Решение № 1040 от 02.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: З. Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от З. Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203058 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор Охранителна полиция в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на З. Н. Р. на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 150,00 лева за нарушение по чл. 69, ал. 3 ЗМВР.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по съображения различни от изложените във въззивната жалба.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 28.03.2024 г. около 14,30 часа в град Пловдив, ул. „Напредък“ № 2, жалбоподателката Р. не се явява в 14,30 ч. след като е била редовно призована 1 по чл. 69, ал. 3 ЗМВР, без да има уважителна причина за това. Място на явяване – сградата на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.

Въз основа на изложената фактическа обстановка администрацията приела, че жалбоподателката е нарушила чл. 69, ал. 3 ЗМВР.

Съгласно ал. 1 на посочения член Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

Според текста на ал. 3 В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.

Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗМВР Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1 , след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв.

От внимателния прочит на гореизложеното, се установява, че както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП.

Това е така, тъй като, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и жалбоподателката да разбере в пълнота фактическите параметри на вмененото й нарушение.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.

В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.

От начина на описание на допуснатото нарушение по никакъв начин не става ясно нито за съда, нито за жалбоподателката кога същата е била призована по телефон, от кого, по какъв случай, включително липсва изложение на каквито и да било факти касаещи неотложността на същия.

Посочените обстоятелства са от съществено значение и с оглед преценката за това редовно ли е била призована жалбоподателката по телефон.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с 2 тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение.

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва. Точно такъв е и процесният случай.

В аспект на гореизложеното следва да се отбележи и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на 3 обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

По изложените съображение НП следва да се отмени.

По разноските:

4

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН би имала жалбоподателката. Доколкото обаче същата нито е изявила претенция за присъждане на разноски с въззивната жалба, нито реално е доказала заплащането на такива, то разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор Охранителна полиция в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на З. Н. Р., ЕГН ********** на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 150,00 лева за нарушение по чл. 69, ал. 3 ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5