в пъти) да надвишава договорната наемна такава (в този смисъл са: решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. дело № 136/2009 г., І г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1208/2009 г., ІІІ г.о., п о чл. 290 ГПК и др.), а в разглеждания случай е налице по-скоро незначителна разлика между пазарната цена и договорната наемна такава.

4

С оглед изложеното главният иск по чл. 26, изречение 1, хипотеза 3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД. С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по този иск. За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че сключеният договор за наем на земеделска земя противоречи на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В исковата молба са изложени доводи, че договор от 10.12.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Я. П. Я. и „Ацесс груп агро“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4833/10.12.2020 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. В. с дв. вх. рег. № 6108/11.12.2020 г., акт 241, т. 6 е нищожен поради противоречие с чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът Я. Я. не притежава необходимите 50 % от собствеността за сключване на договор за наем на земеделска земя над три години. Съгласно приетата от съда фактическа обстановка ответникът Я. Я. е собственик на 5/36 идеални части от процесните имоти, т.е. на по-малко от 25 % от същите.