Решение № 276 от 11.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502831 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. **** с адрес: гр. **** ул. „****, представлявана от ****, чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2782 от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 21053/2019 г. по описа на РС - **** XXV състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** ул. „Цар Иван Срацимир“ № 2А, офис 318, сумата от 1556,47 лева (Хиляда петстотин петдесет и шест лева и 47 ст.), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., разпределена по тримесечия както следва: 1) сумата от 72,12 лева за времето от 1 октомври до 31 декември 2016 г.; 2) сумата от 96,10 лева за времето от 1 януари до 31 март 2017 г.; 3) сумата от 152,62 лева за времето от 1 април до 30 юни 2017 г.; 4) сумата от 134,31 лева за времето от 1 юли до 30 септември 2017 г.; 5) сумата от 144,14 лева за времето от 1 октомври до 31 декември 2017 г.; 6) сумата от 125,54 лева за времето от 1 януари до 31 март 2018 г.; 7) сумата от 138,89 лева за времето от 1 април до 30 юни 2018 г.; 8) сумата от 138,90 лева за времето от 1 юли до 30 септември 2018 г.; 9) сумата от 190,06 лева за времето от 1 октомври до 31 декември 2018 г.; 10) сумата от 127,36 лева за времето от 1 януари до 31 март 2019 г.; 11) сумата от 136,42 лева за времето от 1 април до 30 юни 2019 г.; 12) сумата от 100,01 лева за времето от 1 юли до 30 септември 2019 г., ведно със законната лихва върху цялата главница от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 140, ал.1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. **** счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни 1 актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.

Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П. П. П. не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - **** редовно призована, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият П. П. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** ул. „****, срещу Областна дирекция на МВР – **** с адрес: гр. **** ул. „****, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 от З М В Р за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1583,12 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232,23 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в ОД на МВР - Варна. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време и е положил нощен труд от 1624 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1856,23 часа, или води до извънреден труд от 232,23 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1583,12 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд на длъжност старши полицай в Участък - Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР **** както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на 2 евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът П. П. П. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – **** както и че същият е бил със статут на държавен служител и е изпълнявал служебните си задължения на 12часови работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – **** за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 81 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 113 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 184 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 128 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 136 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 184 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 112 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 88 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. П. П. П. е положил общо 1642 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – **** брутно възнаграждение в общ размер на 1625,05 лева за разликата от 234 часа преобразуван нощен труд, като общата сума е разделена по тримесечия както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 72,12 лева; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 97,68 лева; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 152,62 лева; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 134,31 лева; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 158,73 лева; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 131,58 лева; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 138,89 лева; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 138,90 лева; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 190,06 лева; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 128,68 лева; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 176,93 лева; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 104,55 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - **** поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, 3 за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.