Решение № 5350 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5350 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20241100507190 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 10945/21.05.2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р *******, чрез юрк. И.Н., срещу Постановление от 07.05.2024 г. по изп. № 221/2024 по описа на ЧСИ А.П., peг. № 849, район на действие СГС, с което СИ е отказал изменение на постановление за приемане на разноски по изпълнението.

Жалбоподателят твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като упълномощения от взискателя адвокат е подал единствено молба за образуване на изп. производство, но други действия не са извършвани. Цитира практика на СЕС и поконкретно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Искането му към съда е да отмени обжалваното постановление. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело – С.Л.Г., е депозирал отговор в законоустановения срок, в който заявява доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че адв. възнаграждение е в минимален размер и не подлежи на редукция.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

1

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20248490400221 е образувано на 19.04.2024 г. в кантората на ЧСИ А.П. с peг. № 849 въз основа на Изпълнителен лист № 9376, издаден на 15.04.2024 г. от СРС, 178 с-в, с взискател С.Л.Г. и длъжник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

На 24.04.2024 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7497/19.04.2024 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на дълга, а именно: 14,87 лв. – разноски по гражданско дело, 5 лв. – ДТ за издаване на изп.лист, 200 лв. лева за адвокатско възнаграждение по изп.дело; 72 лв. – разноски по изпълнението и 26,39 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 19.04.2024 г. на длъжника е наложен запор върху вземанията му в банка „ОББ“ АД.

На 24.04.2024 г. е постъпило писмо от „ОББ“ АД, с което ЧСИ А.П. е уведомен, че сумата 318,26 лв. е изцяло преведена на 19.04.2024 г.

На 02.05.2024 г. длъжникът е депозирал възражение по изп. дело срещу размера на адв. хонорар.

С обжалваното Постановление от 07.05.2024 г. ЧСИ А.П. е отказал да измени приетия по делото адв. хонорар.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния 2 представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че приетото адв .възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на 200 лв., като според съда същото отговаря на изискванията на чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 10945/21.05.2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р *******, чрез юрк. И.Н., срещу Постановление от 07.05.2024 г. по изп. № 221/2024 по описа на ЧСИ А.П., peг. № 849, район на действие СГС, с което СИ е отказал изменение на постановление за приемане на разноски по изпълнението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3