Акт № 40700 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40700 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110159519 по описа за 2024 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника относно редовността на исковата молба, като преценката за редовност, както и за връщане на исковата молба се прави от съда с оглед изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовността на същата, като частичното изпълнение не е основание за връщане на исковата молба при продължаваща неяснота на претенцията.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се уважи искането на ищеца за изискване от . на заверено копие от документите по адм. пр. с изх. № ..

Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-психологическа експертиза, доколкото ищецът не твърди да е претърпял вреди, съществено отличаващи се от обичайните, поради което за установяването им не е необходимо използване на специални знания.

Ответникът е предявил в срока за подаване на отговор на исковата молба насрещен иск, който следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство.

На ответника следва да се дадат указания за внасяне на държавна такса за възпроизвеждане на подадения по електронен път отговор на исковата молба на хартиен носител.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ответника . в едноседмичен срок от съобщението да представи на основание чл. 102з ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК по делото доказателства за внесена такса за изготвяне на преписи на електронно изявление – документ с вх. № .г. съгласно доклад на деловодителя на състава от 10.06.2025г., в размер на 0,50 евро, като посочената сума следва да бъде внесена по бюджетната сметка на СРС, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията може да бъде осъден за разноските, за които е останал задължен, с крайния съдебен акт по делото.

ОБЯВЯВА на страните, че всички претенции, предявени по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ОБЯВЯВА на страните на основание чл. 155 ГПК за общоизвестен факта, че пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1,95583 лева за 1 евро.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството предявения от . срещу К. А. Б. осъдителен иск за заплащане на сумата от 562,42 евро (1100 лв.), представляваща дадена на 12.04.2021г. в заем сума.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК . в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, да представи по делото на заверено копие от документите по адм. пр. с изх.

№ .., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че не представи намиращ се у нея документ, освен че може да му бъде наложена глоба от съда, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-психологическа експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.12.2026г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор на исковата молба, а на ответника – препис от писмения отговор на насрещната искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени от ищеца К. А. Б. срещу ответника . обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № ., издадена от ответника-работодател; осъдителен иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 113,81 евро (222,59 лв.), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен 2 отпуск за 2 дни за 2024г.; осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1, пр. 1 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1533,88 евро (3000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (притеснение, тревожност, невроза и паника) от невъзможността да започне нова работа и да получава трудово възнаграждение, претърпени вследствие неизпълнение на задължението наработодателя да издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за периода от 08.07.2024г. до 01.08.2024г.; осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1, пр. 1 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1907,67 евро (3731,07 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение и начисляване на трудов и осигурителен стаж и здравни осигуровки, за периода от 08.07.2024г. до 09.08.2024г., претърпени вследствие неизпълнение на задължението на работодателя да издаде своевременно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Предявен е от ответника . срещу ищеца К. А. Б. насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 562,42 евро (1100 лв.), дадена на 12.04.2021г. по неформален договор за заем.

Ищецът К. А. Б. твърди, че работил при ответника . на длъжност „., считано от 03.04.2024г. Страните се споразумели относно условията на труд и заплащането на трудово възнаграждение в размер на 2448,52 лв. с уговорката да подпишат договор, като проект на такъв бил изпратен на ищеца след започване на работата. Поради непрекъснатото отсъствие на представител на ответното дружество до подписване на трудов договор не се стигнало.

Тъй като работодателят бавел плащането на заплатите, на 05.70.2024г., с писмо с обратна разписка ищецът изпратил уведомление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, получено от ответника чрез управителя на фирмата И. П. на 08.07.2024г. Ищецът подал и сигнал до ., като от там му отговорили, че са констатирали факта за липса на издаден трудов договор и че ще наложат принудителни административни мерки за заплащане на трудовото възнаграждение, което му било изплатено със забава на 08.07.2024г. Твърди, че след отправеното изявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ответникът не издал заповед за прекратяване на същия на посоченото основание, което също било констатирано от Инспекцията по труда, вследствие на което ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди поради обстоятелството, че не можал да започне друга работа до 06.08.2024г., не му било заплащано трудово възнаграждение, здравни осигуровки и времето му не било зачитано за трудов и осигурителен стаж и ищецът изпитвал притеснение, тревожност, паника, имал невроза.

Твърди, че работодателят издал заповед с № ., връчена на ищеца на 09.08.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ, която оспорва като незаконосъобразна с довод, че прекратяването е извършено по-рано и на друго основание с подаването на уведомление по чл. 327, ал. 1 КТ. Твърди, че с оглед 3 прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2024г. С оглед всичко изложено моли да се уважат предявените искове, като уволнението, извършено със заповед № . на работодателя бъде признато за незаконно и отменено и му се заплатят претендираните обезщетения.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва между страните да е сключван валиден трудов договор, тъй като не е спазена писмената форма, евентуално се позовава на неговата недействителност поради противоречие и заобикаляне на закона предвид липсата на обективирано съгласие по съществените елементи на договора по смисъла на чл. 66, ал. 1 КТ, дължащо се на отказа на ищеца да сключи договор, въпреки многократните покани от страна на работодателя. В случай че съдът приеме съществуването на действителен трудов договор между страните, поддържа, че същият е законосъобразно прекратен със заповед № ., връчена на ищеца на 05.07.2024г. при отказ, удостоверен от двама свидетели. Оспорва достоверността на вписаната на представения от ищеца екземпляр на заповедта за прекратяване дата на получаване на същата – 09.08.2024г., като счита, че тази дата е дописана на изпратения по пощата на ищеца екземпляр на заповедта, докато всъщност същата е била връчена още на 05.07.2024г. при отказ на ищеца. Оспорва писмо с баркод: .г. да е съдържало писмено уведомление от ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като поддържа, че същото е съдържало единствено искане за заплащане на дължимото му се обезщетение за неплатен годишен отпуск. Евентуално оспорва да се е осъществил фактическият състав на основанието по чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като в уведомлението не било посочено на какви точно факти ищецът основава волеизявлението си и подаването му е израз на злоупотреба с право. Оспорва и иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за платен годишен отпуск поради липса на валидна трудовоправна връзка, от която да произтича такова вземане, евентуално поради липса на неизползвани дни платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва исковете по чл. 226, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 КТ като недопустими поради това, че търсената с тях защита се поглъща от защитата по иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, който е предявен от ищеца. Евентуално оспорва исковете като неоснователни поради липса на валидно трудово правоотношение, както и оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди и техния размер. Отделно от това поддържа, че заповедта за прекратяване е издадена и връчена своевременно на ищеца на 05.07.2024г. при отказ.

Оспорва и иска за имуществени вреди, тъй като ищецът сам признава, че е започнал работа при друг работодател на 06.08.2024г., поради което и след тази дата не е търпял твърдените имуществени вреди. С оглед изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът . е предявил насрещен иск за осъждане на ищеца К. А. Б. да му заплати сумата от 562,42 евро (1100 лв.), която му дал на 12.04.2021г. по неформален договор за заем.

В срока за отговор на насрещната искова молба ищецът К. А. Б. е подал отговор, с 4 който оспорва да е получава в заем посочената от ответника сума. По отношение на възражението за недействителност на договора, направено в отговора на исковата молба, поддържа, че до обявяване на недействителността на трудовия договор от съда, никой не може да се позовава на такава недействителност, а отделно от това поддържа, че при проверката от . е установено, че при работодателя има проект на трудов договор, съдържащ всички съществени елементи на същия по чл. 66 КТ с подпис на работодателя, но без подпис на ищеца, липсата на който ищецът поддържа, че е по вина на управителя на ответното дружество.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 344, ал. 1, пр. 1 КТ е да докаже съществуването на трудово правоотношение с твърдяното съдържание, както и че същото е прекратено със заповед № . на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като тази заповед му е връчена на 09.08.2024г. С оглед изричното оспорване от страна на ответника ищецът следва да докаже достоверността на вписаната в представения екземпляр на заповедта за прекратяване дата на получаването й – 09.08.2024г. чрез доказване на друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го подписване на документа. В тежест на ищеца е да докаже и че с писмо с обратна разписка от 05.07.2024г. е изпратил на ответника уведомление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и същото е достигнало до работодателя на 08.07.2024г.