Решение № 724 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 263379 от 28.11.2022г., постановено по гр.д. № 5209/2019г. СГС, I ГО, 23 състав е признал по предявения иск от Г. И. Ч. против „БАНКА ДСК“ ЕАД за нищожни като противоречащи на закона - чл.

143, вр. чл. 144 и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД - клаузите на чл. 14 от допълнително споразумение от 28.05.2015г.: „Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката“ и чл. 17 от допълнителното споразумение от 17.01.2017г.: „Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя.

За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.“, сключени към договор за банков кредит от 18.03.2008 г. С решението СГС, I ГО, 23 състав е признал за установено, на основание чл. 422 ГПК, по предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД против Г. И. Ч. иск, че на основание договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.03.2008 г., допълнително споразумение от 28.12.2009 г., допълнително споразумение от 28.05.2015 г. и допълнително споразумение от 17.01.2017 г. Г. И. Ч. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 02.03.2018 г. по ч. гр.д. № 9618/2018 г.

1 по описа на СРС: главница в размер на 111 303,44 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2018 г.( дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане; 6 297,87 лв. възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 08.02.2018 г.; 401,96 лв.

- обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ за периода от 26.01.2018г. до 08.02.2018 г.; 847,64 лв. такси за управление на кредита за периода 2015-2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над 6 297,87 лв. до пълния предявен размер от 6 675,82 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 08.02.2018 г., за разликата над 401,96 лв. до пълния предявен размер от 411,99 лв. и за периода от 29.05.2017 г. до 26.01.2018 г., претендирана като обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ, както и за разликата над 847,64 лв. до пълния предявен размер от 913,45 лв., претендирана като такси за управление на кредита като неоснователен и недоказан. С решението СГС, I ГО, 23 състав е отхвърлил предявения от Г. И.

Ч. против „БАНКА ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 19 933,69 лв., претендирана като недължимо платена въз основа на нищожните клаузи от договора за банков кредит от 18.03.2008 г., допълнително споразумение от 28.12.2009 г., допълнително споразумение от 28.05.2015 г. и допълнително споразумение от 17.01.2017 г. като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 23 състав е осъдил, на основание чл.

78, ал.1 ГПК, Г. И. Ч. да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 2 622,60 лв. деловодни разноски и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 2 974,73 лв. деловодни разноски и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. С решението СГС, I ГО, 23 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати на Г. И. Ч. сумата от 4,29 лв. деловодни разноски за исковото производство. С решението СГС, I ГО, 23 състав е осъдил Г. И. Ч. да заплати по сметка на СГС сумата от 768,99 лв. дължима държавна такса, незаплатена в хода на делото и дължима за увеличението на предявения иск по чл. 55 ЗЗД.

С определение №262332 от 04.04.2023г. СГС, I ГО, 23 състав в производство по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение, подадената от Г. И. Ч. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу решението в установителната му част по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, искове, както и в отхвърлителната му част по предявения от Г. И. Ч. насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство – Г. И. Ч., в която релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваните части. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решението си „под натиск“, като както в последното съдебно заседание, така и в съдебното заседание за поправка на протокола не я е изслушал, не е взел предвид представената писмена защита и е постановил решението си преди проведеното открито съдебно заседание на 04.11.2022г. за поправка на 2 протокола. Изразява несъгласие с изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд по установителните искове, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД. Релевира възражение, че са незаконосъобразни изводите, до които е достигнал първостепенният съд, при произнасяне по предявените от нея искове за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Излага становище за допуснато противоречие между мотиви и диспозитив, касаещ иска за неоснователно обогатяване. Сочи, че съдът в мотивите е приел, че клаузите в общите условия на допълнителните споразумения от 2015г. и 2017 г. преповтарят вече приетата за нищожна разпоредба за едностранна променяна на условията по договора, приел е че е налице анатоцизъм за сумите от 10 328.46 лева и за сумата от 4595.55 лева от надвзетото по заплатеното от 01.01.2015 година до 30.08.2017 година, но в диспозитива е отхвърлил иска за неоснователно обогатяване. Релевира оплакване, че в решението липсва произнасяне по отношение на възражението й за прихващане. Поддържа твърдение, че е налице незаконосъобразно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че по доброволен ред е изплатила следните суми: 94 326.88 лева + 1000 лева + 3690.85 лева + 4595.55 лева, което възлиза на сумата 103 613.28 лева. Сочи, че от тази сума следва да бъде извадена сумата от 10 920.10 лева, която сума й е била присъдена с двете осъдителни решения на СРС и СГС и която сума е била преведена от „Банка ДСК“ ЕАД чрез ЧСИ М. на НАП - София, след което остава сумата от 92 693.18 лева.

Поддържа твърдение, че по принудителен ред е изплатила сума в размер на 88 846.37 лева. Релевира възражение, че неправилно първостепенният съд е приел, че в исковото производство не може да бъдат взети изплатените в принудителното производство суми и с тях да бъде намалена дължимата по кредита главница. Счита, че е налице двойно плащане и съдът следва да й издаде обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал.3, изр. 2 от ГПК при отхвърлянето на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Поддържа твърдение, че е налице предсрочно погасяване на кредита, а не предсрочна изискуемост. Сочи, че твърдението на банката, че е преизчислила кредита не отговаряло на истината. Релевира оплакване, че не отговаряло на истината твърдението, изложено от „Банка ДСК“ ЕАД, че тя не била спазила изискванията за заплащане на един месечен консуматив по „ДСК Уют“, като излага, че от банковите извлечения било видно, че от 1 април 2008 година до месец май 2015 година тя е заплащала ежемесечно по една комунална услуга чрез „Банка ДСК“ ЕАД и със споразумението от 2015 година е отпаднало нейното заплащане. Поддържа довод, че първостепенният съд не бил изложил мотиви на какво основание е отхвърлил предявения от нея иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Релевира оплакване, че съдът е следвало да се произнесе по въпроса дали е основателно е искането на „Банка ДСК“ ЕАД за заплащане на такси за периода от време от 01.01.2015 година до 18.01.2018, като сочи, че всяко едно сключено допълнително споразумение е било отделен договор, поради което спрямо него било приложимо изменението на чл. 4, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ДВ, брой 61 от 25 юли 2014 3 година/, съгласно което при сключен нов договор за ипотечен кредит не се дължи такса за усвояване и такса за управление на кредит. Поради това прави извод, че всички начислени такси от вещото лице, касаещи управление на кредита след 2014 година, или в конкретния случай за календарни години:

2015, 2016, 2017 и 2018 са незаконосъобразни. С оглед подробните съображения, въззивницата прави искане съдът да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявения от нея иск по чл. 55 ЗЗД, както и да отхвърли предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Въззиваемият – „Банка ДСК“ АД в срока по чл. 263 ГПК, чрез своя процесуален представител, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата, като противопоставя възражения срещу наведените във въззивната жалба твърдения. Прави искане въззивният съд да потвърди решението на СГС в обжалваните части като правилно и обосновано.

Предявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ответницата Г. И. Ч. с възражения за неправилност. Прави искане въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт.

В о.с.з. пред въззивната инстанция въззивницата поддържа жалбата и моли съда да отмени решението в обжалваните части. Въззиваемият, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Всяка от страните предявява претенция за заплащане на направените разноски.

Решението на СГС в частта, в която са признати за нищожни като противоречащи на закона - чл. 143, вр. чл. 144 и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД - клаузата на чл. 14 от допълнително споразумение от 28.05.2015г., както и клаузата на чл. 17 от допълнителното споразумение от 17.01.2017г., както и в частта, в която искът за възнаградителна лихва е отхвърлен за разликата над 6 297,87 лв. до пълния предявен размер от 6675,82 лв. за периода от 25.05.2017 г. до 08.02.2018 г.; искът за обезщетение за забава е отхвърлен за разликата над 401,96 лв. до пълния предявен размер от 411,99 лв. за периода от 29.05.2017 г. до 26.01.2018 г.; искът за такси за управление на кредита е отхвърлен за разликата над 847,64 лв. до пълния предявен размер от 913,45 лв. не е обжалвано от „Банка ДСК“ АД и е влязло в сила.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните 4 норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предмет на исковото производство пред СГС са били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 143, вр. чл. 144 и чл.

146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

По релевираните в жалбата оплаквания във връзка с предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД съдът установи следното:

Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Правният интерес от заявяването му в съда е наличието на възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника. Искът по чл.