Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 740 от 06.12.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 577/2024
Вид
Определение № 740
Подписан
06.12.2024
В сила
06.12.2024
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 06.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000577 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 5637/13.11.2024г. на Н. М. Г. и П. Д.

Г . , подадена чрез адв. В. П., срещу определение № 739/25.10.2024г., постановено по гр. д. № 150/2024 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и се иска отмяната му от въззивния съд по съображения за неправилност на дадените указания по чл. 129, ал. 1 ГПК . В евентуалност, страната твърди обективни причини за неизпъленението и представя писмени доказателства в подкрепа на това твърдение.

В законоустановения едноседмичен срок е подаден отговор от насрещната страна „ЕОД Матрикс“ ЕООД, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана от окръжния съд и подлежи на разглеждане по същество.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията на жалбоподателя във 1 връзка с изложените оплаквания във връзка със становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 150/2024 г. по описа на ШОС е образувано по искова молба на Н. М. Г. и П. Д. Г., с която е предявен установителен иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 439 ГПК. Ищците (съпрузи) твърдят в исковата молба, че са длъжници по изп. дело № 328/2013г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист в негова полза срещу ищците (като длъжници) по ч. гр. д. № 104/2023г. по описа на РС– гр. Велики Преслав. В хода на образуваното принудително изпълнение взискателят е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което обстоятелство е обоснована пасивната процесуална легитимация на ответника. С петитума на исковата молба се търси приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника следните суми: 37 981.79 швейцарски франка, представляваща главница по издадения изпълнителен лист, лихва в размер на 6615.22 швейцарски франка, както и сумата от 1436.02 лв., представляваща разноски заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 1392.91 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция, както и че задълженията, описани в издадения в полза на банката (цедиран на ответника) изпълнителен лист, са погасени поради изтекла давност.

Последвали са няколко разпореждания на първата инстанция, с които исковата молба е оставяне без движение и на страната са давани указания за изправяне на констатирани нередовности на сезирането.

За изпълнение на разпореждане № 351 от 08.07.2024 г., ищецът с молба от 26.07.2024 г., е поискал издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ Я.Д., рег. № 774, с което страната да се снабди с удостоверение от ЧСИ за актуалния към 03.04.2024 г. размер на дълга по процесното изпълнително дело. С молбата е отправено и искане за удължаване на предоставения срок за изпълнение на дадените от първата инстанция 2 указания.

С молба от 09.08.2024 г., ищецът е уведомил съда, че е възпрепятстван да изпълни дадените му указания, тъй като не получава необходимото съдействие от страна на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, поради което не успява, в дадения му срок, да се снабди с удостоверение от съдебния изпълнител за размера на актуалния към момента дълг. В същата молба е отправено искане по чл. 192 ГПК, с оглед поведението на съдебния изпълнител, да бъде задължено това трето за производството лице да представи преписката по процесното изпълнително дело, както и информация, свързана с размера на задълженията към настоящия момент.

С обжалваното определение съдът приел, че ищецът не е привел исковата молба съобразно изискванията за редовност и поради неизпълнение на дадени му указания производството по оставената без движение искова молба е прекратено и същата е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Преди всичко, въззивният състав намира за необходимо да посочи, че последователна и константна е практиката на касационната инстанция, че на изпълнение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК подлежат само законосъобразните указания, с които исковата молба на страната е оставена без движение, както и че въпросът за правния интерес е такъв по допустимостта на производствоточл. 130 ГПК, а не по редовността на исковата молба- чл. 129 ГПК.

По въпроса за правния интерес от предявяване отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, следва да се има предвид, че в съдебната практика /определение по ч. т. д. № 577/2009 г. на ВКС , II т. о. и определение по ч. т. д. № 2331/2019 г. на ВКС , II т. о/ и в правната теория се приема, че искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал.

1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 3 изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Така според приетото в определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС , І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира по всяко време изпълнително производство. Перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, (която се твърди в случая), не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Съответно следва да се прави разлика между прекратяване образуваното изпълнително производство и неговото приключване. В случая е безспорно, че производство по принудителното изпълнение е висящо, така че въпросът за правния интерес не следва да бъде поставян, той е налице за ищците.

В исковата молба и в последвалите уточнителни молби ищците са заявили размер на исковата си претенция, посочили са и частите на вземането, които формират тази претенция. Въпросът дали по изпълнителното дело са постъпили суми от предприети изпълнителни действия въз основа на наложени обезпечителни мерки, съответно дали и в какъв размер има погасявания на дълга, е въпрос по основателността на исковата претенция, който следва да бъде съобразен и обективиран в акта, с който съда ще се произнесе по спора.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на 4 ответникът е да установи, че правото на принудително изпълнение съществува. Неправилни са изводите на първостепенния съд, че следва да се приложи санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК., поради липса на правен интерес, който е въпрос по допустимостта на производството- чл. 130 ГПК, а не по редовността на исковата молба. С твърденията за погасителна давност длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение в максимален обем. Чл. 118 ЗЗД не се прилага при принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, респ. твърденията за събрани и преведени по изпълнителното дело суми на взискателя не сочат на различна (по-ниска) цена на отрицателния установителен иск (в този смисъл напр. определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК).

По тези съображения въззивният съд намира, че неправилно първостепенният съд е приел, че след като ищците не са уточнили евентуално събрани по принудителното изпълнение суми, исковата молба е нередовна и подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Поради проиворечивите правни изводи на двете съдебни инстанция по редовността на исковата молба, по която е образувано производството по гр. д.

№ 150/2024г. по описа на ШОС, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 739 от 25.10.2024г., постановено по гр. д. № 150/2024г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е върната като нередовна искова молба, подадена от Н. М. Г. и П. Д. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с приложенията, и производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствентие действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6