Решение № 18031 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18031 гр. С., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110111405 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в гр. С., район В., ж. к.

„***********”, ул. „*************” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., ЕГН **********, пълномощниците й юр. М.М. и адв. Пр.В., със съдебен адрес в гр. С., ул.

„*********“ № 22, ет. 2, ап. 3 против Т. Б. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 20, вх. З, ет. 4, ап. 137.

Твърди се в исковата молба, че на 01.08.2019 г. между „Ти Би Ай Банк “ ЕАД, като кредитор, и Т. Б. В., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 7001020***, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата в заем сумата от 3 359,94 лв. (три хиляди триста петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), а Т.

В. се е задължила върне сумата с включен годишен процент на разходите по кредита в размер на 4 845,74 лв. (четири хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки). Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 05.02.2022 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 5-то число на месеца.

Заемополучателят не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски крети, поради което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предявило вземането си срещу Т. В. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 33658 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за незабавно изпълнение № 19819 от 12.07.2022 г. е разпоредено длъжникът Т. Б. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 20, вх. З, ет. 4, ап. 137 да заплати на кредитора “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131***023, седалище и адрес на управление – град С., п.к. 1421, район „*********”, ул. „***********” № 52-54, представлявано заедно от Изпълнителните директори – А.Ч.Д. и Н.Г.С., сумата от 4 488,56 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), дължима по Договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги към 09.06.2022 г., от която а) 2 611,47 лв. (две хиляди шестстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; б) 904,43 лв.

(деветстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 1

05.12.2020 г. до 05.05.2022 г. и в) 972,66 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 09.06.2022 г., както и сумата от 139,77 лв. (сто тридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника от съдебния изпълнител с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 15.11.2022 г. В едномесечния срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК – на 28.11.2022 г. длъжникът депозира възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което с разпореждане № 10500 от 17.01.2025 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

След издаване на заповедта за незабавно изпълнение по частно гражданско дело № 33658 по описа за 2022 г., с договор за продажба на вземания, сключен на 25.04.2024 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество пакет от вземания, включително и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Т. Б. В. договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. Прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника – ответницата по делото.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване спрямо ответницата, че дължи сумата от заплащане на сумата от 4 488,56 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), дължима по Договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги към 09.06.2022 г., от която а) 2 611,47 лв. (две хиляди шестстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; б) 904,43 лв. (деветстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 05.05.2022 г. и в) 972,66 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 09.06.2022 г.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния й представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че не е доказано сключването на договора за кредит, от който ищецът черпи права, тъй като липсват доказателства ответницата да е получила заетата парична сума. Прави възражение за недействителност на клаузата на чл. 7.1. от договора, както и на целия договор. Уговорката на чл. 7.1., с която е регламентирано задължение за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, е в противоречие на чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ответницата твърди, че не всички разходи по договора (застрахователните премии) са включен в обявения ГПР, поради което същият е по-голям от допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

С отогвора ответницата не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата представя пимено становище, с което поддържа направените в отговора възражения. Не прави доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2019 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор, и Т. Б. В., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 7001020***, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата в заем сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева). Страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва, като 2 годишния лихвен процент е в размер на 30,56 %. При просрочие на погасителна вноска, кредитополучателят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва. Съгласно т. 7 от договора за потребителски кредит, в общия размер на кредит са включени застрахователни премии в размер на 499,95 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 359,99 лв.

Така цялото задължение по договора възлиза на сумата от 4 845,74 лв., включващо главница, договорна лихва и застрахователни премии. Същото е платимо на 30 погасителни вноски по161,53 лв., като падежът на последната е на 05.02.2022 г.

В съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г. е изслушано и прието заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че паричната сума от 2 500 лв. е усвоена от кредитополучателя Т. В.. Уточнява, че главницата по договора е в размер на 3 359,94 лв., като в нея са включени застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска. Според вещото лице ответницата е заплатила в периода от 01.08.2019г. до 12.07.2022г. сума от 1 560,71 лева (797,98 евро). С така платената сума е погасена главница в размер на 748,47 лв., договорна лихва в размер на 780,19 лв. и наказателна лихва за забава в размер на 32,05 лв. Вещото лице сочи, че непогасените задължения по договора за кредит са както следва: главница в размер на 2 611,47 лв., договорна лихва в размер на 904,43 лв. и лихва за забава в размер на 972,66 лв.

„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предявило вземането си срещу Т. В. по реда на чл. 417 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 33658 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за незабавно изпълнение № 19819 от 12.07.2022 г. е разпоредено длъжникът Т. Б. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 20, вх. З, ет. 4, ап. 137 да заплати на кредитора “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131***023, седалище и адрес на управление – град С., п.к. 1421, район „*********”, ул. „***********” № 52-54, представлявано заедно от Изпълнителните директори – А.Ч.Д. и Н.Г.С., сумата от 4 488,56 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), дължима по Договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги към 09.06.2022 г., от която а) 2 611,47 лв. (две хиляди шестстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; б) 904,43 лв.

(деветстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 05.05.2022 г. и в) 972,66 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 09.06.2022 г., както и сумата от 139,77 лв. (сто тридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадените в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 664 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител С.А., рег. № *** и район на действие – Софийски градски съд.Заповедта е връчена на длъжника от съдебния изпълнител с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 15.11.2022 г. В едномесечния срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК – на 28.11.2022 г. длъжникът депозира възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което с разпореждане № 10500 от 17.01.2025 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

С договор за продажба на вземания, сключен на 25.04.2024 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество пакет от вземания, включително и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Т. Б. В. договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. Прехвърлянето на вземането е съобщено на ответницата на 11.06.2024 г. по делото.

3

Съдебно – счетоводната експертиза не установява погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. след образуването на заповедното и изпълнителното производства и след цедирането на вземането.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за допустими и частично основателни, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 33658 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено заявлението на „Ти Би ай Банк“ АД и със заповед за изпълнение на парично задължение № № 19819 от 12.07.2022 г. е разпоредено длъжникът Т. Б. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 20, вх. З, ет. 4, ап. 137 да заплати на кредитора “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131***023, седалище и адрес на управление – град С., п.к. 1421, район „*********”, ул. „***********” № 52-54, представлявано заедно от Изпълнителните директори – А.Ч.Д. и Н.Г.С., сумата от 4 488,56 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), дължима по Договор за потребителски кредит № 7001020*** от 01.08.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги към 09.06.2022 г., от която а) 2 611,47 лв. (две хиляди шестстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; б) 904,43 лв.