Определение № 87 от 21.01.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Благоевград, 21.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102413 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена в Районен съд-Го от И. К. Д., ЕГН ********** от с.М против С. И.

Д., ЕГН **********, В. И. С., ЕГН **********, и Д И. З., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот.

По подадената искова молба е било образувано гр.д.№1108/2018г. по описа на Районен съд-Г, по което е постановено Решение №8797/25.03.2022г., обезсилено с Решение №103/24.02.2023г. по в.гр.д.№403/2022г. на Окръжен съд-Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с Определение №4662/16.10.2024г. по гр.д.№2046/2023г. на ВКС, I I г.о. След като делото е върнато за ново разглеждане от първа инстанция, е било образувано гр.д.

№1480/2024г. по описа на Районен съд-Г, прекратено поради отводи и невъзможност за формиране на съдебен състав, след което делото е изпратено за разглеждане на Районен съд-Благоевград.

След избор на настоящия съдия като докладчик, който да разгледа наново делото, и съобразявайки както задължението на всеки съдия да извърши самостоятелна проверка за редовност и допустимост на предявения иск, без да е обвързан от преценката на предходен съдия, така и съобразявайки указанията на ВКС, съдържащи се в Определение №4662/16.10.2024г. по гр.д.

№2046/2023г. на ВКС, II г.о., настоящият съдия е приел, че исковата молба е нередовна.

Поради това с Разпореждане №3934/14.11.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания, подробно описани в т.1-3 от разпореждането, а именно – да бъде индивидуализирана спорната реална част - предмет на делото, да бъде обоснован правния интерес от търсената с иска защита, и да бъде представена вписана искова молба.

Разпореждането е връчено на 20.11.2025г., поради което срокът за отстраняване на нередовностите изтича на 27.11.2025г. В рамките на срока е подадена молба за продължаването му на основание чл.63 от ГПК. С Разпореждане №4237/04.12.2025г. срокът е продължен с две седмици, считано 1 от 27.11.2025г. Продълженият срок е изтекъл на 11.12.2025г.

В рамките на продължения срок по делото е представена молба - уточнение от 26.11.2025г.; вписана първоначална искова молба /идентична на искова молба- л.2-5 от гр.д.№1108/2018г. на РС-Гоце Делчев/; поправена искова молба /идентична на искова молба - л.49-52 на гр.д.№1108/2018г. на РС-Гоце Делчев/; молба за изменение на петитума /идентична на приложената на л.311 от гр.д.№1108/2018г. на РС-Го/; молба за изменение на петитума /идентична на приложената на л.24 от гр.д. №1480/2024г. по описа на Районен съд-Гт така представените молби, в които са формулирани различни петитуми, не става ясно коя от всичките се поддържа, както и дали се поддържа последно подадената /до този момент/ молба за изменение на петитума, предявена в съдебно заседание от 12.05.2025г. по гр.д.№1480/2024г. по описа на Районен съд-Г

От горното следва, че в указания срок е изпълнено единствено указанието за вписване на исковата молба. Всички останали представени книжа /първоначална искова молба, поправена искова молба и молби за изменение на петитума/ вече са били налични в кориците на делото и именно при проверката на същите съдът е приел, че исковата молба е нередовна, поради: липса на надлежна индивидуализация на спорната реална част; - необоснован правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Посочените нередовности не са отстранени и с молбата-уточнение от 26.11.2025г., поради което исковата молба повторно е оставена без движение с Разпореждане №4403/12.12.2025г., като на ищеца са дадени ясни, точни и конкретни указания да:

1.посочи точно кое място от имота заема спорната реална част, чрез описване на границите и площта й.

Даването на тези указания се е наложило и поради обстоятелството, че в изпълнение на дадените с Разпореждане №3934/14.11.2025г. указания, ищецът едновременно е представил на настоящия състав: първоначалната искова молба /находяща се на л.2-5 от гр.д.№1108/2018г. на РС-Гоце Делчев/; поправената искова молба /находяща се на л.49-52 на гр.д.№1108/2018г. на РСГоце Делчев/; както и молба за изменение на петитума /находяща се на л.311 от гр.д.№1108/2018г. на РС-Г/, и едновременно с това е представил и молбауточнение от 26.11.2025г., като в същото време в съдебно заседание от 12.05.2025г. по гр.д.№1480/2024г. по описа на Районен съд-Г е направил и ново искане за изменение на петитума, като във всички тези молби се съдържа различно описание на спорната част, вкл. чрез препратки към различни скици с оглед нейното онагледяване. Както беше посочено, в Определение №4662/16.10.2024г. по гр.д.№2046/2023г., ВКС също е дал указания, че след връщане на делото производството следва да започне с оставяне на исковата молба без движение за уточняване точното местоположение на спорната реална част. Във връзка с тези мотиви на ВКС, в съдебното заседание от 12.05.2025г. по гр.д.№1480/2024г. на РС-Гоце Делчев ищецът е представил молба за изменение на петитума /още преди исковата молба да бъде оставена без движение от съда по гр.д.№1480/2024г. на РС-Г.

2.Да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост.

Разпореждане №4403/12.12.2025г. е редовно връчено на ищеца на 05.01.2026г., и в рамките на предоставения от съда срок, на 06.01.2026г. по 2 делото е представена молба-уточнение.

При извършената проверка дали с молбата-уточнение от 06.01.2026г. ищецът е изпълни указанията на съда, съдържащи се в Разпореждане №4403/12.12.2025г., съдът констатира следното;

1.По указанието да се индивидуализира спорната реална част от имота на ищеца чрез описание на границите и площта й:

В молбата уточнение от 06.01.2026г. ищецът е посочил, че:

-с първоначалната искова молба спорната реална част е: заключена между регулационната линия по плана от 1987г. и съществуващата на място ограда и е с площ 11.62 кв.м. – не са посочени граници.

-според заключението на вещото лице М спорната реална част е: заключена между регулационната линия по плана от 1973г. и регулационната линия по плана от 1987г. и е с площ от 3 кв.м. – не са посочени граници.

-според заключението на вещото лице инж.В регулационната линия по плана от 1987г. и съществуващата на място ограда съвпадат.

Поради това ищците сочат, че според това заключение спорната реална част се намира „до и под бетонната ограда“

/Съдът констатира, че въз основа на това експертно заключение, с молбата за изменение на петитума, предявена в съдебно заседание от 12.05.2025г. по гр.д.№1480/2024г. на РС-Г спорната реална част е посочена, като заключената между регулационната линия по плана от 1987г. и съществуващата на място ограда, които „съвпадат“ една с друга, т.е. регулационна и имотна граница съвпадат/.

-на л.5 от молбата-уточнение от 06.01.2026г., посл. абзац – спорната реална част пък е посочена като „мястото, върху което е изградена оградата“ .

-според молбата за изменение на петитума на исковата молба – спорната реална част е: заключена между регулационната линия по плана от 1987г. и част от съществуващата на място ограда /в частта, в която е изградена масивна бетонна ограда с дължина 11.10 м./ – не са посочени граници и площ.

-на л.6, посл. абзац от молбата-уточнение от 06.01.2026г. ищецът твърди, че ответницата В. С. си иска „земята, която е оградена в имота на ищеца“.

С оглед така изложените твърдения в молбата, ищецът е заявил, че не може да изпълни указанията на съда и „да посочи кое място заема спорната площ, чрез описване на границите и съседи“, поради което отправя до съда следното искане /формулира нов петитум/:

-да се признае за установено, че изградената от ищеца масивна ограда попада изцяло в неговия имот;

-че ответниците не са собственици на никаква площ от оградения с бетонната ограда имот на ищеца, тъй като регулационната линия и съществуващата ограда на място съвпадат.

-че ответниците не са собственици на „мястото, което те възприемат за свое…заключено между регулационната линия по плана от 1973г. и регулационната линия по плана от 1987г. и е с площ от 3 кв.м. /искане в условията на евентуалност/.

2.По указанието на съда да се обоснове правния интерес от търсената с иска защита:

В молбата-уточнение от 06.01.2026г. ищецът обосновава правния си интерес с:

-интереса си да защити несъбарянето на оградата в нейната масивна 3 бетонова част с дължина 11.10 м., във връзка с подадена от ответниците жалба с искане за събарянето й като незаконен строеж /л.4, абз.1/.

-твърдения, че ответниците „заявяват самостоятелно право на собственост“ върху спорната реална част /л.5, посл.абзац/.

Съдът намира, че са налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради неотстранени в срок нередовности на същата, липса на правен интерес и недопустимост на предявения иск.

Съображенията за това са следните:

I.Неотстранени в срок нередовности на исковата молба:

Доколкото с иницииралата производството по гр.д.№1108/2018г. на РС-Гоце Делчев исковата молба е бил предявен отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот, условие за редовност на исковата молба е надлежното индивидуализиране на спорната реална част.

Задължение на ищеца е да посочи всички индивидуализиращи белези на имота, за който е предявен искът за собственост и това са вид на имота, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В случаите, когато спорът е за реална част от поземлен имот, тази част трябва да бъде описана по начин, позволяващ ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот. В Решение №70 от 14.06.2018г. на ВКС по гр.д.№2741/2017г., II г.о. е прието, че индивидуализацията на реалната част от недвижим имот може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване на площта. Исковата молба е редовна и ако спорната реална част е индивидуализирана по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е установена от експертно заключение по делото. Допустимо е индивидуализацията да бъде направена от ищеца с препращане към скици на имота, където е очертана спорната част. За да се приеме, че исковата молба е редовна, е достатъчно да съществува яснота за коя част от имота е налице спор, а детайлното отграничаване на тази спорна част може да бъде извършено и в хода на производството чрез изготвяне на скица от вещо лице /Определение №103 от 14.06.2022г. по ч.гр.д.№1580/2022г. на ВКС, I г.о./.

В Определение №145 от 09.04.2021г. по гр.д.№3040/2020г. на ВКС, I г.о.;

Решение №137 от 05.11.2018г. по гр.д.№4772/2017г. на ВКС, І г.о. е прието, че при иск за защита на право на собственост върху реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия имот, така и на спорната реална част, като следва да се посочи точно мястото, което тя заема, чрез описание на нейните граници и площ. Индивидуализацията може да се извърши чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, или чрез скица по предходен план, която може да се съпостави с действащия, или чрез скица на вещо лице, изготвена в хода на делото.

Настоящият съдебен състав констатира, че нито в първоначалната искова молба, нито в последващите молби за изменение на петитума, нито в молбитеуточнения, представени по настоящото дело, се съдържа индивидуализиране 4 на спорна реална част от имот. Следва да се има предвид, че реална част от имот означава определена чрез границите си част от имот. Частта се обособява от цялото по границите си, от това произтича и думата отграничава.

Посочване на площта е функция от посочване /очертаване/ на границите, т.е. тя е определяема /Решение №201 от 08.11.2016г. по гр.д.№2216/2012г. на ВКС, I г.о./.