Решение № 3015 от 13.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3015

Хасково, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260700557 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Я. Д. Я. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. Т. Т. от АК [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0346-000067 от 12.04.2026г. издадена от полицейски инспектор към РУ [община], при ОД МВР [област]/Т. С. С./.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на заповедта при наличие на съществени процесуални нарушения и на материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че обжалваната ПАМ е нищожна, тъй като нямало предписаните от закона реквизити и съдържание, липсвала нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване и разпоредените последици, както и поради това, че била издадена от некомпетентен орган. Липсата на ясно и точно изразена воля правело невъзможен съдебния контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това оспореният акт бил и напълно незаконосъобразно издаден. Изложената в заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна и невярна, като не са отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била издадена при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва се истинността на посочените в оспорения акт обстоятелства, както и на АУАН, въз основа на който е издадена заповедта. С оглед на възприетата в обстоятелствената част фактическа обстановка, било налице неправилно приложение на закона. Оспореният акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правните основания за издаването му, като била нарушена и цялата административно- наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който била издадена заповедта, както и административната процедура при съставяне на оспорения акт.

Предвид изложеното се иска съдът да отмените Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0346- 000067 от 12.04.2026г издадена от Т. С. С. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-[област], РУ-[община]. Претендират се и направените по делото разноски в размер на 500 евро, платен адвокатски хонорар и сумата 5,11 евро - платена ДТ за образуване на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител- адв.Т.. в съдебно заседание последния поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата полицейски инспектор към ОДМВР-[област], РУ-[община] / Т. С. С./, не се явява по делото не взема становище по жалбата и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 26-0346-000067 от 12.04.2026г. издадена от полицейски инспектор към РУ [община], при ОД МВР [област]/Т. С. С./ е наложено на жалбоподателя по чл. 171, т. 1, б. "з. гг" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че младши автоконтрольор при ОДМВР-[област], РУ [община] /Х. Ц. Г./ е съставил на жалбоподателя, Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 4859317/12.04.2026г. затова, че на 12.04.2026г., около 10.36ч., в [община], на път Втори клас №99, като водач на МПС „Р.“ , с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Г. К., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П на 05.04.2026г. Посочено е и че така виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още: цитираният в заповедта АУАН серия GA№ 4859317/12.04.2026г., справки - от АИС – КАТ относно регистрацията на управляваното МПС и за нарушител/водач, Заповед 251з-1821/26.04.2022г. на Директор на ОДМВР-[област], справка за заемана длъжност по отношение на издателя на заповедта, копие от регистрационен талон Част 1 от 27.04.2026г., за МПС „Р.“ , с рег.№[рег. номер] на името на жалбоподателя.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № 26-0346-000067 от 12.04.2026г. издадена от полицейски инспектор към РУ [община], при ОД МВР [област]/Т. С. С./, същата е връчена на адресата й на 07.05.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 08.05.2026 г. Тоест жалбата е подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – [област] е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на Заповед 251з-1821/26.04.2022г. на Директор на ОДМВР-[област], справка за заемана длъжност по отношение на издателя на заповедта, се установява, че се оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и полицейските и младшите полицейски инспектори при сектор /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-[област]. Тоест ответника е надлежно упълномощен да издава ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП.

Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма но не отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, като съдържа фактически , така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

В случая обаче липсва изрично посочване на правната норма на база на която да се квалифицира нарушението извършено от жалбоподателя, на база описаните фактически обстоятелства в заповедта. Посочено е, че е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП- Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Последната норма обаче не съдържа правило за поведение което се сочи за нарушено в настоящия случай. Това е обща разпоредба, която предвижда, че следва МПС които могат да се движат по пътищата да са регистрирани по съответния ред. Това обаче не покрива състава на нарушението описано в обжалваната заповед, а именно управление на МПС което е с прекратена регистрация и на база на което е наложена обжалваната ПАМ на осн. чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП.

В случая описанието на нарушението в ЗППАМ и в АУАН на база на която е издадена същата, кореспондира с чл.175, ал.3 от ЗДвП- чл.175, ал.(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая в тази разпоредба освен санкцията е разписано и правилото за поведение което се твърди да е нарушил жалбоподателя. Такава нарушена разпоредба обаче не е посочена в заповедта и съответна не е подведена под тази норма текстовото описание на нарушението описан в заповедта. Т. нарушение не е посочено и в АУАН, за да се приеме, че по този начин се санират пропуските в ЗППАМ, доколкото тя се издава на база АУАН и описаното в него нарушение.

Тоест налице непълнота при издаването на ЗППАМ, която води до невъзможност същата да се прецени като законосъобразна. Налице е противоречие между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Последното прави невъзможно съдът, а и жалбоподателят да разберат какво е точно нарушението и дали в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з. гг" ЗДвП, а от там и дали правилно е била приложена ПАМ в настоящия случай. Тоест установяват се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно основателни.

Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

В този ред на мисли, е налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Освен това зъ пълнота настоящия съдебен състав намира, че следва да отбележи, че обжалваната ЗППАМ не е в съответствие с материалния закон и най-вече с неговата цел. Тук следва да съобрази, че принудителните административни мерки, каквато е и тази по чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Процесната ПАМ е преустановителна по своя характер, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като по този начин се осигури безопасността на движението по пътищата. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на един от основните принципи в административния процес, а именно принципа за съразмерност, задължения за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, да не засягат правата и законните интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Така от една страна се гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Това е така, защото от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че нарушението е извършено в на 12.04.2026г., а на 27.04.2026г., автомобилът е бил регистриран. Следователно, процесното нарушение е отстранено и това е станало преди на жалбоподателя да му бъде връчена процесната ЗППАМ, което е станало едва на 07.05.2026г. към последната дата не е имало необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. При това положение отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, се явява напълно безпредметно, доколкото целите на приложените ПАМ са били вече постигнати. Нещо повече, продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо жалбоподателя се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на евентуално административно наказанието, какъвто характер е недопустимо да има една ПАМ.